Решение № 15526 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2312/2016 г.

Решение № 15526 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2312/2016 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от С. С. М., чрез адв. М. М., срещу Решение № 4847 от 08.07.2015 г., постановено по адм. д. № 7259 по описа за 2013 г. на Административен съд С. - град (АССГ). С него е отхвърлен предявеният от М. иск срещу Министерство на образованието и науката (МОН) за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 7920,00 лв. и за неимуществени вреди в размер на 15000,00 лв., причинени му от незаконосъобразно бездействие на МОН да закрие нелегитимния университет Одеска национална юридическа академия (ОНЮА) и да запечата сградата му в ж. к. "Л.". Предвид изложеното в касационната жалба, релевират се доводи за постановяване на обжалваното решение при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора съдът не е обсъдил представеното от него писмено доказателство - удостоверение, от което се установява, че е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 209, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК). Освен това, не е съобразил, че от показанията на разпитаните по делото свидетели са установени твърдените неимуществени вреди, а имуществените - пак от тях и от приложените по делото счетоводни документи. Отделно от това, решението е немотивирано. Противоречиви били мотивите на съда, които вменяват във вина на М. незапознаването му с изискванията на § 4, ал. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за висшето образование (ЗВО), както и във връзка с това, че за МОН не възниква задължение за закриване на нелегитимни учебни заведения. Съдът не обсъдил и представеното от касационния жалбоподател решение на петчленен състав на Върховния административен съд, в което е обсъдена сходна ситуация. По изложените съображения се иска отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде уважена ищцовата претенция. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име моли касационната жалба да бъде уважена. Претендира разноски. Представя списък на разноските и декларация за изплащане на адвокатското възнаграждение. Ответникът - Министерство на образованието и науката не представя писмен отговор на жалбата. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име моли обжалваното решение да остане в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Административен съд С. - град е приел за разглеждане предявените от настоящия касационен жалбоподател искове срещу Министерство на образованието и науката, с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), с които е поискано МОН да бъде осъдено да му заплати обезщетение в размер на 7920,00 лв. за претърпени имуществени вреди, представляващи 7800,00 лв. заплатени семестриални такси и 120,00 лв. такса за студентско удостоверение, както и обезщетение в размер на 15000,00 лв. за претърпени неимуществени вреди, представляващи претърпени от М. болки и страдания, изразяващи се в унижение, безсъние и изживян стрес от бездушието на служителите на МОН и прокуратурата, от тегленето на кредит, за да плаща таксите си в ОНЮА, от необходимостта да прекъсне обучението си и да кандидатства наново. Установено е от първоинстанционния съд, че с Договор № 447/2005 от 17.10.2005 г. ОНЮА поема задължението по организацията и обучението на М. по пълна програма на факултет задочно обучение, специализация "Държавно управление и международноправни отношения" срещу компенсация на разходите по обучението, платима от лицето в размер на 4800,00 евро по график за периода 2005 - 2011 г. Въз основа на представените доказателства съдът е приел от фактическа страна, че министърът на образованието и науката сигнализирал главния прокурор за осъществяването на обучение от ОНЮА в грубо нарушение на закона със сигнал от 09.03.2006 г., като е поискано извършването на проверка. Със заявление от 24.09.2009 г. до ректора на Нов български университет (НБУ) М. поискал прехвърлянето му от ОНЮА там, специалност "право". С писмо от 2009 г. Министерство на образованието, младежта и науката е уведомило адвоката на М., че ОНЮА няма законосъобразно разкрито поделение на територията на Р. Б. в съответствие с разпоредбите на ЗВО. М. бил приет в програма "право" на НБУ, първи курс, първи семестър след положен кандидат-студентски изпит през есенен семестър на учебната 2010/2011 г. Не му били признати курсовете по академична справка от ОНЮА. Съдът е кредитирал приетата по делото съдебно - психиатрична експертиза, съгласно заключението на която вследствие на негативното преживяване (узнаване, че ОНЮА е нелегитимно учебно заведение) М. е изпитал психичен дискомфорт. Имал главоболие, нарушения на съня, потиснато настроение, бил обиден и омерзен. Стресогенен фактор били незачитането на сигналите му до институциите, пренебрежителното отношение или липсата на такова от тяхна страна и невземането на мерки. Това породило у него относително трайни негативни емоционални състояния. Разпитани били и трима свидетели. С Постановление от 06.03.2010 г. на прокурор при Софийската районна прокуратура (СРП), потвърдено от прокурор при Софийската градска прокуратура било отказано образуването на наказателно производство по жалба на М.. Б. посочено в мотивите, че той доброволно се е записал да учи в ОНЮА и едва впоследствие се е заинтересувал от статута й. Установено от съда било също така, че във връзка с ОНЮА в СДВР има заведено досъдебно производство № 5255/2014 г., пр. пр. 68178/09 по описа на СРП, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 209, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК). При така установеното от фактическа страна и доколкото по делото не е налице спор относно това, че ОНЮА е нелегитимно учебно заведение, съдът определил като основен спорен въпрос съществува ли задължение за МОН да предприеме действия по закриване и запечатване на сградата на нелегитимно висше учебно заведение - търговско дружество, тоест налице ли е бездействие на административен орган и незаконосъобразно ли е то. Като се е позовал на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 ЗВО първоинстанционният съд е приел, че не съществува задължение за МОН и в частност за министъра да упражнява контрол върху "висши учебни заведения" които не са създадени в съответствие с разпоредбите на ЗВО. Приел е, че не е уредена възможност МОН да предприема действия, изразяващи се в закриване на нелегитимно висше училище и запечатване на сградата му. На следващо място, като е взел предвид разпоредбата на § 4, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗВО и чл. 16, ал. 2 от същия закон, първоинстанционният съд е приел, че вредите, които М. твърди, че е претърпял, били в причинна връзка с неговото собствено поведение. Направил е извод, че били налице достатъчно достъпни законови възможности М. да направи самостоятелна, обоснована и категорична преценка относно легитимността на ОНЮА още към момента на записване в него. Доколкото непознаването на закона не извинява никого, съдът е приел, че произтеклите за М. вреди от обучението му в ОНЮА са изцяло вследствие на неговото поведение - да не се запознае с изискванията към висшите училища в България. По така изложените съображения съдът е направил краен правен извод за неоснователност на ищцовата претенция, тъй като не е осъществен фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател, че обжалваното решение е немотивирано и постановено в противоречие със съдебната практика. Необосновано на изложените от първоинстанционния съд мотиви М. се оплаква, че съставът на АССГ пропуснал да вземе предвид, че по делото е приобщено удостоверение, издадено от СДВР относно факта, че е заведено досъдебно производство с № 5255/2014 г., пр. пр. № 68178/09 във връзка с ОНЮА, образувано срещу неизвестен извършител. Неоправдано се твърди също така, че невярно било прието наличието на постановен отказ да се образува досъдебно производство. Относно последното съдът е изградил обосновани фактически изводи на базата на представените по делото от М. постановления на прокурор при СРП и постановление на прокурор при СГП. Наред с това, съдът не е игнорирал приложеното удостоверение от СДВР относно факта, че е заведено досъдебно производство с № 5255/2014 г., пр. пр. № 68178/09 във връзка с ОНЮА. Този факт е съобразен от съда (вж. страница трета, абзац седем от съдебното решение), но се явява неотносим към извършената преценка досежно възникването на предпоставките за ангажиране отговорността на държавата на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ по исковите претенции на М. заради твърдяното в исковата молба бездействие на министъра на образованието и науката. Първоинстанционният съд правилно е определил като спорен по делото въпроса, дали за министъра е съществувало задължение да предприеме действия за закриване и запечатване на сградата на нелегитимно "висше учебно заведение" (ОНЮА), а даденият от него с обжалвания съдебен акт отрицателен отговор се споделя от настоящия състав. Направените от съда изводи, основани на прочита на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 и чл. 16, ал. 2 ЗВО, както и на § 4, ал. 1 ДР на ЗВО са в съответствие с материалния закон. Правилно е съобразено от съда, че по предписанието на чл. 10, ал. 2, т. 7 ЗВО (в редакцията към момента на сключване на договора между М. и ОНЮА за организация на обучението му) министърът, като държавен орган за осъществяване на националната политика във висшето образование упражнява контрол върху висшите училища и организациите по чл. 47, ал. 1 по спазването на закона, като за извършените проверки в едномесечен срок се съставя констативен протокол с препоръки и срок за отстраняване на допуснатите закононарушения. Обоснован е направеният в тази връзка от съда извод, че за министъра не съществува задължение да упражнява контрол върху структури, които не са създадени в съответствие със ЗВО, както и да предприема действия по закриване и запечатване сградата на такива. Структурата, в която се е провеждало обучението на М. не е част от системата за висше образование в България, тъй като не е установено и доказано по делото да е открита и да е функционирала по законоустановения ред. Правилно съдът е съобразил също така, че по предписанието на § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО (в посочената относима редакция) чуждестранните висши училища не могат да разкриват свои поделения на територията на Р. Б.. Наред с това, български висши училища могат да откриват в структурата си основни звена съвместно с чуждестранни висши училища по реда на този закон и в съответствие с международни спогодби или споразумения с чуждестранни висши училища (пар. 4, ал. 2), какъвто настоящият случай не е. С писмо от 09.03.2006 г. министърът на образованието и науката е сезирал главния прокурор, че до Комисията за признаване на дипломите за висше образование са отправени неколкократно искания за признаване на дипломи след проведено обучение от юридически лица, регистрирани по Търговския закон, а не от висши училища, открити с решение на Народното събрание на Р. Б.. Позовал се е и на разпоредбата на § 4, ал. 1 и ал. 2 от ДР на ЗВО. Поискал е, в съответствие с правомощията на адресата на писмото по чл. 43, ал. 6 от Наказателнопроцесуалния кодекс (отм.) при осъществяване на надзор за законност и с оглед гарантиране на правата на студентите и на техните родители да бъде разпоредено извършването на проверка на дейността на юридическите лице по приложения списък и предприемане на необходимите действия за прекратяване на дейността им по обучението на студенти на територията на страната от името на чуждестранни университети, които не са част от системата на висшите училища, открити по установения в закона ред. По т. 3 от този списък като "търговско дружество - регистрирано като висше училище" е "Одеска национална юридическа академия - Български филиал", който обучава студенти на ОНЮА, Украйна. Министърът на образованието и науката не е имал правомощия да предприеме мерки по "... закриване на нелегитимния университет ОНЮА ...", нито такива по "...запечатване на сградата му в жк. "Л."...". Впрочем, в касационната жалба М. сочи, че вредите са причинени от бездействието, изразяващо се в неизпълнение на ЗВО в частта за контрол върху легитимността на "...откритите висши учебни заведения, респективно филиали на територията на страната на ОНЮА...", каквито в действителност няма. Предвид изложеното, доколкото по делото не е установено бездействие на министъра на образованието и науката, чиято незаконосъобразност да бъде установена от съда, пред който е предявен искът за обезщетение, без правно значение относно изхода на спора се явява установеното пред първоинстанционния съд чрез заключението на експертизата и показанията на разпитаните свидетели във връзка с твърдените от М. имуществени и неимуществени вреди. Неоснователен е и доводът за немотивираност извода на съда, че М. е имал възможност, но не се е запознал с изискванията на § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО. В решението е прието, че претърпените от лицето вреди са в причинна връзка с неговото поведение предвид разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ДР на ЗВО и чл. 16, ал. 2 ЗВО. На основание тези разпоредби съдът е приел, че е била налице възможност М. да формира преценка относно легитимността на ОНЮА още към момента на записването си в него. По тези причини е направил извод, че претърпените от него вреди са следствие на незапознаване с изискванията към висшите училища в Р. Б.. Така направените от съда изводи са обосновани и се споделят от настоящия състав. М. е сключил на 17.10.2005 г. Договор № 447/2005 г. с ОНЮА, като последната се е задължила за организира обучението му по пълна програма на факултет задочно обучение, специализация "Държавно управление и международноправни отношения" за получаване на квалификация специалист - магистър срещу компенсация от негова страна на разходите по обучението съгласно Приложение № 1 към този договор. Към договора е приложимо законодателството на Украйна. Подписан е от М., от ректора на ОНЮА и от директора на българския филиал. Доказателства относно легитимността на ОНЮА в Украйна по делото не са представени, а и предвид неговия предмет биха били неотносими към спора. Относно преценката досежно легитимността на ОНЮА - български филиал, правилно първоинстанционният съд е приел, че относима е разпоредбата на § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО, който е бил действащо право към момента на подписване на договора между М. и ОНЮА. В този смисъл, като не е съобразил предписанието на посочената разпоредба М. сам се е поставил в положението, от което претендира, че е претърпял имуществените и неимуществени вреди, чието обезщетяване претендира. Неоснователни са и оплакванията на касационния жалбоподател за необсъждане от съда на представеното по делото съдебно решение, постановено от състав на Върховния административен съд по дело, образувано по жалба срещу Отказ № 94 ЖЖ-254/16.03.2005 г. на министъра на образованието и науката за признаване на диплома от 25.06.2004 г., издадена от Портсмутски университет по специалност "Международни финанси и търговия". На първо място, това решение не е било задължително за постановилия първоинстанционния съдебен акт състав, доколкото съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт такива са само тълкувателните решения и постановления. На следващо място, очевиден е различния предмет на двете дела и фактите по тях, предвид което с необсъждането му съдът не е допуснал твърдяното съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Предвид изложените по - горе мотиви, обжалваното решение следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно. Не са налице касационни основания за неговата отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение