Решение № 6958 от 17.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1595/2012 г.
ВАСIV отделение17.05.2012 г.докладчик т Румяна Монова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 5514/5.12.2011 г. постановено по адм. дело № 4305/2011 г. по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6958 от 17.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1595/2012 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община, район Кремиковци, чрез процесуалния представител срещу решение № 5514 от 5.12.2011 г., постановено по адм. дело № 4305 по описа за 2011 г. на Административен съд София град, с което е отменен мълчалив отказ на кмета на район "Кремиковци" - Столична община да подпише молба-декларация на заявителя за признаване правото на собственост на Стоян Бончев върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка с вх. № 9400-755 от 17.3.2011 г. и преписката е изпратена на административния орган за извършване на исканата административна услуга съгласно указанията в мотивите. Поддържат се доводи за неправилност на решението с искане за отмяната му като е изложено, че съгласно трайната практика на ВАС основание за отказ на административна услуга може да е налице, само ако се констатира, че лицето няма правен интерес, че биха се застрашили законни права и интереси на други лица или обектът за който се иска удостоверението е секретен и информацията за него представлява държавна тайна. Касаторът счита, че в случая с извършване на поисканата административна услуга се застрашават законните права и интереси на трети лица, поради която причина законосъобразно е извършен отказ за заверка на молбата-декларация. Ответникът Стоян Маринов Бончев в писмен отговор и в становище по касационната жалба излага твърдения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че съдът е установил фактите от значение за правилното разрешаване на спора и изводите от правна страна са в съответствие с приложимия закон. Върховен административен съд, четвърто отделение, като взе предвид разпоредбата на (чл. 218 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Стоян Маринов Бончев от гр. София против мълчалив отказ на кмета на район "Кремиковци" - СО да завери подадена от лицето молба-декларация, с входящ номер № 9400-755/17.03.2011 г. за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за имот, находящ се в землището на с. Яна, община Столична, област София-град с ЕКАТТЕ 87401, представляващ нива от 0.9 дка в местността "Средно поле", имот № 007003 по плана за земеразделяне. Съдът от доказателствата в приложената административна преписка и тези от страните в съдебното производство е установил че доколкото се касае за правомощия на орган на местната власт, в рамките на неговата обвързана компетентност, същият е следвало да провери дали са налице всички изисквания за заверка на подадената декларация, като я придвижи по служебен път по всички звена на подчинената му администрация. В тази връзка административният орган е разполагал с достатъчно информация и доказателства, за да изпълни задължението си по чл. 57, ал. 2 от АПК и да се произнесе в срок, а ако не е разполагал с такива е бил длъжен по силата на чл. 36, ал. 1 от АПК да ги издири служебно. Обсъдено и прието за неоснователно е постъпило становище от ответника, в което е посочено, че след събиране на съответните документи е установено, че имотите, за които е подадена справката декларация са възстановени по реда на ЗСПЗЗ на трети лица, поради което не е възможно извършването на обстоятелствена проверка по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК. Изложено е, че независимо от наличието на доказателства, че трети лица могат да предявят собственически претенции за имотите, това не препятства попълването и издаването на молбата-декларация от кмета на района. От съществено значение е обстоятелството, че претендираният документ се представя пред нотариус, който разполага с правомощие да извърши необходимата проверка и да установи дали е безспорно искането на молителя за издаване на нотариален акт за обстоятелствена проверка и дали ще се накърнят придобити вече права от други лица. От тук е изведен извод, че нотариусът носи тежестта и отговорността да прецени дали да извърши исканото нотариално действие и кметът на съответния район не може да изземе тази компетентност. Единственото което има право да направи в производството по извършването на административната услуга - заверка на молба-декларация е вярно и точно да отрази за посочените имоти наличните по регистъра данни, в това число и информация за наличието на собственост на трети лица. По изложените съображения мълчаливият отказ е отменен като незаконосъобразен. Решението е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни основания за отмяна. Безспорно е установено, че жалбоподателят в първоинстанционното производство е поискал извършване на административна услуга, а именно заверка на молба - декларация, необходима му за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка при условията на чл. 587 ГПК. Поради това и с оглед непроизнасянето на сезирания с искането компетентен орган и в срока по чл. 57, ал. 5 АПК, правилно съдът е приел, че е налице подлежащ на обжалване мълчалив отказ, своевременно оспорен от лице с установен правен интерес от извършването на поисканата услуга. След като прилагането на заверена от съответната община, молба-декларация относно имота, е необходимо условие за повеждането на охранителното производство по издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, сезираният с искането кмет, в качеството му на компетентен административен орган е следвало да провери дали имотът е общинска собственост и да удостовери това обстоятелство. На втора страница на бланката по образец "молба-декларация" се намира "удостоверение", което се попълва от три различни учреждения - община, областна администрация и данъчна администрация. Определеното длъжностно лице във всяко едно от тях попълва данните, които се намират по съответната преписка, без да ги коментира и прави преценка за тяхната относимост към искането. Накрая бланката се подписва от "секретар" и "кмет" и се предава на молителя за представянето й пред съответния нотариус по местонахождението на имота. Само нотариусът в охранителното производство по чл. 587 от ГПК има правото да преценява дали са налице условията за придобиване на съответния имот по давност или да откаже с мотивиран акт. При установеното от фактическа страна и при анализ на производството по реда на чл. 587 от Гражданския процесуален кодекс е изведен правилен извод за незаконосъобразност на отказа. Правилно съдът е установил от фактическа страна фактите по делото с оглед на представените доказателства. Правилно е прието, че в производството по реда на чл. 587 ГПК административният орган - кметът на общината следва да извърши заверката на молбата декларация и отказът по съображения относими към спор за собственост е незаконосъобразен. Кметът на общината има задължение да извърши заверката на молбата декларация като отрази реалното фактическото и правно състояние на имота като административният орган в случая няма правомощието да преценява фактите които удостоверява с какви материални права са свързани. Дали е налице основание за възникване на право на собственост е в преценката на нотариусът. По изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,