Решение № 5228 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 306/2009 г.

Решение № 5228 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 306/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалбата на Хюсеин Сафа Абделамир, гражданин на Ирак против решение № 13388/08.12.2008 г. , постановено по адм. д. № 7600/2008 г., по описа на ВАС, III отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 218 от 10.05.2008 г. . на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1 т. 2 от ЗУБ му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост, нарушаване на материалния и процесуалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Твърди се, че решението е постановено в противоречие с разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУБ, а също така и в противоречие с чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 /ЕО на Съвета на ЕС. Според касатора, съдът не е преценил всички негови твърдения, свързани с бежанската му история и информацията за ситуацията в Ирак. Претендира се отмяна на решението. Ответникът - председателя на Държавна агенция за бежанците, не взема становище по жалбата Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд - първа колегия, петчленен състав, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за частично основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Върховния административен съд, трето отделение е било решение Решение № 218 от 10.05.2008 г. . на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на осн. чл. 75, ал. 1 т. 2 от ЗУБ на Хюсеин Сафа Абделамир, гражданин на Ирак е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното решение № 13388/08.12.2008 г. , постановено по адм. д. № 7600/2008 г., по описа на ВАС, III отделение е отхвърлена жалбата на Хюсеин Сафа Абделамир срещу решение № 218 от 10.05.2008 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС. Съдът е приел, че е законосъобразен отказът за предоставяне на статут на бежанец по критериите на чл. 8 от ЗУБ, защото кандидатът не изпитва основателен страх от преследване, поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение. Законосъобразен е и отказът за предоставяне на хуманитарен статут на осн. чл. 9 от ЗУБ. Не са представени никакви доказателства за това, че лицето е било принудено да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт Настоящият петчленен състав намира, че касационната жалба е частично основателна. Правилен е изводът на съда, че преценявайки бежанската история на кандидата, не може да се направи извод за това, че същият изпитва основателен страх от преследване поради изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение. Според чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. При проведеното интервю Хюсеин Сафа Абделамир е заявил, че в дома им, където живеел заедно с баща си, майка си и сестра си е било получено заплашително писмо, с което се искало семейството му да напусне дома си. Според него причина а това е близостта на семейството му с Ибрахим ал. Джафари. На следващия ден семейството му заминало за Сирия. Заплахата възприел по скоро насочена към баща му и не се отнасяла за останалите членове на семейството. В Сирия не успял да се запише да следва и желае да продължи образованието си в България. Следователно, заплахите, за които касаторът съобщава, са били свързани с неговият баща, а в проведеното интервю сочи, че лично към него заплахи не е имало. Относно довода на касатора за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ: Според цитираната разпоредба, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки и лични заплахи за живота или личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Обстановката в Ирак, според предоставената информация от Дирекция "Международно сътрудничество и евроинтеграция" - вх. № 218/24.01.08 г., е определена като ситуация на вътрешно напрежение и безредици в условията на значително чуждестранно присъствие, а конкретно, ситуацията в Централен и Южен Ирак, особено в Багдат се характеризира с ширещи се прояви на крайно насилие, груби нарушения на човешките права и липса на правов ред. За иракските граждани съществува физическа и материална несигурност. Те са постоянен обект на насилие от страна на Иракските сили за сигурност, шиитските милиции, бунтовнически групировки. Въоръженият конфликт между Многонационалните сили (Иракските сили за сигурност и сунитските формирования води до цивилни жертви и унищожаване на имущество. Липсва защита от страна на държавата срещу проявите на насилие. По отношение на Багдат се приема, че е мястото с най-ярко изявено насилие в страната. В западните и особено в смесените райони на града продължават убийствата на сектантска основа като почти всеки ден биват намирани трупове на лица със следи от мъчения. Градският транспорт не функционира и придвижването е изключително рисковано. Терористичните актове се съсредоточават в пазарите на открито. Повечето от страните, участнички в семинара на Евроазил, проведен в Брюксел на 19 декември 2007 г., определят положението в Багдат като стабилно, но с възможна заплаха за сигурността на населението. Според изложеното в мотивите на решението на Председателя на ДАБ, както и в обжалваното решение на ВАС, Трето отделение, освен наличието на вътрешен въоръжен конфликт, законът изисква той да е довел до тежки посегателства и лични заплахи за живота и личността на чужденеца. Аналогична е и разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004 /83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г., според която тежки посегателства са тежки и лични заплахи срещу живота и личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен и международен конфликт. От твърденията на Хюсеин Сафа Абделамир, гражданин на Ирак за причините, поради които е напуснал страната, изложени по-горе, не може да се направи извод за наличието на тежки посегателства и тежки лични заплахи срещу живота и личността му. Според решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на европейските общности по дело С-465/07 г. с предмет преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004 /83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г., обаче е посочено, че нормата има предвид заплахи срещу живота или личността на цивилно лице в по-широк план, а не определени насилия. Тези заплахи са присъщи на една обща ситуация на "въоръжен вътрешен или международен конфликт". Разгледаното насилие в основата на посочените заплахи е квалифицирано като "безогледно", термин, който предполага, че насилието може да се разпростира към лица без оглед на личното им положение. В този контекст "лични" трябва да се разбира като обхващащ посегателства, насочени срещу цивилни лица без оглед на тяхната самоличност, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи, посочени в чл. 15, б. "в" от директивата. Като се отчетат данните за ситуацията в Багдат, изложени по-горе, може да се направи извод за съществуването на реален риск от заплахи срещу живота и личността на молителя като цивилно лице в случай на въоръжен вътрешен конфликт по смисъла на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. Поради изложеното, обжалваното решение в частта му, в която е потвърдено решение № 244 от 20.05.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС относно отказан хуманитарен статут на Хюсеин Сафа Абделамир, гражданин на Ирак, следва да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган за извършване на преценка според актуалните данни за Багдат към настоящия момент, доколкото последната справка, приложена по делото е от м. януари 2008 г. Предвид на изложеното, Върховният административен съд, петчленен състав