Решение № 15128 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8668/2020 г.

Решение № 15128 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8668/2020 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) "Тракийска" - гр. Пловдив при Агенция "Митници", чрез юрк. Т. Симеонова, срещу Решение № 1104 от 26.06.2020 г., постановено по адм. дело № 2432/2019 г. по описа на Административен съд (АС) - Пловдив, с което е отменено Решение № РТД 3000-907 от 10.05.2019 г. на с. д. директор на ТД "Тракийска" при Агенция "Митници", с което на "ВИЛАД ГРУП" ООД е отказано възстановяване на акциз в размер на 259 347, 65 лева и е постановен мълчалив отказ по това искане, в частта за претендираните законни лихви до момента на възстановяване, потвърдено с Решение № Р-693-32-215400/23.07.2019 г., издадено от директора на Агенция "Митници", и административната преписка е изпратена на директора на ТД "Тракийска" при Агенция "Митници" за ново произнасяне, при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, като е определен 30-дневен срок за издаване на новия административен акт, считано от влизане в сила на съдебното решение. С решението Агенция "Митници" е осъдена да заплати на "ВИЛАД ГРУП" ООД сумата от 7 191, 00 лева, представляваща направените разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че на дружеството се дължи възстановяване на платения акциз. Позовава се на разпоредбата на чл. 24 б, ал. 8 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) и правилното й приложение в атакуваното пред административния съд решение, като в тази връзка смята, че правото за прилагане по чл. 24 а, ал. 1 от ЗАДС възниква от датата на връчване на издаденото удостоверение, а именно - 18.04.2018 г. Твърди, че съдебната отмяна на отказа за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител няма обратно действие, тъй като не заличава с обратна сила извършеното вече от страна на дружеството плащане на акциза. В заключение се претендира отмяна на решението на АС - Пловдив. Ответникът по касационната жалба - "ВИЛАД ГРУП" ООД, чрез процесуалния си представител адв. Кемалов, взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция съобразно приложен договор за правна защита и съдействие, както и фактура за адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение на АС - Пловдив. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение АС - Пловдив е отменил Решение № РТД 3000-907 от 10.05.2019 г. на с. д. директор на ТД "Тракийска" при Агенция "Митници", с което на "ВИЛАД ГРУП" ООД е отказано възстановяване на акциз в размер на 259 347, 65 лева и е постановен мълчалив отказ по това искане, в частта за претендираните законни лихви до момента на възстановяване, потвърдено с Решение № Р-693-32-215400/23.07.2019 г., издадено от директора на Агенция "Митници", и административната преписка е изпратена на директора на ТД "Тракийска" при Агенция "Митници" за ново произнасяне, при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, като е определен 30-дневен срок за издаване на новия административен акт, считано от влизане в сила на съдебното решение. Със същото решение Агенция "Митници" е осъдена да заплати на "ВИЛАД ГРУП" ООД направените по делото разноски в размер на 7 191, 00 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение с целта на закона. Административният съд е приел за безспорно установено по делото, че по заявление от 19.10.2016 г. на "ВИЛАД ГРУП" ООД е издадено Удостоверение за освободен от акциз краен потребител (УОАКП) № BG003000 E0202/16.04.2018 г., (връчено му на 18.04.2018 г.), след като с влязло в сила решение № 1994/14.02.2018 г. по адм. дело № 8671/2017 г. Върховният административен съд (ВАС) е оставено в сила решение № 1136 от 26.06.2017 г. по адм. дело № 3036/2016 г. на АС - Пловдив, с което е отменен отказът на административния орган и е постановено, че дружеството отговаря на изискванията за чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС, т. е. на оспорващия е признато материалното право на възстановяване на недължимо платен акциз. Безспорно установено, че през периода от 25.10.2016 г. до 15.12.2017 г. от дружеството са закупени енергийни продукти, а именно - дизелово гориво Е5 с код по КН 27101943, за които е установен, начислен и внесен акциз в размер на 259 347, 65 лева. При така изложените обстоятелства, първоинстанционният съд е приел, че основният въпрос по делото е дали следва да бъде възстановен по реда на чл. 27, ал. 1 от ЗАДС акциз, заплатен за периода, през който дружеството е било лишено от удостоверение за освободен от акциз краен потребител в резултат на незаконосъобразно решение на митническите органи, което в последствие е било отменено с влязло в сила съдебно решение. В тази връзка е прието, че доколкото акцизът е внесен по сметка на митническото учреждение, а оспорващото дружество е платило този акциз към доставчиците в резултат на неправомерен отказ на административния орган за издаване на УОАКП, то са налице всички предпоставки за прилагане на чл. 27, ал. 1 от ЗАДС. Прието е, че отмяната по съдебен ред на незаконосъобразен отказ да бъде издадено УОАКП има за последица недължимост на акциза, като дружеството има право на възстановяването му за периода, през който неправомерно е било лишено от УОАКП. В този ред, съдът е приел, че с отмяната на отказа за издаване на удостоверението и по-късното му издаване се заличава правното основание за заплащане на акциза за получените енергийни продукти и той става недължимо платен. За неправилно е прието позоваването от страна на органа на разпоредбата на чл. 24 в, ал. 8 от ЗАДС (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.), съгласно която правото за прилагане на чл. 24а, ал. 1 възниква от датата на връчване на удостоверението за освободен от акциз краен потребител, включително в случаите на връчено удостоверение, след отменен отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител по причина, че материалното право за възстановяване на платен недължим акциз за дружеството е възникнало преди изменението на разпоредбата, а именно още към датата на подаване на заявлението за УОАКП на 19.10.2016 г. Според съда отмяната на отказа с влязло в сила съдебно решение заличава с обратна сила липсата на изискването по чл. 24а, ал. 1 от ЗАДС за наличие на издадено УОАКП, доколкото именно предмет на съдебното решение е наличието на предпоставките за издаване на такова удостоверение. В противен случай в противоречие на принципа на законността административният орган черпи права от собственото си неправомерно поведение, изразяващо се в незаконосъобразен отказ за издаване на УОАКП по чл. 24 а, ал. 1 от ЗАДС. Решението е валидно, допустимо и правилно. Редът за възстановяване или прихващане на акциза е уреден в чл. 27 от ЗАДС. Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗАДС, недължимо платен или подлежащ на възстановяване акциз се възстановява или прихваща за погасяване на изискуеми публични задължения на лицето, събирани от Агенция "Митници", въз основа на писмено искане или по инициатива на митническите органи. Искането по ал. 1 се подава до началника на митницата по седалището на лицето или по местонахождението на данъчния склад в случаите, когато лицето е лицензиран складодържател, или до компетентното митническо учреждение, издало удостоверението за регистрация. Към искането се прилагат и документите, определени с правилника за прилагане на закона, като органът по ал. 2 в 30 - дневен срок от постъпване на искането, съответно от отстраняване на нередовностите в него, се произнася с мотивирано решение, с което уважава или отказва искането - изцяло или частично, като възстановява или прихваща подлежащата на възстановяване сума. В случая административното производство е образувано по искане с рег. № BG003000-HB-27-1/08.04.2019 г. в БАЦИС на "ВИЛАД ГРУП" ООД за възстановяване на недължимо платен акциз в размер на 259 347, 65 лева на основание чл. 27, ал. 1 от ЗАДС за енергийни продукти с код по КН 27101943 за периода от 19.10.2016 г. до 16.04.2017 г., поради постановен отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, който е отменен с влязло в сила съдебно решение на ВАС. Образувано е производство по реда на чл. 27 от ЗАДС и чл. 129 от ДОПК, приключило с издаване на отказ за възстановяване на недължимо платения акциз, който е отменен от първоинстанционния съд с оспореното в настоящото съдебно производство решение и административната преписка е върната на митническия орган за произнасяне по искането при спазване за задължителните указания по прилагане на закона. При тази фактическа установеност правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 27, ал. 1 от ЗАДС за възстановяване на акциз, недължимо платен на основание незаконосъобразен отказ на митническия орган за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, отменен по съдебен ред. Отмяната на отказа заличава с обратна сила липсата на изискването по чл. 24 а, ал. 1 от ЗАДС за наличие на издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител, след като с влязло в сила съдебно решение е прието, че са налице предпоставките за издаване на такова удостоверение към датата на подаване на искането. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК, решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Касае се за обратно действие на отмяната като с обратна сила отпадат разпоредените с акта права и задължения, поради което тази материалноправна промяна трябва да бъде зачетена от всички. С отмяната на отказа за издаване на удостоверение е заличено правното основание за събиране на акциза, заплатен от дружеството за енергийния продукт, вложен в дейността му и той е станал недължимо платен. Неоснователно е позоваването на касатора на нормата на чл. 24 б, ал. 8 ЗАДС /в ред. й от ДВ бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г. /, според която правото за прилагане на чл. 24 а, ал. 1 възниква от датата на връчване на УОАКП, включително в случаите на връчено удостоверение, след отменен отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Нормата е материалноправна и е неотносима при преценка на законосъобразността на оспорения административен акт. Заплатеният недължимо акциз се възстановява по реда на чл. 27, ал. 1 ЗАДС и в конкретния случай се отнася за искане за възстановяването на недължимо платен акциз за периода от 25.10.2016 г. до 15.12.2017 г. на отпаднало основание, след отмяната на незаконосъобразен административен акт - отказ за издаване на УОАКП. Законосъобразно съдът е зачел обратното действие на отмяната на незаконосъобразния отказ на началника на митницата за издаване на УОАКП и правилно е приел, че проверката на административния акт се извършва при съобразяване на действащите към този момент норми. В противен случай би се стигнало до предоставяне на законова възможност на административният орган да черпи права от собственото си неправомерно поведение, изразяващо се в незаконосъобразни откази за издаване на удостоверение, което в противоречие с принципа за законност. Постановеното съдебно решение е съобразено и с формираната от ВАС, безпротиворечива съдебна практика по сходни случаи, в която е прието, че са налице основанията по чл. 27, ал. 1 ЗАДС. /решение № 16618 от 5.12.2019 г. по адм. д. № 8301/2019 г., І отд. на ВАС; решение № 13578 от 06.11.2018 г. по адм. д. № 5781/2018 г., І отд. на ВАС; решение № 14037 от 12.11.2020 г. по адм. д. № 2946/2020 г., VІІІ отд. на ВАС; решение № 3263 от 2.03.2020 г. по адм. д. № 8682/2019 г., VІІІ отд. на ВАС и др. Първоинстанционният съдът е изяснил напълно фактите по спора, които се подкрепят от доказателствата по делото. При постановяване на решението в съответствие с чл. 172 а от АПК е обсъдил всички събрани доказателства, както и доводите на страните и правилно е приел, че са налице предпоставките по чл. 27, ал. 1 от ЗАДС. Правилно е и посоченото от първоинстанционния съд, че сумата на недължимо платения акциз следва да бъде възстановена със законната лихва по реда на чл. 129, ал. 6, предл. първо от ДОПК, считано от датата на всяко съответно плащане до датата на възстановяването му, предвид липсата на специална норма в ЗАДС, която да изключва изплащането на лихва за недължимо събран или внесен акциз. На основание гореизложеното следва да бъде прието, че решението на АС - Пловдив не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и заявеното своевременно искане за присъждане на разноски, на основание чл. 161 ДОПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 6 240 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие и доказателства за направено плащане – фактура от 14.07.2020 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,