Решение № 2021 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11411/2020 г.

Решение № 2021 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11411/2020 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Беджев, гр. София, [адрес] срещу решение № 4121/23.07.2020 г., постановено по адм. дело № 3008/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 2153-21-41/24.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ София–град, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-21-56/10.01.2020 г. срещу Разпореждане № [ЕГН]/93 от 06.12.2019 г. на длъжностно лице по пенсионното осигуряване, с което е отказано да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна по жалбата Директора на ТП на НОИ София–град взема становище за нейната неоснователност. Представителят на ВАП изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При постановяване на контролираното решение не са допуснати твърдяните касационни основания, като същото се явява правилно и законосъобразно. За да постанови решението си, административният съд е приел за установено следното. Приел е, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, като е спазено изискването за форма и съдържание. Изложени са в достатъчна степен мотиви, от които да може да се направи извод, защо жалбата е приета за неоснователна. Посочени са фактическите и правни основания за издаването му. Същото не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Потвърденото с оспореното решение Разпореждане № [ЕГН]/ 93 от 06.12.2019 г. на Длъжностно лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ София –град, също е издадено от компетентен орган съгласно приетите в съдебното производство Заповед № 1015-21-247/04.12.2018 г. на Директора на ТП на НОИ София – град и Заповед № 1016-40-772/18.07.2017 г. на Подуправителя на НОИ. Не се констатирали процесуални нарушения от категорията на съществените, ограничаващи процесуалните права на жалбоподателя. Достигнал е до извод, че решението е правилно и от материалноправна гледна точка. Съобразил е, че съгласно императивните законови изисквания преценката на право на пенсия се извършва само въз основа на оригинални документи, без да е предвидена законова хипотеза на изключения от това правило. В този смисъл, пенсионният орган, действаш в условията на обвързана компетентност, е длъжен стриктно да приложи закона, без право на преценка. С оглед на изложеното, длъжностното лице по пенсионно осигуряване, както и директора на ТП на НОИ София-град правилно и законосъобразно са преценили, че представените от жалбоподателя нотариално заверени преписи на документи не са оригинални документи по смисъла на § 2а, т. 4 от ДР на НПОС, въз основа на които да бъде зачетен осигурителен стаж. В тази връзка правилно е зачетен осигурителен стаж - общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд съгласно чл. 104 от КСО - 27 години, 5 месеца и 6 дни. Длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО е зачело осигурителен стаж на жалбоподателя само въз основа на служебно набавените документи и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Продължителността на осигурителния стаж на жалбоподателя по тези документи /служебни бележки по чл. 41, ал. 1 от НПОС, удостоверения обр. УП-13, издадени от Осигурителен архив на НОИ, потвърден служебно стаж по УП-3 № 21/21.06.2018 г. и данните в РОД на НОИ/, е правилно определена на 8 месеца и 28 дни от втора категория труд и 26 години, 6 месеца и 1 ден от трета категория; общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд съгласно чл. 104 от КСО - 27 години, 5 месеца и 6 дни. Решението на Административния съд е правилно. При постановяване на решението съдът е обсъдил правно релевантните за спора факти и направил обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. При разглеждане на жалбата съгласно чл. 168 от АПК съдът не се е ограничил само с доводите на жалбоподателя, а е проверил акта на всички основания по чл. 146 от АПК. Решаващият състав е обсъдил всички доказателства и всички доводи на страните. Решението на Административен съд София- град е постановено в съответствие с писмените доказателства по делото и относимата към казуса материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Оспорените административни актове съдържат всички фактически и правни основания за издаването им. В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя, са представени и приети от съда като писмени доказателства - оригинални документи – осигурителни книжки с описани осигурителни периоди, трудова книжка на името на жалбоподателя, удостоверения от работодателите му, в които е посочен трудовият му стаж. При извършен преглед на същите от съдебния състав и съпоставяне с тези, представени пред административния орган под формата на нотариално заверени преписи, съдът констатира, че по съдържание са идентични. Правилно е съобразено, че съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Съгласно чл. 142, ал. 2 от АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Приетите от съда писмени доказателства, представени за първи път в съдебното производство, а именно оригиналите на посочените документи несъмнено не представляват нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК. Тези документи действително са били налични, като единствено от волята на жалбоподателя е зависело представянето им, с оглед преценка на правото за отпускане на пенсия. В същото време правото да подаде заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст не се преклудира и при ново заявление жалбоподателя разполага с възможността да ги представи и описания в тях осигурителен стаж и доход да бъде зачетен от органа по пенсионно осигуряване. Издаденото от директора на ТП на НОИ София – град решение е правилно с оглед представените към момента на издаването му доказателства. Предвид това, обоснован е изводът на административния орган, че е неоснователно искането на жалбоподателя да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер въз основа на представените документи, които както бе посочено не представляват оригинални документи по смисъла на § 2а, т. 4 от ДР на НПОС. От служебно набавените документи и данните в Регистъра на осигурените лица на НОИ не се доказва той да има осигурителен стаж в размер на 38 години и 6 месеца за придобиване право и отпускане на пенсия. Отпускане на лична пенсия за ОСВ в минимален размер може да бъде постановено само при положение, че е доказано с изискуемите документи наличието на всички предпоставки по чл. 68, ал. 1, 2 от КСО за придобиване правото на пенсия, което в конкретния случай не е налице. Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му (чл. 142, ал. 1 АПК), ето защо представянето едва в хода на съдебното оспорване на доказателства, които са били налични, не може да обоснове незаконосъобразността на оспорения административен акт. В този смисъл е посочената съдебна практика в решението на директора на ТП на НОИ София град, в същия смисъл е и актуалната съдебна практика на ВАС – Решение № 8433/29.06.2020 г. по адм. дело № 7753/2019 г. на ВАС, VІ-то отделение. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички релевантни факти от значение за спорното право, като е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. С оглед на изложеното, съдът счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Като съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,