Решение № 6073 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10733/2013. г.

Решение № 6073 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10733/2013. г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Агенция "Митници", чрез пълномощника си юрк. Т. Симеонова, срещу решение № 1371/17.06.2013, постановено по адм. д. № 3874/2012 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив /АС/, с което е отменено ППСПДВ № 5/05.06.2012 г. на Началник Митница Пловдив. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отхвърлена жалбата Ответникът по жалбата- "ФИТОНИ" ООД, не взема становище по жалбата. Заинтересовата страна ТД на НАП гр. Пловдив не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред АС е било ППСПДВ № 5/05.06.2012 г. на Началник Митница Пловдив, потвърдено с Решение № 606/16.11.2012 г. на Директор Агенция "Митници", с което "ФИТОНИ" ООД -Пловдив е задължено да заплати 4 224, 93 лв. мито и 7 766, 39 лв. ДДС, ведно със законна лихва върху тях, считано от датата на поставяне на стоките под режим внос - 23.03.2007 г. до датата на издаване на ППСПДВ в размер на 2 505, 69 лв. лихва мито и 4 6060, 04 лв. лихва ДДС. За да постанови обжалваното решение за безспорно съдът е приел, че на 23.07.2007 г. с ЕАД 07BG003000H0064295/20070323 жалбодателят е поставил стока /обувки и детски играчки/ под режим допускане до свободно обръщение с цел крайно потребление, като е декларирана митническа стойност. С влязло в сила Решение за промяна на митническа стойност № 2361/18.12.2009 г. на началник митница Столична, са определени задължения, за мито и ДДС, които са идентични с обжалваното ППСПДВ, поради което съдът е приел, че последното е незаконосъобразно, като постановено при съществено нарушение на административнопроизводствени правила - отменително основание по чл. 146, т. З от АПК. Решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. По делото няма спор по фактите. Безспорно установено е, че с Решението за промяна на митническа стойност № 2361/18.12.2009 г. на Началник Митница Пловдив е определен размер на задълженията по ЕАД 07BG003000H0064295/20070323 и това решение е влязло в законна сила, което подлежи на принудително изпълнение. С оглед осигуряване на заплащането на така определените митни сборове с решението, впоследствие е издадено процесното Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания, поради което извода на съда за постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неправилен, а доводите на касатора в тази насока са основателни. Практиката на ВАС е последователна, че ППСПДВ, издавани от митническите органи са изпълнителни основания за принудително събиране на установени публични вземания. Постановленията се издават при липсващо доброволно изпълнение на публични задължения, установени с предходни актове на митническите органи. Въпросът относно законосъобразността на определените публични задължения се решава при обжалването на тези предходни актове на митническите органи, с които задълженията се установяват, а не в производството по обжалване на постановленията. В конкретния случай, съдът в изпълнение на чл. 142, ал. 2 от АПК е следвало да вземе предвид факта на установените с влязлото в сила решение публични задължения, във връзка с което е издадено постановлението. След като актът, установяващ публичните задължения за мито и ДДС е влязъл вила, постановлението за принудителното събиране на същите тези задължения се явява издадено на правно основание и неправилно е отменено от административния съд. С Постановлението не се определят за първи път размера на митните сборове и лихвата върху тях и не с тази цел законодателят свързва издаването му. Това следва и от систематичното място на чл. 211 от ЗМ, който се намира след разпоредбата на чл. 205, ал. 1 от ЗМ, регламентираща вземането под отчет на дължимите митни сборове и чл. 206, ал. 1 от ЗМ, уреждаща уведомяването на заинтересованото лице за размера на взетите под отчет митни сборове. Следователно, при обжалване на постановлението неотносими са възраженията на жалбоподателя относно основанието и размера на определените митни сборове, а относими към законосъобразността му е наличието на предпоставките за издаването му - уведомление за вземане под отчет на дължимите суми от 08.01.2010 г., уведомяване на длъжника за тях наa 11.01.2010г и липсата на доброволно изпълнение от страна на длъжника, което в конкретния случай е доказано. В тази смисъл са Решение № 15170/2012 г., по адм. д. № 900/2012 Г., I отд. на ВАС, Решение № 1034/2013 г. по адм. д. № 6594/2012 Г., I отд. на ВАС. Предвид на изложеното и като е достигнал до различни прави изводи съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отхвърли жалбата на дружеството срещу процесното ПППДВ. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, осмо отделение,