Решение № 13282 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6034/2020 г.

Решение № 13282 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6034/2020 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Басейнова дирекция "Дунавски район" - Плевен, подадена чрез процесуален представител, против решение № 1642 от 06.03.2020 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 10684 по описа за 2019 г., с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане № 86/15.07.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Дунавски район" - Плевен на "София Аутлет Център" ЕООД. В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че са налице съществени нарушения на процедурата по издаване на АУПДВ. Поддържа се, че таксата е правилно изчислена на база разрешено годишно водно количество, съобразно посоченото разрешено водно количество в разрешителното. Счита, че представените след издаване на акта констативен протокол не доказва добитото количество вода и същият като частен документ не може да бъде ползван като доказателство. Искането от съда е да постанови решение, с което да отмени изцяло оспореното първоинстанционно решение и вместо него да постанови друго, с което да потвърди акта за установяване на публично държавно вземане като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски в размер на внесената държавна такса по делото. Ответникът – "София Аутлет Център" ЕООД, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното първоинстанционно решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд София-град е бил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 86/15.07.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Дунавски район" - Плевен, с който на "София Аутлет Център" ЕООД са установени публични задължения за периода 01.01.2013 г. - 08.08.2016 г. в общ размер на 18 184, 04 лв. - главница, ведно с дължимата лихва за периода на забава, представляващи такса за водовземане по издаденото в полза на дружеството разрешително № 11590475/09.02.2010 г., отнето с решение № РО-123/08.08.2016 г. на директора на Басейнова дирекция "Дунавски район". Таксата е изчислена на база разрешено годишно водно количество на основание чл. 8, ал. 1, чл. 10, ал. 2 и § 1, т. 2 от ДР от Тарифа за таксите за водовземане на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г. Актът е издаден след като до "София Аутлет Център" ЕООД е изпратено уведомително писмо за започване на административното производство и покана за доброволно изпълнение, съставена въз основа на констативен протокол от проверка за изпълнение на задълженията, като в предоставения срок не е изпълнено задължението за заплащане на годишните такси за водовземане по разрешителното и не са представени декларации по чл. 194б от Закона за водите (ЗВ) за иззети/добити количества вода и справки - отчети. В хода на административното обжалване на АУПДВ от дружеството е представен констативен протокол относно потребени количества подземни води за периода от 02.2010 г. до 08.2016 г., 3 бр. договори за осъществяване на комплексна техническа поддръжка и експлоатация на изградени технически инсталации и съоръжения в обект "София Аутлет Център" и 2 бр. анекси към тях, които не са кредитирани от горестоящия административен орган като годно доказателство за преизчисляване размера на таксите. За да уважи жалбата и отмени като незаконосъобразен АУПДВ, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, съгласно изискванията на чл. 195б, ал. 1 от ЗВ, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Съдът е посочил, че при издаването му не са обсъдени представените от дружеството счетоводни и други документи като представения по делото констативен протокол, както и липсва реален анализ на извършеното изземване/добиване на подземни води в съответствие с представените в преписката доказателства и направените възражения. Този извод е мотивирал първоинстанционния съд да приеме, че е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила. Посочил е, че органът е приел, с оглед липсата на подавани декларации по чл. 194б от ЗВ, че таксата е изчислена на база разрешено годишно водно количество на основание чл. 8, ал. 1, чл. 10, ал. 2 и § 1, т. 2 от ДР от Тарифа за таксите за водовземане на воден обект и за замърсяване (Тарифата), но в ЗВ и в Тарифата не се съдържа разпоредба, която да предвижда, че таксата в такива случаи се определя на основание на максималния размер на разрешено годишно водоизземване. Поради това е обосновал извод, че възприетият начин за определяне на таксата на иззетото количество вода е незаконосъобразен и лишен от правно основание. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. По делото няма спор, че за процесния период "София Аутлет Център" ЕООД е титуляр на разрешително за водовземане № 11590475/09.02.2010 г. от подземни води чрез съществуващо водовземно съоръжение - тръбен кладенец, за противопожарни нужди и други цели за обект - сграда "София Аутлет Център". Съгласно условията в разрешителното за периода на действието му дружеството е било длъжно да оборудва кладенеца с водомерно устройство и уведоми за това БДДР, да измерва отнетия при водовземането обем посредством измервателни устройства, които да поддържа в изправност, и изпраща информация в БДДР, ежегодно към 31 януари на следващата година да представя информация за изчисляване на дължимата такса и да заплаща годишната такса за водовземане. Не е спорно също така, че през процесния период дружеството е осъществявало водовземане, но не е оборудвало кладенеца с водомерно устройство и не е изпълнило посочените основни задължения като титуляр на разрешително за водовземане. Не е представяло и декларации по чл. 194б от ЗВ за иззети/добити водни количества и справки-отчети. Спорен е въпросът относно правилността при изчисляване на размера на таксата на база разрешено годишно водно количество, като съдът е счел, че таксата е неправилно определена, тъй като е следвало да се определи в съответствие с наличните документи и събраните доказателства и след назначаване на експертиза. В случая таксата е изчислена на база разрешеното годишно водно количество, съгласно разрешително № 11590475/09.02.2010 г. за водовземане от подземни води и на основание чл. 8, ал. 1, чл. 10, ал. 2 и § 1, т. 2 от ДР от Тарифата. В самото разрешително няма параметър "максимален размер на годишното водно количество", а само "разрешено годишно водно количество", и видно от обжалвания АУПДВ именно това количество е взето като база за изчисление на дължимата такса. Неправилен е извода на съда, че възприетият начин за определяне на таксата на иззетото количество вода е незаконосъобразен и лишен от правно основание. Размерът на дължимите такси за водоползване се определя според използваното количество вода от водоползвателя. Същият е задължен да уведомява съответната Басейнова дирекция за ползваното количество вода, но пълното или неточно неизпълнение на това задължение не означава, че освобождава титуляра на разрешителното за водоползване от задължението за заплащане на такса в установените в закона срокове. Задълженията за такса възникват по силата на закона с осъществяване на визираните в правната норма факти. Основание за издаване на АУПДВ е неизпълнението на водоползвателя на задължението му да заплати таксите по реда на чл. 195а, ал. 1 от ЗВ. Задължението му е обвързано с качеството титуляр на разрешително за право на водовземане. По делото не е спорно, че "София Аутлет Център" ЕООД чрез съществуващото водовземно съоръжение реално е ползвало вода в съответствие с разрешението. След като липсва монтирано измервателно устройство и не са подадени декларации по чл. 194б, ал. 1 от ЗВ, по които задълженото лице да е изчислило дължимата такса, правилно таксата е изчислена на база разрешено годишно водно количество в разрешителното. С изпратената покана за доброволно изпълнение "София Аутлет Център" ЕООД е уведомено, че следва да представи доказателства за черпеното количество вода за всяка година, както и декларации по чл. 194б от ЗВ, с оглед преизчисляване на дължимата такса. Дружеството не се е възползвало от така дадената му възможност. От административната преписка по делото е видно, че "София Аутлет Център" ЕООД е представило констативен протокол, с който цели да докаже реалното потребление на подземните води едва с жалбата пред административния съд. Според настоящия съдебен състав така представеният констативен протокол не доказва добито количество вода съгласно издаденото разрешително и не може да се ползва като доказателство за черпено количество вода, за които е издадено разрешителното. Същият представлява частен документ, издаден от дружеството, съставен не по реда и условията на ЗВ и/или издаденото разрешително. Представен е след издаване на АУДПВ, поради което не е била налице обективна възможност да бъде обсъден при издаване на акта. Представените договори за техническа поддръжка и анекси не дават възможност да се направят изводи относно използваното количество вода. Неправилно съдът е приел, че от административния орган е следвало да се обсъдят и счетоводни документи при условие, че такива не са представени в хода на административната процедура. Приемайки обратното решаващият състав е постановил неправилно решение, тъй като от една страна е налице обсъждане, че липсва каквото и да е било плащане, а от друга няма представени счетоводни документи към момента на издаване на АУДПВ, които биха били обект на обсъждане. Таксата се явява законосъобразно изчислена, поради което изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на акта е неправилен, противоречащ с материалния закон. Оспореният АУПДВ на директора на Басейнова дирекция "Дунавски район" - Плевен е издаден от компетентен орган, в предписаната форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че решението на Административен съд София-град следва да бъде отменено като неправилно и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт като неоснователна. При този изход на спора на касационният жалбоподател се дължат деловодни разноски в размер на 145, 47 лв., представляващи платената държавна такса за разглеждане на делото, съобразно представения списък по реда на чл. 80 по ГПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,