Решение № 450 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10321/2008 г.

ВАСI отделение12.01.2009 г.докладчик т Здравка Шуменска

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 44 от 4.07.2008 г. по адм. д. № 203 по описа за 2008 г. на Административния съд - гр. Русе. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 450 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10321/2008 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Оля Ботева, в качеството й на процесуален представител на Тони Кирилов Памукчиев, управител на "Деа" ООД срещу решение № 44 от 4.07.2008 г. по адм. д. № 203 по описа за 2008 г. на Административния съд - гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ППСПДВ № 41 от 25.04.2007 г. на началника на ТМУ митница Свищов, потвърдено с решение № У-44-15-0201 от 29.05.2007 г. на директора на РМД-Русе. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответните страни по касационната жалба - началникът на митница ТМУ Свищов и директорът на РМД-Русе не изразяват становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административния съд - гр. Русе е било ППСПДВ № 41 от 25.04.2007 г. на началника на ТМУ митница Свищов, потвърдено с решение № У-44-15-0201 от 29.05.2007 г. на директора на РМД-Русе, с което на "Деа" ООД е определено да заплати допълнително публични държавни вземания в размер на 4 932.00 лв., от които мито в размер на 4 110.00 лв. и ДДС в размер на 822.00 лв., заедно със законната лихва от датата на възникване на задължението 2.08.2004 г. до цялостното му погасяване. За да отхвърли жалбата на дружеството и да направи преценка за законосъобразност на обжалваното ППСПДВ, съдът е приел, че като е упражнил правомощията си по чл. 32 от Протокол 7 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия и чл. 84, ал. 1 от ЗМ, митническите органи са извършили проверка на достоверността на представения документ за произход - сертификат за движение EUR 1. Румънските митнически власти са констатирали при извършената от тях по реда на чл. 32, т. 3 от Протокол 7 проверка, че сертификатът за движение EUR 1 не може да се счита основание за преференциален внос, понеже износителят не е представил доказателства в подкрепа на искането си за преференция. Така издаденото от румънските митнически власти писмо представлява официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ГПК (отм.), във връзка с чл. 144 от АПК. Същото е издадено от длъжностно лице в кръга на неговата служба и по установен ред и форма. То е годно доказателство за извършените действия и притежава обвързваща съда доказателствена сила, че фактите предмет на удостоверяване са такива, каквито са посочени. В доказателствена тежест на жалбоподателя е било да обори констатациите в този документ, което не е направено. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Следва да се посочи, че с решение № 3504 от 26.03.2008 г., постановено по адм. д. № 502 по описа за 2008 г., ВАС, първо А отделение е отменено решение № 33 от 22.11.2007 г. по адм. д. № 265 по описа за 2007 г. на АС-гр. Русе именно, за да се даде възможност на жалбоподателя да представи доказателства, установяващи произхода на стоките. Такива доказателства от негова страна не са представени. По този начин не са опровергани констатациите в писмото на румънските митнически власти, че сертификатът за придвижване EUR 1 не може да бъде считан за основание за преференциален внос. С оглед на изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение

Цитирани разпоредби

1