Решение № 6905 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10072/2012 г.

ВАСIII отделение21.05.2013 г.докладчик т Сребрина Христова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 73 от 04.04.2012 г. по адм. д. № 14/2011 г. на Софийски градски съд, Административно отделение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 6905 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10072/2012 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Константин Григоров Илиев, Антоанета Константинова Фитнева и Борис Иванов Чопов срещу решение № 73 от 04.04.2012 г. по адм. д. № 14/2011 г. на Софийски градски съд, Административно отделение. Молбата е да бъде отменено, като неправилно. Ответникът Областен управител на област София, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Ответниците Ина Константинова Григорова, Илия Иванов Леджев и Божидар Михайлов Янков не вземат становище по касационната жалба. Ответницата Мария Димитрова Леджева, поради смърт, е заличена и вместо нея продължава участие в производството законния й наследник Илия Иванов Леджев. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителни основания, поради което касационната жалба следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 33 и сл. от ЗАП (отм.) във връзка с § 4 от ПЗР на АПК във връзка с чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ, Втора фаза, е определен размера на обезщетението за 18/40 идеални части от нива от 1000 кв. м. кв. "Слатина", м. "Под кръста", съставляващи парцел IV, кв. 31, в общ размер на 18000 лева и при следните квоти: на Константин Григоров Илиев, Ина Константинова Григорова и Антоанета Константинова Фитнева по 5/40 идеални части или по 12.68 % - по 2280 лева на всеки от тях; на Борис Иванов Чопов - 15/40 идеални части или 38 % - 6840 и на Илия Иванов Леджев и Божидар Михайлов Янков по 5/40 идеални части или по 12 % - по 2160 лева за всеки от тях, на Мария Димитрова Леджева не се определя обезщетение и Областния управител на област София е осъден да заплати на Констатин Григоров Илиев разноските по делото в размер на сумата 240 лева. Решението е постановено при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в отменителното решение № 15698 от 29.11.2011 г. по адм. д. № 13091/2010 г. на Върховния административен съд, Трето отделение. При изяснена фактическа обстановка, са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. По делото е допусната съдебно - техническа експертиза, заключението на вещото лице Дачева е представено в съда, не е оспорено от страните и е прието по делото като компетентно изготвено. Взето е предвид, че за да го изготви вещото лице се е съобразило с приложение № 1 към ЗМДТ във връзка с § 3 а от ПЗР на ЗОСОИ - имотът се намира във II - ра зона, съгласно решение № 44/1998 г. на СОС, и е съобразило влязлото в сила решение в Първата фаза на производството по чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ досеждо подлежащото на обезщетяване имущество, както и представените във Втората фаза декларации по наредбата за приложение на закона. Размерът на обезщетението е определен на 18000 лева за признатите за обезщетяване 18/40 идеални части от нива от 1000 кв. м. кв. "Слатина", м. "Под кръста", съставляващи парцел IV, кв. 31. Дяловете на правоимащите са определени въз основа на представените писмени доказателства. Съобразени са наследствените права в частта на Недялка Иванова Чопова, на Борис Иванов Чопов и на Любен Йорданов Игнатов. На Мария Димитрова Леджева обезщетение не е определено, тъй като същата не се явява наследник по закон на последния. С оглед на това, че на Невена Иванова Чопова не се полага обезщетение по ЗОСОИ, поради незаявена претенция в срок, квотите на останалите съсобственици са съответно променени. Изрично е посочено, че съдът не се произнася по доводите на жалбоподателите, касаещи първата фаза на производството. Взето е предвид и влязлото в сила решение № 11071 от 09.11.2006 г. по адм. д № 6629/2006 г. на Върховния административен съд, Петчленен състав, с което е оставена без уважение молбата за отмяна и е оставена без разглеждане молбата за прогласяване нищожност на решение № 6272/04.07.2005 г. по адм. д. № 114/2005 г. на Върховния административен съд, Трето отделение. С решение от 18.05.2012 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в оспореното решение, относно датата на образуване на делото, която да се чете вместо "2012 г." - " 2011 г.". От изложеното в обстоятелствената част, макар и изрично да не е посочено, се установява, че предмет на касационната жалба е решението от 4.04.2012 г. на СГС, с което е определен размера на обезщетението, признато в производството по чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ. Позоваването на допусната ЯФГ, която съгласно решението в производството по чл. 175 от АПК е отстранена, не е свързано с обосноваване на касационно основание по настоящото производство. По изложените по - горе съображения твърденията за нищожност на решението от 04.07.2005 г. адм. д. № 114/2005 г. на ВАС са неотносими. Процесното решение е постановено при приключило производство в първата фаза по ЗОСОИ. По отношение на същото не се сочат доводи, обосноваващи касационно основание. Липсват конкретни оплаквания относно определяне на размера на признатото обезщетение. Доводите за неправилно присъдени разноски по делото са неоснователни. Видно от преводното нареждане на л. 25 от делото внесеният депозит за вещото лице е в размер на сумата 240.00 лева, толкова колкото е определен и присъден. Не са налице доказателства за участие на процесуален представител на касационните жалбоподатели, поради което адвокатско възнаграждение не им е присъдено. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Разноски за тази инстанция не се претендират и не следва да бъдат присъждани. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение

Цитирани разпоредби

1