Решение № 6314 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3703/2015 г.
ВАСVIII отделение01.06.2015 г.докладчик т Румяна Монова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 590 от 4.02.2015 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. д. № 7540 по описа на същия съд за 2013 г. ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП да заплати на Политическа партия "ВМРО - Българско национално движение" ЕИК 130451348, с адрес: гр. София, ул. "Пиротска" № 5, ет. 5, сумата от 1000 лв. лева - разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6314 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3703/2015 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП, срещу Решение № 590 от 4.02.2015 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. д. № 7540 по описа на същия съд за 2013 г. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Отправя се искане да бъде отменено решението на АССГ и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърден РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Политическа партия "ВМРО - Българско национално движение", чрез адв. Дойчинова, оспорва касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на АССГ, като правилно и законосъобразно. По съществото на спора счита, че са събрани доказателства, че плащанията на въпросните наеми за данъчния период не са платени, не е сключен договор от името на юридическото лице на ПП "ВМРО - Българско национално движение", а съвсем друго юридическо лице, за което бяха представени доказателства. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че жалбата е допустима. По съществото е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение на Административен съд - София град е отменен ревизионен акт № 1208099/1.03.2013 г., издаден от Мария Георгиева Парапунова - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - София, изменен с Решение № 948/27.05.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- София при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 78 във вр. чл. 16 ЗКПО е извършено увеличение на ФР и са установени задължения данък по ЗКПО за 2008 г. в размер на 4 577,71 лева, ведно със съответните лихви. Данъкът е определен във връзка с констатациите на приходния орган, че през периода 1.01.2008 г. - 31.12.2008 г. ПП "ВМРО-БНД" е отдавало под наем помещения на трети лица, което представлява облагаем доход по ЗКПО и има характер на приход от стопанска дейност, с оглед на което е приложена нормата на чл. 78 ЗКПО. Административният съд е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на процесуалните разпоредби, но при неправилно приложение на материалния закон. В подробни мотиви първостепенният съд е обсъдил приложимите правни норми, анализирал е представените по делото писмени доказателства, включително и приетата ССЕ. Обосновал е извод, че незаконосъобразно ревизиращите са приложили чл. 78 ЗКПО, тъй като както при ревизията, така и в съдебното производство, не е доказано ПП "ВМРО-БНД" да е получавала приходи във формата на наеми, което се потвърждава и от заключението на ССЕ. Не са представени договори за наем между третите лица и ПП "ВМРО - Българско национално движение". Представените по делото квитанции, платежни нареждания и др. доказателства за плащане на наемна цена са с адресат, различен от ревизираното лице. Не е представен цитираният в договорите за наем договор, сключен между ПП "ВМРО - БНД" и СНЦ ВМРО - Младежка организация "Тодор Александров", както и че второто е действало от името и за сметка на ПП "ВМРО - БНД". Решението е правилно. Същото е постановено след задълбочен анализ на представените по делото доказателства, събрани както в хода на ревизията, така и в съдебната фаза. При постановяването му не е допуснато нарушение на материалния закон. Административният съд правилно е очертал предмета на спора, а имено получавала ли е ПП "ВМРО - БНД" приходи от наеми от трети лица през периода 1.01.2008 г. - 31.12.2008 г., които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. От доказателствата по делото не се установява Политическа партия "ВМРО - БНД" да е получила приходи от наем на общо 12 помещения, находящи се в Благоевград, Перник, Пловдив, Троян и София от предоставянето им на трети лица. В този смисъл е и заключението на ССЕ, което потвърждава, че през процесния период не е установено осчетоводяване на приходи от наеми. Не са представени договори за наем между третите лица и ПП "ВМРО-БНД", а представените квитанции, платежни нареждания и др. за плащане на наемна цена са с адресат, различен от ревизираното лице. Приложените по делото договори за наем са сключени между СНЦ ВМРО - МО /като наемодател/ и трети лица, като липсват доказателства наемодателят да е действал от името и за сметка на ПП "ВМРО - БНД". Позоваването на пълномощно на Бойко Иванов Ватев да представлява ПП "ВМРО - БНД", като същевременно същото лице е председател на СНЦ ВМРО - МО, не променя горният извод и не обосновава твърдението за представителство и по отношение на ПП при сключените наемни договори. В случая не е налице и хипотезата на чл. 243 ЗЗД - заем за послужване, каквато теза застъпва касатора във връзка с предоставените на партията помещения. При заемът за послужване, уреден в чл. 243 от ЗЗД, заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една индивидуално определена вещ за временно ползване, а заемателят се задължава да я върне. Заемът за послужване е едностранен, безвъзмезден и реален, като реалният му характер изисква предаване на вещта от заемодателя в държане на заемателя, за да породи същият действие. Доказателства в тази насока не са налице, съответно необосновано е позоваването на касатора за приложимост на разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 2 ЗКПО. При липсата на доказателства за извършена стопанска дейност и получени приходи в резултат на тази дейност, не е налице основание за облагане с корпоративен данък. Правилата за разпределение на доказателствената тежест, налагат извода, че при ревизия по общия ред какъвто е настоящият случай, в тежест на приходната администрация е да установи твърдението си за наличие на неотчетени приходи. Това обаче не е успешно доказано, поради което правилно административния съд е приел за незаконосъобразно приложена от ревизиращите разпоредбата на чл. 78 ЗКПО. Не са налице касационни основания за отмяна на решението. То е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, на ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., съгласно договор за правна помощ от 8.05.2015 г. и платежно нареждане от 11.05.2015 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,