Решение № 11572 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5572/2018 г.

Решение № 11572 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5572/2018 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от пълномощник на Кмета на район "Централен" при Община Пловдив, против решение № 605/15.03.2018 г., постановено по адм. дело № 3579/2017 г. по описа на АС - Пловдив, с което е отменена като незаконосъобразна, издадената на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, заповед № РД-16-1124/08.11.2016 г. на Кмета на район "Централен" при Община Пловдив, за премахване на незаконен строеж, представляващ преустройство на таванско помещение в жилищно, със санитарен възел, находящ се в сграда с идентификатор 56784.524.22.3, в УПИ І-22, кв. 2-нов, 1-стар по плана на[жк], [улица], [населено място] и е осъдена Община Пловдив да заплати на жалбоподателя П. Петров разноските по делото. С твърдения за неправилност на съдебния акт, се иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу заповедта, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание касационният жалбоподател не изпраща представител. Ответната страна - П. Петров, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозиран е писмен отговор по жалбата, с искане решението като правилно и обосновано, да бъде оставено в сила. Претендират се и разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и по същество - за основателност на касационната жалба. За да се произнесе по наведените в жалбата касационните основания, Върховния административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, съобрази: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Оспореното решение е постановено след като с решение № 15167/11.12.2017 г. по адм. дело № 6303/2017 г. състав на ВАС е отменил решение от 06.04.2017 г. по адм. дело № 2795/2016 г. на АС-Пловдив, с което заповедта също е била отменена и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда, с указания да се съберат доказателства дали строежът е търпим и кое лице е извършителят му - собственикът Г. Петров, съгл. нот акт № 32/2006 г., или П. Петров, посочил във възражението си по констативния акт, че е изградил санитарния възел в таванското помещение. В изпълнение на дадените указания за установяване времето на извършването на строежа, съдът е разпитал двама свидетели, дали идентични показания и при първоначалното разглеждане на делото. Въз основа на тях, е направен изводът, че още през 1965 г. (при изградена сграда през 1956/1957 г.), таванското помещение се е ползвало като жилищно, а впоследствие са извършени ремонтни дейности в него за осъвременяване - замяна на камениновата тръба на тоалетната - с тоалетна чиния, обособяване на санитарния възел с итонг и кухненски блок, на мястото на съществувалата мивка. В хода на делото съдът е назначил и СТЕ, вещото лице по която е проследило действащата нормативна уредба за периода от 1965 г., до 2017 г., като изрично е посочило, че процесното преустройство, с изграждане на санитарен възел отговаря на § 21а от СПНИНМ (1959 г., отм. 1977 г.), тъй като не е разположено над стая за живеене или кухня, а над баня на долния етаж, (в апартамент, собствен на Петрови) както и, че е било допустимо, по действащата нормативна уредба между 1977-1995 г., да се изграждат тавански стаи, предназначени за живеене, при спазване на определени условия, които в случая не са нарушени - чл. 58, ал. 1и ал. 2 от Наредба № 5/1977 г. Настоящият съдебен състав не споделя твърдението на процесуалния представител на касатора, че свидетелските показания неправилно са кредитирани от съда - те са изложили личните си впечатления за начина, по който е изглеждало помещението преди - с отделните му кътове и начина и времето, по което то е придобило сегашния си, изследван от експерта вид. По този начин не се установява противоречие с твърдението на Петров във възражението му по КА. Няма основания да се игнорират показанията на св. А. Рангелов, лично ползвал въпросното помещение за период от пет години (1965-1970 г.), посещавал го и след това, изложил много и относими факти по спорния въпрос за търпимостта на строежа, посочил като извършители родителите на П.Петров, както и тези на св. К. Георгиева, също посещавала имота в различни периоди от време, чиито показания не противоречат на тези на другия свидетел. От друга страна административният орган не е изследвал времето на извършването на строежа в първоначалния му вид и не сочи на кои други доказателства по делото противоречат свидетелските показания, не е оспорена и изготвената по делото СТЕ. От данните в заключението, онагледено и графично, е видно, че не са извършвани СМР, които да са извън очертанията на таванската стая, разположението й е над банята на собствено жилище на долния етаж, във водопроводната и канализационната инсталация на която са свързани тези на обособения в нея санитарен възел. ВАС и в друг случай е подчертавал (решение № 15731/27.11.2013 г. по адм. дело № 9422/2013 г.), че неотменима част от жилището са и складови помещения, които могат да бъдат разполагани както в неговата площ, така и извън него-мазета, тавани и пр. Тези помещения нямат самостоятелно значение, не представляват самостоятелни кадастрални единици, предвид което нямат и самостоятелни идентификационни кодове. Ето защо процесното преустройство не покрива критериите на § 5, т. 41 ДРЗУТ за "промяна на предназначението" на обект или на част от него, както е прието в заповедта, не може да бъде определено като такова с промяна на предназначението на таванското помещение, касае се за вътрешно преустройство по чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ. С оглед изложеното, решението е правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. Не са налице твърдяните касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, съдът правилно е приложил материалния закон, като е отменил административния акт. При този изход на процеса на ответната по жалбата страна следва да се присъдят направените по делото разноски за касационната инстанция, своевременно претендирани и доказани като заплатени в размер от 600 лв., съгласно приложените списък и договор за правна помощ. Воден от горното, Върховния административен съд, Второ отделение,