Решение № 7750 от 26.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6201/2015 г.

Решение № 7750 от 26.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6201/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 237, вр. чл. 239, т. 5 и 6 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по молба от Борислав Илиев Димитров с ЕТ "Елинор-Борислав Димитров", представляван от адвокат Недялко Христев Шилев, за отмяна на решение № 1870/19.02.2015 г., постановено по адм. дело № 3905/2014 г. на Върховния административен съд - осмо отделение, с което е оставено в сила решение № 366/11.02.2014 г. по адм. дело № 2048/2012 г. на Административния съд - Пловдив, Х състав. Поддържа основания за отмяна по чл. 239, т. 5 и 6 АПК с твърдението, че Административният съд - Пловдив и Върховният административен съд не са се произнесли изрично по направеното възражение за нищожност на ревизионен акт № 583/23.05.2012 г. на заместник-директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (понастоящем "Обжалване и данъчно-осигурителна практика") - Пловдив. Поради липсата на изрична разпоредба, която да урежда реда за атакуване на нищожен административен акт, счита, че възражението може да се предяви на основание чл. 239, т. 5 и 6 АПК, доколкото допуснатите нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила са довели до нарушено право на защита на молителя. Иска да се приеме молбата за основателна и да се обяви нищожността на ревизионния акт в изменената му част. При условията на алтернативност иска да бъде върнато делото на компетентния съд за ново произнасяне. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, при ЦУ на НАП, редовно призован, не изпраща процесуален представител. Върховният административен съд - петчленен състав - I колегия, намира искането за отмяна за процесуално допустимо като подадено в тримесечния преклузивен срок по чл. 240, ал. 2 АПК, но разгледано по същество - за неоснователно, по следните съображения: Производството по адм. дело № 3905/2014 г. на Върховния административен съд - осмо отделение, е образувано по касационни жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, и на Борислав Илиев Димитров срещу решение № 366/11.02.2014 г. на Административния съд - Пловдив, по адм. дело № 2048/2012 г., с което е изменен ревизионен акт № 161106740/19.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, в частта, изменена с решение № 583/23.05.2012 г. на заместник-директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив, за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г., а в останалата част жалбата срещу ревизионния акт е отхвърлена. Касационната инстанция е оставила в сила решението на административния съд, като се е произнесла по всички възражения, направени в касационната жалба. В мотивите си Върховният административен съд е посочил, че Административният съд - Пловдив, не се е произнесъл по възражението за нищожност на ревизионния акт, но това не представлява съществено процесуално нарушение. След като е пристъпил към преценка на законосъобразността на оспорения акт по същество, съдът е приел, че този акт не е нищожен. В мотивите на касационното решение съдът подробно е обсъдил доводите на касатора за нищожност на ревизионния акт, поради това че в предмета на ревизията не е включено установяване размера на задължителните осигурителни вноски, и е приел същите за неоснователни. Съгласно чл. 239, т. 5 от АПК актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Правното основание на чл. 239, т. 5 АПК представлява извънинстанционен способ за отмяна на влязло в сила решение или на влязло в сила определение, което прегражда развитието на делото. В процесния случай не се касае за нито една от хипотезите, визирани в чл. 239, т. 5 АПК, на която се позовава молителят. Процесуалният ред за защита срещу нищожни и незаконосъобразни административни актове е уреден в чл. 145 и сл. АПК, поради което е неоснователно възражението на молителя, че той не разполага с правен способ за защита срещу нищожни актове. Видно от данните по приложените адм. дело № 3905/2014 г. на Върховния административен съд - осмо отделение, и адм. дело № 2048/2012 г. на Административния съд - Пловдив, той се е възползвал от тази правна възможност, като е предявил своевременно възражението си за нищожност на оспорения ревизионен акт. Подробни мотиви по това възражение са изложени в решението на касационната инстанция, от което е видно, че правото му на защита пред съда не е било нарушено. Молителят е бил надлежно уведомяван и представляван в производството както пред административния, така и пред Върховния административен съд. Предвид изложеното направеното искане по реда на чл. 239, т. 5 АПК е неоснователно и следва да се отхвърли. Неоснователна е и молбата за отмяна на основание чл. 239, т. 6 АПК. В разпоредбата на чл. 239, т. 6 АПК е предвидена възможност за отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Разпоредбата има предвид установено нарушение на конвенцията по отношение на конкретния правен субект, който претендира отмяна на влязлото в сила съдебно решение на това основание, както и относно фактическата обстановка, с която е свързан конкретният правен спор. Съдебните решения, постановени от ЕСПЧ в производство по чл. 34 от конвенцията, образувано по индивидуална жалба от лице, което твърди, че е жертва на нарушение от страна на някоя държава - страна по конвенцията, на правата, провъзгласени в конвенцията или протоколите към нея, се ползват със сила на пресъдено нещо по отношение на страните по конкретното дело, имат установително действие по отношение на констатираното и признато нарушение на гарантирано от конвенцията право и са задължителни за изпълнение от държавата, която е страна по делото. За да е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК, следва да е установено с влязло в сила решение на ЕСПЧ нарушение на конвенцията, това нарушение да е свързано по определен начин със съдебното производство, по което е постановен актът, чиято отмяна се претендира, нарушението да е допуснато по отношение на лицето, което претендира отмяната на съдебния акт, и отмяната, респективно - новото разглеждане на делото, да са необходими, за да се отстранят последиците от нарушението. В конкретния случай молителят Борислав Димитров не се позовава на решение на Европейския съд по правата на човека, с което по отношение на него да е установено нарушение на конвенцията. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - петчленен състав - I колегия,