Решение № 12708 от 14.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6920/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Божурище, против Решение 438/17.05.2021 г., постановено по административно дело 1218/2020 г. по описа на Административен съд София област, с което по жалба на Н. Тодорова и Л. Желязков, е отменена негова Заповед РД-242/17.07.2019 г. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение поради необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон. Оспорва се възприетите от съда правни изводи, мотивирали го да отмени процесната заповед, като постановена при съществени нарушения на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата против заповедта или алтернативно след отмяна на решението, делото да се върне за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав. Касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Кръстев, с молба да бъде уважена и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответните страни Н. Тодорова и Л. Желязков се представляват от адвокат Панджарова, която по съображения, изложени в писмен отговор, оспорва касационната жалба и изразява доводи в подкрепа на обжалвания съдебен акт, с молба да бъде оставен в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за основателна. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по възникналия спор, настоящият съдебен състав съобрази следното : Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София област е заповед, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено премахването на незаконни строежи, представляващи Постройки на допълващото застрояване /навеси/ и сондажен кладенец, находящи се в УПИ XVIII-162, кв. 2 по плана на [населено място], община Божурище. Съдът е събрал относимите за спора доказателства, както и е изслушал заключение на вещо лице по допусната съдебно-техническа експертиза, въз основа на което е извършил правилни фактически установявания и е достигнал до законосъобразни правни изводи. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани изводи. Касационният съд споделя мотивите, развити в съдебното решение, обуславящи отмяна на заповедта, а именно поради неяснота относно точния вид и местоположение на разпоредените за премахване обекти. При описанието на второстепенните постройки не са посочени конкретните им размери, като е установено и съществено несъответствие между посоченото в заповедта местонахождение с действителното такова. Вместо навеси, разположени от западната и северната страна на сградата, на място съществува друг вид обект - контейнер, който не представлява строеж по смисъла на закона. Сондажният кладенец също не е индивидуализиран с размери и точно местонахождение, което е възпрепятствало съдът да установи дали е построен нов сондаж през 2019 г. или е възстановен стар такъв, съществувал преди повече от 30 години. При тези установявания, правилен е изводът на съда за това, че оспорената заповед се явява незаконосъобразна, поради нарушение на изискванията за форма, регламентирани в чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК. Незаконният строеж следва да е конкретизиран точно и ясно по вид, параметри, характеристики и местонахождение, така, че да не възниква съмнение по въпроса какво ще подлежи на премахване, в случай, че заповедта влезе в сила. В противен случай, при неяснота в предмета на принудителното изпълнение съществува възможност да се засегнат законово настъпили права за адресата на заповедта и/или трети лица, поради което заповедта се счита за незаконосъобразна. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение,в частта, с която е отменена заповедта на Кмета на Община Божурище е правилно, то следва да бъде оставено в сила. При този изход на същинския спор, приключил с отмяна на процесната заповед, основателно е искането на ответниците по касационната жалба за присъждане на разноски, които са в доказан размер от 900 лева за платено адвокатско възнаграждение. Този размер съответства на законоустановения минимум, поради което неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като това важи и за сторените разноски в хода на проведените до тук три съдебни производства, които правилно са присъдени с оспореното решение. След като е отменил заповедта, съдебният състав на АССО, на основание чл. 173, ал. 2 АПК е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне, при спазване указанията на съда. В тази част решението следва да се отмени, тъй като е постановено в нарушение на закона. При отмяна на заповед, разпореждаща премахване на незаконен строеж, съдът разрешава спора по същество, поради което разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК е неприложима и преписката не подлежи на връщане. Административното производство по чл. 225а ЗУТ не започва по заявление на заинтересовано лице, а по служебен почин, тоест административният орган може, но не е длъжен се произнесе отново по случая. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,