Решение № 7806 от 13.7.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Столичен общински съвет, представляван от председателя Г. Георгиев, чрез представител по пълномощие юрисконсулт С. Якуб против Решение 512/31.01.2022 год., постановено по административно дело 4552/2018 год. по описа на Административен съд София-град в частта му, с която съдът отменя Наредба за реда и условията за пътуване с обществен градски транспорт на територията на Столична община, приета с Решение на Столичен общински съвет 178 от 05.04.2018 год., в следните части: чл. 6, ал. 1, чл. 10, чл. 13, ал. 1, т. 3, т. 5, б. б, чл. 18, ал. 1, т. 3, т. 4, чл. 22, чл. 45, ал. 2, чл. 46, ал. 1, ал. 3; чл. 49; Приложение 2 и § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби, относно израза карта за еднократно пътуване; Приложение : 1 (Цени за паркиране в паркингите на метростанциите), относно думите карта за еднократно пътуване; Приложение 2 (Образци на превозните документи за пътуване с обществения градски транспорт на територията на столична община, относно думите карта за еднократно пътуване; цялото Приложение 4 (Цени на превозните документи за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община); цялото Приложение 7. Заявено е твърдение, че оспореното съдебно решение е материално незаконосъобразно и необосновано в обжалваната му част.

По отношение материалната незаконосъобразност на съдебното решение в частта му, с която се отменят Приложение 4 Цени на превозните документи за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община и Приложение 7 Правила за образуване на цената на еднократно пътуване и на превозните документи за обществен градско транспорт на територията на Столична община, касационният жалбоподател оспорва извода на съда, че броят на пътуванията във формулата за образуване на цените на превозните документи е неправилен, абстрактен и необоснован. В този смисъл е заявена липсата на яснота защо съда твърди в мотивите си, че кредитира заключението по съдебно-счетоводната експертиза, а от друга страна излага доводи, които противоречат на заключението на вещото лице. Касаторът не споделя и извода на съда, че средният процент на отстъпките в цената на превозните документи за 2017 год. на практика се компенсират двойно от пътниците, които нямат право да ползват преференции и втори път от по реда на субсидиите по реда на Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт. В допълнение, по отношение отмяната на Приложение 4 е заявено, че след като съдът намира за икономически необоснована определената цена за еднократно пътуване в размер на 1,60 лева, необоснована и нелогична се явява отмяната на цената на останалите превозни документи, посочени в приложението, доколкото вещото лице е заявило, че определените цени на превозните документи в новата наредба не се изменят спрямо действащите такива до приемането й. В заключение по отношение на това оспорване е заявено, че определените принципи за определяне на базисната цена на еднократното пътуване и цени на превозните документи са в съответствие с националното и Европейското законодателство.

По отношение отмяната на чл. 49 от Наредбата се оспорва извода на съда, че разпоредбата е незаконосъобразна, доколкото императивно регламентира най-високия размер на глобите, указан в чл. 101, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), а именно 50,00 лева. Посочено е, че законовата разпоредба предвижда, че на пътник в моторно превозно средство за обществен превоз, който пътува без билет или друг превозен документ се наказва с глоба в размер от 10 до 50 лева за превози по общинските транспортни схеми. В този смисъл е заявено, че липсва приетото от съда противоречие с нормативен акт от по-висока степен, доколкото дефинирания размер на посоченото административно нарушение е в рамките на минимума и максимума на наказанието за извършеното нарушение в чл. 101, т. 1 от ЗАвтП, поради което не може да се приеме, че е налице противоречие.

Развити са и доводи по отношение на отменените текстове от Наредбата, съдържащи термина карта за еднократно пътуване, която отмяна е мотивирана с обстоятелството, че са използвани термини и понятия, които са отменени с Решение 8237 от 21.12.2016 год. по административно дело 2685/2014 год. по описа на Административен съд София-град. В предходно постановеното решение е прието, че липсва законово основание за замяна на термина билет с карта за еднократно пътуване. В подкрепа на това оспорване се твърди, че по отношение на Столична община не се прилагат разпоредбите на Регламент 181/2011 относно правата на пътниците в автобусния транспорт (в който е дадено легално определение на понятието билет), доколкото на територията на Столична община няма превози с автобуси с разстояние над 250 км. Направено е и позоваване на чл. 39 от ЗАвтП, който допуска за превози по автобусни линии използването на следните превозни документи карти и абонаментни карти на хартиен носител, поради което се твърди, че изводите на съда са в противоречие с материалния закон.

В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на съдебното решение в оспорените му части и оставянето му в сила в останалата част.

На 09.06.2023 год. по делото е постъпило писмо от процесуалния представител на касатора юрисконсулт С. Якуб, в което е заявено, че в периода от приемане на процесната Наредба и насроченото съдебно заседание във ВАС, оспорените правни норми са предмет на изменение и допълнение със следните решение на Столичен общински съвет: Решение 539 по Протокол 60 от 21.07.2022 год. (същото оспорено пред АССГ, където е образувано адм. дело 7745/2022 год. по описа на съда); Решение 118 по Протокол 71 от 23.02.2023 год.; Решение 119 по Протокол 71 от 23.02.2023 год. В съответствие с това е формулирано искане за прекратяване на настоящото производство, доколкото произнасянето би било по несъществуващ предмет без реални правни последици за оспорващите.

В съдебно заседание, касаторът, чрез процесуалния си представител поддържа касационната жалба по заявените доводи и аргументи. Заявено е и поддържане на искането за прекратяване на производството, предвид представените нови писмени доказателства, относно настъпилите изменения и допълнения на оспорените текстове.

Ответникът И. Петров, редовно призован не се явява, не се представлява и не изразява становище по оспорването.

Ответникът Л. Костадинов редовно призован не се явява, не се представлява и не изразява становище по оспорването.

Ответникът И. Кунчев, редовно призован се явява лично и заявява твърдение за неправилност на оспореното съдебно решение, доколкото първоинстанционният съд е следвало да прогласи нищожността на решението на Столичен общински съвет. По мнение на ответника, в случая единствено Министерски съвет е компетентен да се произнася по въпроси свързани с Националната столична транспортна схема, поради което решението на Столичен общински съвет се явява нищожно, като постановено от некомпетентен орган.

Ответниците М. Попов, С. Стефанов и А. Георгиев редовно призовани не се явяват и не се представляват. По делото е постъпила молба от адв. Ю. Дацев, като пълномощник на тримата ответници, в която заявява оспорване на касационната жалба и формулира искане за оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски.

Ответникът Център за градска мобилност ЕАД, чрез процесуалният си представител служител с юридическо образование и правоспособност Д. Цекова заявява твърдение за основателност на касационната жалба, като формулира искане за прекратяване на производството и в условията на алтернативност за отмяна на оспореното съдебно решение.

Ответникът П. Запрянов, редовно призован не се явява, не се представлява и не изразява становище по оспорването.

Ответникът И. Пешев редно призован не се явява, не се представлява и не изразява становище по оспорването.

Ответникът М. Ставрев редовно призован не се явява, не се представлява и не изразява становище по оспорването.

Ответниците И. Ковачев, К. Серафимова, К. Чепилов и Б. Михова, чрез представител по пълномощие адв. М. Христова с писмен отговор, в съдебно заседание и писмени бележки по съществото на спора заявяват твърдение за неоснователност на касационната жалба. Развиват подробни доводи и аргументи за липса на сочените от касационния жалбоподател отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Заявяват искане за оставяне в сила на оспорения съдебен акт и присъждане на разноски по представен списък.

Ответникът В. Кирев в писмен отговор развива подробни доводи за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за оставяне в сила на съдебното решение.

Ответникът Л. Ханджиев редовно призован не се явява, не се представлява и не изразява становище по оспорването.

Ответникът Н. Веселинов редовно призован не се явява, не се представлява и не изразява становище по оспорването.

Ответникът В. Гайдарджиева лично заявява оспорване на касационната жалба и формулира искане за оставяне в сила на оспореното съдебно решение.

Ответникът Ф. Колев, редовно призован не се явява, не се представлява и не изразява становище по оспорването.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, като счита че не са налице основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на съдебния акт и предлага същият да бъде оставен в сила.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от страна в първоинстанционното производство, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалби от И. Пешев, М. Ставрев, Б. Михова, И. Ковачев, К. Серафимова, К. Чепилов, В. Кирев, Н. Веселинов, П. Запрянов, В. Гайдарджиева, И. Кунчев, И. Петров, Л. Ханджиев, Л. Костадинов, С. Стефанов, М. Попов, А. Георгиев и Ф. Колев против Наредба за реда и условията за пътуване с обществен градски транспорт на територията на Столична община (Наредбата), приета с Решение 178 от 05.04.2018 год.

При очертаване на обхвата на оспорване, съдът след анализ на изявленията на жалбоподателите е приел, че Наредбата се оспорва като цяло и конкретно, както следва: а) съответни части, касаещи начина на формиране цената на пътуване; б) оспорване на отделни части от Наредбата, преповтарящи текстове, отменени с Решение 1058/22.02.2017 год. по адм. дело 5745/2016 год. на АССГ; в) оспорване свързано с неспазване на изискванията на чл. 26 от ЗНА, липсата на доклад за необходимите финансови средства за прилагане на Наредбата, признак на дискриминация, предвид разпоредбите на чл. 29, ал. 1, т. 1, 2, 10, 15, 17 и 18 от Наредбата, недопустимо делегиране на правомощия на Център за градска мобилност (ЦГМ) ЕАД, нищожност на разпоредбата на чл. 49 от Наредбата, предвид чл. 101 от ЗАвтП, противоречие с чл. 48, ал. 1 и чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА.

При анализа на приложените към административната преписка писмени доказателства, съдът е формирал извод, че оспорения нормативен акт е постановен от компетентен орган Столичен общински съвет, при спазване на изискванията на чл. 27, ал. 3, изр. първо и второ от ЗМСМА и съставлява валиден административен акт. Формиран е и извод, че при постановяване на процесния нормативен акт са спазени специалните процесуални правила, регламентирани в чл. 26 и чл. 28 от ЗНА, поради което не са налице формални основания за отмяна на Наредбата в цялост.

По отношение на материалната законосъобразност на Наредбата и предвид групираните оспорвания на отделните жалбоподатели, първоинстанционният съд е приел за основателни следните:

1. Относно възраженията за неправилност и икономическа необоснованост на определената цена за еднократно пътуване в размер на 1,60 лева, както и на цените на останалите превозни документи за пътуване в обществения градски транспорт на територията на Столична община, поради което е отменил Приложение 4 Цени на превозните документи за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община и Приложение 7 Правила за образуване на цената на еднократно пътуване и на превозните документи за обществен градско транспорт на територията на Столична община;

2. Относно възраженията за незаконосъобразност на разпоредбата на чл. 49 от Наредбата, поради което е отменил чл. 49 от Наредбата, като незаконосъобразен;

3. Относно възраженията, че в процесната Наредба отново са приети текстове, в които се заменя думата билет с карта за еднократно пътуване, за които Административен съд София-град, VІ-ти тричленен състав се е произнесъл с Решение 8237/21.12.2016 год. по адм. дело 2685/2014 год., като е приел, че същите са незаконосъобразни, поради което е отменил чл. 6, ал. 1, чл. 10, чл. 13, ал. 1, т. 3, т. 5, б. б, чл. 18, ал. 1, т. 3, т. 4, чл. 22, чл. 45, ал. 2, чл. 46, ал. 1, ал. 3; чл. 49; Приложение 2 и § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби, относно израза карта за еднократно пътуване; Приложение : 1 (Цени за паркиране в паркингите на метростанциите), относно думите карта за еднократно пътуване; Приложение 2 (Образци на превозните документи за пътуване с обществения градски транспорт на територията на столична община, относно думите карта за еднократно пътуване.

При така установените фактически обстоятелства, настоящият касационен състав приема, че оспореното решение на Административен съд София-град е валидно, допустимо и правилно.

На първо място, настоящият състав споделя мотивите на първоинстанционният съд относно материалната компетентност на органа, постановил процесния нормативен акт, както и по отношение липсата на допуснати нарушения на специалните процесуални правила, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание. С оглед на това и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, съдът препраща към тези мотиви, без необходимост от повторното им възпроизвеждане.

На следващо място, настоящият състав не споделя заявеното от процесуалния представител на касатора възражение за недопустимост на настоящото производство, доколкото с последващи решения на Столичен общински съвет, процесните разпоредби от Наредба за реда и условията за пътуване с обществен градски транспорт на територията на Столична община са изменяни или допълвани. Във връзка с това възражение е формулирано искане за прекратяване на производството, поради несъществуващ предмет и без реални последици за оспорващите. От приложените към искането доказателства безспорно се установява, че с последващи решения - Решение 539 по Протокол 60 от 21.07.2022 год., Решение 118 по Протокол 71 от 23.02.2023 год. и Решение 119 по Протокол 71 от 23.02.2023 год. на Столичен общински съвет, процесните текстове от Наредбата са отменяни, изменяни и допълвани. Независимо от това, заявеното искане се явява неоснователно. Мотивите в подкрепа на този извод се основават на постановеното Решение от 24.11.2022 год. на Съда на Европейския съюз по дело С-289/2021 год. В диспозитива на този съдебен акт е указано, че принципът на ефективност, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска процесуално правило на държава членка, съгласно което когато национална правна разпоредба, оспорена с жалба за отмяна по съдебен ред, тъй като противоречи на правото на Съюза, бъде отменена с последваща норма и поради това престане да поражда последици занапред - се приема, че е отпаднал предметът на оспорване и следователно липсва основание за произнасяне, без преди това страните да са имали възможност да изтъкнат евентуалния си интерес от продължаване на производството и без такъв интерес да е бил взет предвид. В съответствие с така цитираното съдебно решение на СЕС следва да се обоснове извод, че независимо от факта, че процесните текстове от оспорения нормативен акт са отменени, изменени или допълнени, за оспорващите е налице правен интерес от разглеждане на спора по същество от касационната инстанция, без оглед на настъпилите изменения (в този смисъл виж Решение 4824 от 09.05.2023 год. по адм. дело 9952/2022 год. на Върховният административен съд - Петчленен състав - I колегия).

По отношение на материалната законосъобразност на оспореното съдебно решение, настоящата касационна инстанция приема следното:

1. По отношение на приетата от първоинстанционният административен съд неправилност и икономическа необоснованост на определената цена за еднократно пътуване в размер на 1,60 лева, както и на цените на останалите превозни документи за пътуване в обществения градски транспорт на територията на Столична община, настоящият състав споделя мотивите, обосновали този правен резултат.

При формирането на тези мотиви, съдът се е позовал на заключението по допуснатата в хода на съдебното дирене съдебно-счетоводна експертиза, която е прието като обективно, безпристрастно и пълно. В отговор на поставените му въпроси, вещото лице е заявило, че за 2017 год. базисната себестойност на еднократно пътуване е определена на 0,70 лв. без ДДС, изчислена, като сумарните разходи за транспортна дейност и реализация на продажбите на превозни документи, в размер на 288 837 х.лв. са разделени на брой пътувания, определени съгласно преброяване на пътникопотока 415 592 х.бр. Вещото лице също е посочило в заключението си, че в становище на ПК (постоянната комисия) по Финанси и бюджет от 14.03.2018 год., за 2017 год. е посочен Брой пътувания, определени, съгласно преброяване на пътникопотока 415 592 х.бр.. От заключението се установява също, че при определяне на цената на еднократното пътуване е използван разходно-калкулативен метод, при който себестойността на еднократното пътуване се определя на база реално извършените разходи на транспортните оператори, разделено на база броя реализирани пътувания. Тази себестойност се увеличава с процент на рентабилност, процента на инфлация и процента на ДДС. При изчисляване на общите разходи за изпълнението на дейностите по обществен превоз на пътници за 2017 год. (действителните разходи на транспортните оператори, съгласно Справки за финансови резултати за съответната година, които следва да бъдат заплатени от Столична община), вещото лице е установило, че е включена разумна печалба в размер на 11 503 х.лв., съгласно Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите.

В съответствие с така даденото заключение и след анализ на правилата и принципите, въведени в разпоредбите от Наредбата и по-конкретно в Приложение 7 Правила за образуване на цената на еднократно пътуване и на превозните документи за обществен градски транспорт на територията на Столична община, се обосновава извод за основателност на възраженията на част от жалбоподателите, относно неправилността и икономическата необоснованост на определената цена за еднократно пътуване в размер на 1,60 лева. В подкрепа на този извод следва да се отчете обстоятелството, че от приложеното по делото и цитирано от вещото лице Становище на ПК по Финанси и бюджет от 14.03.2018 год., както и в мотивите на Решение 178/05.04.2018 год. на Столичен общински съвет и в Приложение 7 към Наредбата, елементът Q брой пътувания за 2017 год. е посочен в размер на 415 592 х.бр. От друга страна, в хода на съдебното производство, от страна на ответния Столичен общински съвет е представена като писмено доказателство Справка-отчет от Дирекция Маркетинг и стопанска дейност за издадени валидни превозни документи, реализираните приходи и пътувания в обществения градски транспорт. Видно от така представената справка, броят пътувания с валидни превозни документи с натрупване за цялата 2017 год. е в размер на 531 565 410, т.е. в случая се касае за разлика от над 115 973 000. В този смисъл, обоснован се явява извода на първоинстанционния съд, че с така констатираната разлика, установена въз основа на писмени доказателства, предоставени именно от ответника се компрометира правилността на изчисленията от Раздел ІІ, т. 4 от Приложение 7 по формулата S = Ro върху Q, в която показателят Q е именно броят пътувания, определени, съгласно преброяване на пътникопотока. Действително, включването в знаменателя на формулата S = Ro върху Q (брой пътувания) числото 415 592 000, вместо по-голямото число 531 565 410 формира като резултат по-голяма базова себестойност на еднократното пътуване.

Споделим е и довода на първоинстанционния съд, че разходите на операторите (разходи, свързани с т.нар. транспортна задача + допустими разходи на операторите + разходи на Център за градска мобилност) са формирани по модел, който на практика може да стимулира повишаването на тези разходи. В подкрепа на това, съдът се е позовал на вписаните в Приложение 7 данни за разходите за издръжка на ЦГМ ЕАД, ползвани във формулата, които разходи за 2015 год. са 13 мил.лв., за 2016 год. са 22,23 мил.лв. и за 2017 год. са 24,8 мил.лв., т.е. разходите за издръжка на ЦГМ ЕАД за период от три години са се увеличили почти два пъти, като липсват доказателства, че това увеличение е икономически обосновано и доказано. Така констатирания от съда порок, пряко се отразява и при определяне на величината Сm във формулата Ro = L + Cm + ЦГМ, заложена в Раздел ІІ, т. 3 от Приложение 7, където показателят Cm включва: общата стойност на допустимите разходи на вътрешните оператори (реално отчетени разходи, подлежащи на компенсиране чрез Столична община и ЦГМ на вътрешните оператори), Разходи, покрити от продажбата на превозни документи, чрез собствени канали на транспортните оператори и разумна печалба, съгласно Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите. По мнение на съда, с така определения модел на ценообразуване разумната печалба по смисъла на цитираната наредба, веднъж се покрива от пътниците и втори път от субсидията, понеже тя е част от нетния финансов ефект.

Начинът, по който се определя цената на пътуване е в противоречие и с разпоредбите на Регламент (ЕО) 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23.10.2007 год., относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт, в чл. 1, § 1 от който са указани целта и приложното поле, а именно: целта на настоящия регламент е да определи начина, по който, в съответствие с правилата на правото на Общността, могат да действат компетентните органи в сферата на обществения пътнически превоз, за да гарантират предоставянето на услуги от общ интерес, които, наред с другото, са по-многобройни, по-безопасни, по-висококачествени или на по-ниска цена спрямо тези, които биха били обусловени само от пазарните механизми. В случая, при определяне на цената за еднократно пътуване е заложената рентабилност в цената на услугата обществен превоз на пътници за 2017 год. в размер на 87,80%, която се явява необосновано висока и не способства за достигане на по-ниски цени, различни от тези, определени на база пазарните механизми.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира за обоснован и съответен на събраните по делото доказателства и относимите материалноправни норми, изводът на първоинстанционния съд за неправилност и икономическа необоснованост на методиката и начина на определяне на цената за еднократно пътуване, обективирани в Приложение 4 Цени на превозните документи за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община и Приложение 7 Правила за образуване на цената на еднократно пътуване и на превозните документи за обществен градски транспорт на територията на Столична община. С оглед на това, правилно процесните Приложение 4 и Приложение 7 от Наредбата са отменени.

2. По отношение приетата от първоинстанционния административен съд незаконосъобразност на разпоредбата на чл. 49 от Наредбата, настоящият съдебен състав приема следното:

В чл. 49 от Наредбата е указано, че за всяко установено по реда на чл. 47 от тази наредба нарушение се налага глоба в размер на 50 лева. От своя страна, нормата на чл. 47, ал. 1 от Наредбата регламентира констатирани случаи на пътуване без редовен превозен документ или с нередовен превозен документ и/или случай на пътуване без редовен превозен документ за съответни единици багаж, велосипед и/или домашен любимец. Същевременно в разпоредбата на чл. 101, т. 1 от ЗАвтП е указано, че пътник в моторно превозно средство за обществен превоз, който пътува без билет или друг превозен документ, се наказва с глоба в размер от 10 до 50 лв. за превози по общинските транспортни схеми. Анализът на така цитираната правна регламентация обосновава извод, че докато в наредбата е определен фиксиран размер на предвидената санкция 50 лева, то в нормативния акт от по-висока степен ЗАвтП, санкцията е в диференциран размер с посочен минимален (10 лв.) и максимален (50 лв.) размер. С оглед на това, правилен се явява извода на съда, че разпоредбата на чл. 49 от Наредбата се явява незаконосъобразна, доколкото противоречи на нормативен акт от по-висока степен.

3. Правилен се явява и извода на първоинстанционния административен съд, относно незаконосъобразността на редица разпоредби от Наредбата, съдържащи в текста си израза карта за еднократно пътуване. По отношение на този извод следва да се посочи, че въпросът относно замяната на термина билет с израза карта за еднократно пътуване е решен с влязлото в сила Решение 8237/21.12.2016 год., постановено по административно дело 2685/2014 год. В мотивите на този съдебен акт е прието наличието на нарушаване на материалноправните изисквания на Закона за автомобилните превози и Регламент (ЕС) 181/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно правата на пътниците в автобусния транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) 2006/2004., които са довели до незаконосъобразност на акта. След анализ на легалната дефиниция на понятието билет дадена в § 1, т. 43 от ДР на ЗАвтП, на разпоредбата на чл. 39 от ЗАвтП и на нормите на Наредба Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, съдът е формирал извод, че липсва законово основание да бъде направена замяната на термина билет с карта за еднократно пътуване. В съответствие с тези си мотиви, съдът е отменил Решение 617/27.11.2013год. на Столичен общински съвет по Протокол 52/21.11.2013 год., относно приемане на Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община, в частта й относно множество текстове, в които са направени замени на думата билет с карта за еднократно пътуване.

В редица текстове от процесната наредба, в противоречие с влезлия в сила съдебен акт отново се съдържа израза карта за еднократно пътуване, което обстоятелство се явява незаконосъобразно, както правилно е приел първоинстанционния административен съд.

При така установените фактически обстоятелства, настоящият касационен състав приема, че сезиращата касационна жалба на Столичен общински съвет е неоснователна, а оспореното решение на Административен съд София-град е правилно и като такова следва да се остави в сила.

По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на процесуалните представители на част от ответниците. Като съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на ответниците И. Ковачев, К. Серафимова, К. Чепилов и Б. Михова, представлявани от адв. М. Христова следва да се присъди сумата от 2 000,00 лева и на ответниците С. Стефанов и М. Попов, представлявани от адв. Ю. Дацев следва да се присъди сумата от 2000 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,