Решение № 15070 от 7.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2796/2019 г.

Решение № 15070 от 7.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2796/2019 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Вълчев, в качеството му на ЕТ "Роял 222 – Н. Вълчев", против решение № 2297 от 8.11.2018 г., постановено по адм. дело № 2264/2018 г. на Административен съд - Пловдив, в частта, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу РА № 161204286/12.12.2012 г., изменен с Решение № 941/11.12.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП по отношение на установените задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 938,40 лв. и 501,55 лв. лихви и в частта, с която процесния РА е изменен като за данък по чл. 48 ЗДДФЛ дължимите суми за 2008 г. са намалени от 3 635,28 лв. на 3 424,50 лв. и за 2009 г. от 8 960,27 лв. на 3 982,50 лв., ведно с лихвите върху тях. Изложени са доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и да се постанови решение по същество, с което да се отмени процесният РА в оспорената му част. Възразява срещу определения размер на лихвите към спорните задължения. Счита, че определеното от Административен съд – Пловдив юрисконсултско възнаграждение е в разрез с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, в писмени бележки, подадени чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Производството е за втори път пред Върховния административен съд като касационна инстанция. Първоначално състав на Административен съд – Пловдив с решение № 334 от 8.03.2017 г., постановено по адм. д. № 250 от 2016 г. по описа на съда, е отменил РА в частта относно установените задължения за ДОО за 2007 г. от 66, 56 лв. и прилежащите лихви от 90, 61 лв.; вноски за ДЗПО – УПФ от 18, 74 лв. и прилежащите лихви от 25, 54 лв., и вноски за здравно осигуряване от 22, 50 лв. и прилежащите лихви от 16, 80 лв. и в частта, в която са определени вноски за ДОО за 2006 г. главница 680, 99 лв. и лихви 848, 65 лв., вноски за ДОО за 2008 г. главница 49, 20 лв. и лихви 488, 67 лв., вноски за ДОО за 2009 г. главница 514, 80 лв. и лихви 343, 99 лв., вноски за ЗО за 2006 г. главница 215, 04 лв. и лихви 148, 40 лв., вноски за ЗО за 2008 г. главница 28, 80 лв. и лихва 75, 65 лв., вноски за ЗО за 2009 г. главница 249, 60 лв. и лихва 84, 93 лв., вноски за ДЗПО за 2006 г. главница 143, 36 лв. и лихви 198, 41 лв., вноски за ДЗПО за 2008 г. главница 12, 00 лв. и лихви 15, 22 лв. и вноски за ДЗПО за 2009 г. главница 156, 00 лв. и лихви 104, 24 лв., като е отхвърлил жалбата на Н. Вълчев в частта относно задълженията по ЗОДФЛ (отм.); за 2006 г., както и тези по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г. и 2009 г., ведно със съответните лихви за забава. С решение № 9682 от 16.07.2018 г., постановено по адм. дело № 6171 по описа на Върховен административен съд за 2017 г., решението на Административен съд - Пловдив е отменено по отношение постановения резултат по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.); за 2006 г. главница – 480, 23 лв. и лихви 324, 08 лв., данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 938, 40 лв. и прилежащите лихви от 501, 55 лв.; данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 3635, 28 лв. и лихви – 1394, 67 лв. и данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. главница – 8960, 27 лв. и лихви 2388, 99 лв. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В останалата част решението на първоинстанционния съд е оставено в сила. При новото разглеждане на делото Административен съд – Пловдив е отменил РА № 161204286/12.12.2012 г., изменен с Решение № 941/11.12.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта на установените задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.); за 2006 г., отхвърлил е жалбата на Н. Вълчев в качеството му на ЕТ "Роял 222 – Н. Вълчев" в частта на установените задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., а в частта на установените задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г. е изменил РА като е намалил размера на дължимите суми съответно от 3 635, 28 лв. на 3 424, 50 лв. и от 8 960, 27 лв. на 3 982, 50 лв., ведно с лихвите върху тях. За да постанови обжалвания резултат съдът е установил следното: В хода на ревизията е констатирано, че Н. Вълчев е данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗОДФЛ (отм.); и чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ за доходите, получени от него през ревизирания период. Установено е също, че с подадени ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ е декларирал доходи от наеми, относими към процесните в настоящото производство периоди, както следва: за 2007 г. – 8 400 лв., за 2008 г. - 38 050 лв. и за 2009 г. - 44 250 лв. Ревизията е извършена по реда на чл. 122 ДОПК, тъй като органът по приходите е установил наличие на обстоятелство по ал. 1, т. 7. За 2007 г. ревизиращите са установили превишение на разходите над приходите в размер на 62 197, 19 лв., съответно допълнително са определени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ. В хода на административното обжалване решаващият орган е приел, че разходите неправилно са завишени със сумата 77 734, 46 лв. и след корекции е установено, че е налице превишение на приходите над разходите в размер на 15 537, 27 лв., поради което е прието, че не се дължи данък за довнасяне по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. с изключение на декларирания от самия Вълчев и невнесен данък в размер на 938, 40 лв. ведно с начислените лихви в размер на 501, 55 лв. За 2008 г. ревизиращите са установили превишение на разходите над приходите в размер на 202 400, 28 лв., съответно допълнително са определени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ. В хода на административното обжалване решаващият орган е приел, че разходите неправилно са завишени със сумата 183 848, 02 лв. и след корекции, като е взета предвид промяната за 2007 г., от която се формира начално салдо за 2008 г. в размер на 15 537, 27 лв. е установен недостиг на парични средства в размер на 3 041, 99 лв. След приспадане на задължителните осигурителни вноски е формирана нова данъчна основа, установени са допълнителни задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 210, 78 лв., наред с декларирания от самия Вълчев и невнесен данък в размер на 3 424, 50 лв., ведно с начислените лихви в размер на 1 394, 67 лв. За 2009 г. е установено превишение на разходите над приходите, като след приспадане на задължителните осигурителни вноски, е определена данъчна основа в размер на 49 777, 77 лв. и дължим данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 4 977, 77 лв., наред с декларирания от самия Вълчев и невнесен данък в размер на 3 982, 50 лв., ведно с начислените лихви в размер на 2 388, 99 лв. Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, събраните доказателства, основанията за провеждането й по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, констатациите на органа по приходите за наличие на хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, начина на определяне на данъчната основа и размера на установените задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за процесните периоди. Описани са подробно и събраните в хода на първото първоинстанционно съдебно производство доказателства, в това число и заключенията на вещите лица по допуснатите съдебно-счетоводна експертиза (основна и допълнителна). Първоинстанционният съд е приел, че в хода на съдебното производство, жалбоподателят не е успял да представи достатъчно убедителни доказателства, които да оборят констатациите, изложени в ревизионния акт по отношение на процесната 2007 г. изложил е мотиви, че установените задължения за 2007 г. са единствено задълженията, декларирани от самия Вълчев и невнесени от него в законоустановения срок. По делото не са представени доказателства, че тези задължения са неправилно определени, респ. недължими, нито са направени други възражения в тази насока, поради което съдът е приел, че жалбата в тази част е неоснователна, а оспореният ревизионен акт в частта на установените задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 938, 40 лв. и лихви в размер на 501, 55 лв. е правилен и законосъобразен. Допълнително е изложил мотиви по отношение на абсолютната погасителна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК като е приел, че към момента на постановяване на решението същата не е изтекла. Във връзка с установените задължения за 2008 г. и 2009 г. съдът е обосновал извод за незаконосъобразност на допълнително установените задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г. Процесният РА е оставен в сила единствено по отношение на декларирания с годишните данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ от 28.04.2008 г. и от 26.04.2010 г. от самия жалбоподател и неплатен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 3 424, 50 лв. и за 2009 г. в размер на 3 982, 50 лв. като съдът е намалил размера на дължимите суми и е изменил РА в тази му част. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Преди да разгледа жалбата по същество относно прилагането на материалния закон, настоящият състав на ВАС счита, че следва да се произнесе относно установените с обжалвания РА публични вземания за 2007 г. съобразно разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ДОПК. Според посочената правна норма, с изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички публични вземания независимо от спирането и прекъсването на давността. Съгласно ал. 1, давностният срок започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. За задълженията по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. погасителна давност е започнала да тече от 1.01.2009 г., като към 1.01.2019 г. е изтекла абсолютната погасителна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК. Поради това решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на задълженото лице срещу РА относно определеният данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., заедно с лихвите следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови друго, с което да бъде отменен РА в посочената част поради изтекла абсолютна давност в хода на съдебното производство и погасяване на задълженията. Касационната жалба е неоснователна в останалата й част. Неоснователно е оплакването на касатора, че в обжалваното решение липсват мотиви. Административният съд е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях е постановил правилно и обосновано решение по отношение на установените задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г. като ги е намалил от 3 635, 28 лв. на 3 424, 50 лв. и лихви 1 297, 46 лв. за 2008 г. и от 8 960, 27 лв. на 3 982, 50 лв. и лихви 1 061, 80 лв. за 2009 г. За да постанови този резултат съдът е съобразил подадените от касатора годишни данъчни декларации, касаещи процесните години. При положение, че в хода на съдебното производство несъмнено е установено, че за 2008 г. и 2009 г. Н. Вълчев с годишните данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ е декларирал неплатен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 3 424, 50 лева и за 2009 г. в размер на 3 982, 50 лева, съдът обосновано е преценил, че посочените суми са дължими в декларираните размери. Възражението на касатора за неточно определен размер на дължимите лихви е бланкетно заявено и неоснователно. След като с РА е установено наличие на главно задължение, то законосъобразно е определено акцесорно такова – лихви по чл. 1 ЗЛДТДПДВ. С оглед изложеното по-горе, оспореното решение на Административен съд – Пловдив като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила в тази му част. Както е посочено в мотивите на първоинстанционния съд на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 и чл. 9 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Поради това касационната жалба е неоснователна и в тази й част, касаеща присъденото юрисконсултско възнаграждение на ответника от първата инстанция. Разноски: Касаторът не претендира разноски. С оглед изхода на спора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив като ответник по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 818, 31 лв. на основание на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение,