Решение № 10532 от 22.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5123/2026 г.

Образувано е по касационна жалба от Х. Н. М. с постоянен адрес в гр. Кърджали чрез процесуален представител адвокат С. Мехмед, с посочен адрес за призоваване, против Решение № 690 от 07.04.2026г. на Административен съд - Кърджали по адм. дело № 27/2026г. С него се отхвърля жалбата на Х. Н. М. срещу Решение № 2153-08-369 от 29.12.2025г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което се отхвърля жалба на М. против Разпореждане № РВ-3-08-02-07-8679/15.10.2025г. на ръководителя на контрола на разходите на ДОО в ТП на НОИ- Кърджали. С него се разпорежда М. да възстанови недобросъвсетно получено парично обезщетение, поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 05.01.2021г. до 22.06.2022г. в размер на 32303.40 лева/16516.47 евро/ от които 11527.54 евро главница и 4988.93 евро лихви от датата на получаването до датата на разпореждането. Поддържа доводи в касационната жалба, че решщението е неправилно поради необоснованост, противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни осонвания по чл. 209, т. 3 АПК. Съображенята са във връзка с добросъвестността при получаване на обезщетението, като факт, изключващ възстановяване на полученото обезщетение. Ответникът, директорът на ТП на НОИ- Кърджали, чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище в писмен вид в отговор на касационната жалба и становище по делото за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на страните, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока почл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и рагледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Х. Н. М. против цитираното решение на директора на ТП на НОИ- Кърджали. Предмет на спора от фактическа и правна страна е законосъобразност на решението относно материалните предпоставки за издаването му, свързани с основанието за връщане на недобросъвестно получено парично обезщетение, получено поради настъпили осигурителни рискове. Жалбата е разгледана по същество от съда с подробни мотиви, които в препис са следните: " Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 17.12.2020 г. Х. Н. М. е придобила статут на регистриран земеделски стопанин по реда на Наредба № 3/1999 г. и е имала това качество до 21.07.2023 г., когато е била отписана от регистъра на земеделските стопани, като в този период, през 2022 г., е имала извършена пререгистрация /Писмо на ОД „Земеделие“ – Кърджали с изх. № РД-12-02-942-3/11.12.2024 г. – л. 29/. От представените и приети по делото 2 бр. справки за дейността на Х. Н. М., издадени от ОД „Земеделие“ – Кърджали /л. 31, стр. 1 и стр. 2/, Анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин и Анкетен формуляр/л. 37 – л. 42/, се установява, че при първоначалната си регистрацията като земеделски стопанин/17.12.2020 г./, жалбоподателката е заявила, че е засяла естествени ливади с площ 0.1000 ха, като същата площ е заявена и при последващата пререгистрации на 10.02.2022 г. На 18.12.2024 г. началникът на сектор „КП“ в ТП на НОИ – Кърджали е поискал извършването на проверка по отношение на Х. Н. М., в качеството й на земеделски стопанин, за да се установи дали за периода от 29.12.2020 г. до 22.06.2023 г. лицето отговаря на определението за „регистриран земеделски стопанин“/л. 32/. При проверката контролният орган при ТП на НОИ - Кърджали е приел, че жалбоподателката не отговаря на определението за регистриран земеделски стопанин съгласно § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО за периода 29.12.2020 г. - 22.06.2023 г., за което е издал Констативен протокол № КВ-5-08-01773141/18.12.2024 г./л. 26/ С оглед установеното при проверката, контролният орган при ТП на НОИ – Кърджали е издал на Х. Н. М., както следва: Задължителни предписания № ЗД-1-08-01773156/18.12.2024 г. /л. 27/ за заличаване на данните подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, за периода от 29.12.2020 г. до 31.12.2021 г., с код вид осигурен 13, Декларация обр. № 1, както и Задължителни предписания № ЗД-1-08-01773158/18.12.2024 г. /л. 35/ за заличаване на данните подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, за периода от 01.01.2022 г. до 22.06.2023 г., с код вид осигурен 13, Декларация обр. № 1. Изложени са мотиви, че по отношение на жалбоподателката е извършена проверка и издаден Констативен протокол № КВ-5-08-01773141/18.12.2024 г. Задължителните предписания и констативния протокол са връчени лично на Х. Н. М. на 02.01.2025 г., в 10.30 часа/л. 25/. Същата е обжалвала така постановените актове/жалба с вх. № 1012-08-48 от 21.01.2025 г. – л. 33 и л. 34/, като с Решение № 2153-08-65/18.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали/л. 45/ са оставени без разглеждане жалбите против Задължителни предписания № ЗД-1-08-01773156/18.12.2024 г. и Задължителни предписания № ЗД-1-08-01773158/18.12.2024 г., при което е прекратено административното производство. Решението е влязло в сила на 01.03.2025 г. От приложена към административната преписка справка „Суми по ЕГН и типове на документи“ за Х. Н. М. /л. 21 – л. 24/, се установява, че в периода от месец януари 2021 г. до месец юни 2023 г. включително, жалбоподателката е получила парични обезщетения за общо заболяване, обезщетение при бременност и раждане, както и за гледане на малко дете до 2-годишна възраст, като общия размер на изплатените от ДОО парични обезщетение възлиза на 22 545.90 лв./11 527.54 евро/. С Разпореждане № РВ-3-08-02078679/15.10.2025 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали /л. 14/, на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО е разпоредено на Х. Н. М. да възстанови недобросъвестно получените парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 05.01.2021 г. до 22.06.2023 г., в размер на 32 303.40 лв./16 516.47 евро/, от които 22 545.90 лв./11 527.54 евро/ главница и 9 757.50 лв./4 988.93 евро/ лихва, начислена от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. В административния акт са изложени мотиви, че жалбоподателката е била регистрирана като земеделски стопанин по реда на Наредба № 3 от 19.01.1999 г., считано от 29.12.2020 г. до 22.06.2023 г., като към момента на регистрацията и последващите актуализации лицето е посочило, че е засяло „естествени ливади“ на площ от 0.1000 ха. Изложени са доводи, съгласно Бюлетин № 391- юни 2021 г. „Добиви от полски култури - реколта 2020“ на министерство на земеделието, храните и горите, било видно, че средния добив сено от постоянни ливади за регион Кърджали, който е обозначен като Южен централен е 2 603 кг. за хектар или 260 кг. сено на 1 декар. При средна цена на 5 лв. за бала сено от 25 кг., дохода от евентуална реализация на продукцията бил 75 лв. Прието е, че Х. М. е нямала качеството на регистриран земеделски стопанин по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, тъй като не е упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин, свързана с производството на растителна продукция, предназначена за продажба. Посочено е, че Х. Н. М. не е била осигурено лице за риска за общо заболяване и майчинство, като е съзнавала, че не отговаря на условията за регистриран земеделски стопанин, но същевременно с това е подавала данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, поради което и следвало да възстанови неоснователно получените парични обезщетения. Изложени са доводи, че на лицето са били издадени Задължителни предписания № ЗД-1-08-01773156/18.12.2024 г. за заличаване на данните подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, за периода от 29.12.2020 г. до 31.12.2021 г., с код вид осигурен 13, Декларация обр. № 1, както и Задължителни предписания № ЗД-1-08-01773158/18.12.2024 г. /л. 35/ за заличаване на данните подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, за периода от 01.01.2022 г. до 22.06.2023 г., с код вид осигурен 13, Декларация обр. № 1, които задължителни предписания са влезли в сила. Х. Н. М. е обжалвала така постановеното разпореждане в срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО, при което с Решение № 2153-08-369/29.12.2025 г./л. 7 – л. 9/, издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, е отхвърлена жалбата против Разпореждане № РВ-3-08-02078679/15.10.2025 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което на жалбоподателката е вменено задължение да възстанови недобросъвестно получените парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за периода от 05.01.2021 г. до 22.06.2023 г., в размер на 32 303.40 лв./16 516.47 евро/, от които 22 545.90 лв./11 527.54 евро/ главница и 9 757.50 лв./4 988.93 евро/ лихва, начислена от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. В акта са изложени подробни мотиви относно осигурителния статус на лицето за времето след 05.01.2021 г., като след анализ на относимите разпоредби на материалния закон е прието, че Х. М. е нямала качество на регистриран земеделски стопанин по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, тъй като не е осъществявала предвидената в тази норма трудова дейност. Изложени са доводи и съображения, въз основа на които е направен извод, че всички предпоставки на разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО, за ангажиране отговорността на жалбоподателката по възстановяване на недобросъвестно получените от нея суми за осигурителни плащания, за периода от 05.01.2021 г. до 22.06.2023 г., са налице. Обсъдени са и възраженията в депозираната жалба, като са посочени аргументи в подкрепа на определения размер на задължението, в т.ч. главницата и лихвата по нея. Предвид това жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е връчено на пълномощник на жалбоподателката на 05.01.2026 г./известие за доставяне - л. 12/. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното: Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му. Решението е издадено от надлежно оправомощено лице – началник отдел „Административен“ в ТП на НОИ - Кърджали, действащ в хипотезата на заместване „за директор на ТП на НОИ“ съгласно Заповед № 1015-08-152/09.10.2025 г./л. 10/, в отсъствието на титуляра, поради ползване на отпуск - Заповед № 42771/15.12.2025 г./л. 11/. Разгледан по същество оспореният акт е законосъобразен като издаден в съответствие с материалния закон, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона, т.е. при липса на отменителните основания по смисъла на чл. 146, по следните съображения: Предмет на настоящото производство е законосъобразността на Решение № 2153-08-369/29.12.2026 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Х. Н. М. против Разпореждане № РВ-3-08-02078679/15.10.2025 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което на жалбоподателката е вменено задължение да възстанови недобросъвестно получените парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за периода от 05.01.2021 г. до 22.06.2023 г., в размер на 32 303.40 лв./16 516.47 евро/, от които 22 545.90 лв./11 527.54 евро/ главница и 9 757.50 лв./4 988.93 евро/ лихва, начислена от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. Горепосоченото разпореждане е издадено на основание чл. 114, ал. 1 от КСО, по силата който, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановява от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. От анализа на тази норма следва изводът, че за да настъпят предвидените в посочената правна норма последици, е необходимо кумулативното наличие на две предпотавки: 1. недължимост на получените суми и 2. недобросъвестност на получилото ги лице. В конкретния случай по делото не се спори, че посочените по-горе суми разпоредени за възстановяване, представляващи парични обезщетения за бременност и раждане и отглеждане на малко дете, са получени от Х. Н. М. въз основа на представени от лицето удостоверения приложения № 9 към болнични листове и удостоверения приложения № 11 към заявления-декларации по чл. 50, ал. 1 и чл. 53 от КСО. Спорно е обстоятелството дали при получаването на тези суми жалбоподателката е действала недобросъвестно. Административният орган е приел, че по отношение на Х. М. са налице основанията на чл. 114, ал. 1 от КСО за възстановяване на недобросъвестно получени парични обезщетение за периода от 05.01.2021 г. до 22.06.2023 г., като в тази връзка са изложени мотиви, че в периода, през който жалбоподателаката е заявила, че ще упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице - регистриран земеделски стопанин, такава дейност не е била упражнявана. Въведени са съображения, че към момента на регистрацията и последващите актуализации лицето е посочило, че е засяло „естествени ливади“ на площ от 0.1000 ха. Засятата площ била предназначена основно за производство на фуражни култури, които се използват единствено за изхранване на животни в стопанството. Получените добиви не са насочени към реализация и не формират икономически или финансов резултат. Поради това е счетено, че лицето не е отговаряло на изискванията на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, респ. нямало е качество на осигурено лице по смисъла на КСО и съответно не е отговаряло на условията на чл. 10, чл. 48а и чл. 52а от КСО, за получаване на заявените от нея парични обезщетения. Изводът, че жалбоподателката е била недобросъвестна, административния орган е аргументирал с това, че Х. М. е била наясно с обстоятелствата, изключващи я от кръга на лицата по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, но въпреки това тя е заявила, че ще упражнява трудова дейност като самоосигуряващ се в това си качество и впоследствие, при настъпване на съответния осигурителен риск, е представила документи за изплащане на процесните обезщетения. Настоящият съдебен състав намира, че така изложените доводи в обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, са обосновани и законосъобразни. Изводите на административния орган, че Х. Н. М. не е отговаряла на условията за получаване на парично обезщетение по чл. 48а и чл. 52а от КСО, поради това, че не е притежавала качество на регистриран земеделски стопанин по смисъла § 1, ал. 1, т. 5 от КСО, за периода от 05.01.2021 г. до 22.06.2023 г., са изцяло в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Съгласно чл. 48а от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. При настъпване на осигурителния случай бременност и раждане за осигурената за общо заболяване и майчинство майка възниква право на парично обезщетение за срока по чл. 50, ал. 1 от КСО, а именно 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането. Самоосигуряващите се лица имат право на обезщетение по ал. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7, когато отговарят на условията по чл. 48 (чл. 50, ал. 8 КСО, в действащата редакция през процесните периоди). В нормата на чл. 52а, ал. 1 от КСО е предвидено, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете до навършване на 2-годишна възраст, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Самоосигуряващите се лица имат право на обезщетение по предходната разпоредба, когато отговарят на условията по чл. 52а (чл. 53, ал. 5 от КСО). С оглед така посочената нормативна уредба, за да придобие право на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, бременност и раждане и отглеждане на малко следва по отношение на съответното лице да са налични при условията на кумулативност две предпоставки, а именно: 1. лицето да е осигурено към момента на настъпване на осигурителното събитие и 2. лицето да има най-малко съответно 6 или 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за риска „общо заболяване и майчинство“. Осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. Съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Лицата, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по КСО са посочени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от КСО, а в ал. 3 на същата, тези, задължително осигурените за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт лица, в това число и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители – т. 4. Нормата на чл. 4, ал. 4 от КСО предвижда възможност за лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4, по свой избор да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. По силата на § 1, т. 5 от ДР на КСО регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. Според чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване – в т.ч. регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Текстът на ал. 2 сочи, че при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. В ал. 3 е предвидено, че самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване определят вида на осигуряването си с декларация по образец, утвърдено от изпълнителния директора на НАП. В настоящото производство е безсорно, че Х. Н. М. е била регистрирана като земеделски стопанин в Регистъра по чл. 7, ал. 1 от ЗПЗП, воден от МЗХ по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, за периода от 23.01.2020 г. до 30.04.2020 г. и от 25.09.2020 г. до 11.04.2023 г., както и че в това си качество, за посочените периоди, същата се е регистрирала като самоосигуряващо се лице по реда на чл. 1, ал. 1 на НООСЛБГРЧМЛ. Не е спорно също така, че заявената за упражняване дейност като земеделски стопанин е била свързана с отглеждане на „естествени ливади“ на площ от 0.0500 ха и впоследствие 0.0539 ха. Само наличието на регистрация за дадено лице в горепосочения регистър на земеделските стопани обаче, не се явява самостоятелно и достатъчно основание, за да възникне осигурителното правоотношение с произтичащите от него осигурителни права, тъй като не е налице идентичност между качеството регистриран земеделски стопанин по смисъла на ЗПЗП и осигурено лице по смисъла на КСО. По аргумент от цитирания по-горе § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност като земеделски стопанин, произвеждайки продукция (растителна и/или животинска), предназначена за продажба, независимо, че е регистрирано по установения ред, не може да има качеството на „осигурено лице“, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. С други думи, изискването на горепосочената разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО, е лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител като произвежда продукция, предназначена за продажба и при наличието на надлежна регистрация. Както вече бе посочено по-горе, в периода от 29.12.2020 г. до 22.06.2023 г., жалбоподателката се е регистрирала като земеделски стопанин по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, при което е заявила отглеждането на „естествени ливади“ на площ от 0.1000 ха през 220 г. и при пререгистрацията през 2022 г. По своята същност ливадата представлява земна площ, покрита с многогодишна мезофитна тревиста растителност. В зависимост дали тревното покритие е създадено от човека или не, биват изкуствени или естествени. В селското стопанство, под ливада по-специално се разбира тревна площ предназначена за добив на сено. За целта, тя се оставя свободно да израсне и след това се коси – за разлика от пасищата, които директно се пасат от добитъка. По смисъла на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, допустими за подпомагане са постоянно затревени площи - ливади за косене, представляващи площи с плътна тревна покривка, които се ползват за добив на сено/сенаж чрез косене. Съдът намира за недоказано в процеса, че Х. М. е упражнявала трудова дейност като земеделски производител, като е произвеждала животинска и/или растителна продукция, предназначена за продажба. В тази връзка съдът счита, че липсват конкретни доказателства, които да установяват осъществяването на трудова дейност от лицето. Следва да се посочи, че с оглед заявената от жалбоподателката площ за отглеждане на естествени ливади – 0.1000 ха, съпоставимо с официалните данни за добиви от полски култури в България – реколта 2020 г. и 2021 г. на министерство на земеделието (публикувани на електронната страница на МЗХ), видно от които средният добив на сено от постоянни ливади за регион Кърджали е съответно 2603 кг. на ха и 1819 кг. на ха, то очевидно така заявената площ не би осигурила добив на количества сено, които да са предмет на продажба по занятие. Касае се за добив от евентуално 13 бали по 20 кг. и 9 бали по 20 кг., който добив от въпросната ливада е крайно незначителна по обем и стойност, за да осигури постоянен и в достатъчна степен доход, респ. очевидно така заявената площ не би осигурила добив на количества сено, които да са предмет на продажба по занятие. Настоящият състав намира, че липсват доказателства, установяващи от една страна, че жалбоподателката е осъществявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин за процесния период, а от друга и такива, че въобще е произвела някаква продукция, предназначена за пазара. Независимо, че законът не изисква доказване на обстоятелството, че продукцията от стопанство в действителност е била продавана, то в случая не са представени и безспорни доказателства, че е произведена животинска и/или растителна продукция в съответен вид стопанство, за която е възможно да бъде предлагана на пазара за реализиране на продажбата й. По делото липсват конкретни доказателства, от които да са изведе извод, че за релевантния период жалбоподателката е извършвала някаква продажба на растителна продукция, отглеждана от нея. Предвид това съдът намира, че по делото липсват доказателства, установяващи от една страна, че жалбоподателката реално е произвела някаква растителна продукция във връзка със заявената дейност, а от друга и такива, че тази продукция или част от нея е била реализирана на пазара. Както вече бе посочено по-горе, независимо, че законът не изисква доказване на обстоятелството, че продукцията от стопанство в действителност е била продавана, то в случая не са представени доказателства, че е произведена растителна продукция в съответен вид стопанство, за която е възможно да бъде предлагана на пазара за реализиране на продажбата й. На следващо място, за прецизност следва да се отбележи, че когато едно лице е във временна нетрудоспособност, както и в отпуск по майчинство, в този период то не следва да упражнява трудова дейност, в случая да произвежда и реализира на пазара продукция от стопанството си, но в конкретния случай по делото не са ангажирани конкретни доказателства за упражнявана дейност като земеделски стопанин извън този период, което се явява релевантното по делото обстоятелство. Нещо повече, с оглед незначителния период от регистрацията на жалбоподателката като земеделски стопанин и самоосигуряващо се лице (29.12.2020 г.) до датата, считано от която е заявено изплащане на парично обезщетение за парично обезщетение за общо заболяване, считано от 05.01.2021 г., последвано със заявени изплащания на обезщетение за общо заболяване при непрекъснати болнични, след което лицето е болнични поради раждане и майчинство, за които периоди е заявило искане за изплащане на обезщетение, а след това искане за изплащане на обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 и 51 от КСО, след което обезщетение по чл. 53 от КСО, възниква обосновано предположение, че в случая не се касае за реално извършване на трудова дейност като земеделски стопанин, респ. за реализиране на намеренията по засаждане и отглеждане на „естествени ливади“. Всичко това по никакъв начин не би могло да аргументира релевантното обстоятелство, че Х. М. реално е осъществявала трудова дейност като земеделски стопанин. Напълно обосновани в тази връзка, според съда, се явяват изводите в оспореното решение, че регистрациите на жалбоподателката като земеделски стопанин и самоосигуряващо се лице са направени единствено с цел получаване на парични обезщетения от фондовете на ДОО, като следва да се посочи, че 7 дни след изтичане на срока за изплащане и на второто обезщетение/по чл. 53 от КСО м. 6 2023 г./, дейността като самоосигуряващо се лице е била прекратена – от 22.06.2023 г., а регистрацията като земеделски стопанин не е била подновявана до датата на изготвяне на справката от ОДЗ – Кърджали – 11.12.2025 г. По аргумент от изложеното, следва изводът, че за периода 05.01.2021 г. – 22.06.2023 г. вкл. жалбоподателката не е попадала в кръга на лицата по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, защото не е била регистрирана по съответния ред, а също така не е упражнявала и трудовата дейност по производство на растителна продукция предназначена за пазара, каквито са изискванията на цитираната разпоредба. Всичко това изключва жалбоподателката от обхвата на чл. 4, ал. 3, т. 4 КСО, да се осигурява като самоосигуряващо се лице – регистриран земеделски стопанин. Липсата на основание за осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО има за последица невъзникването на осигурително правоотношение, от което пък следва извода, че Х. Н. М. към момента на настъпване на осигурителните събития не е притежавала качеството „осигурено лице“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, за съответния осигурителен риск, а именно за риска „Общо заболяване и майчинство“, респ. същата не е отговаряла на изискванията на чл. 48а и чл. 52а от КСО за получаване на процесните обезщетения. Последното води до извода, че изплатените на жалбоподателката обезщетения в процесния период са неоснователно получени и са били недължими. Предвид горното, настоящия съдебен състав намира, че първата от двете предпоставки за възникване на задължението за връщане на получени суми за осигурителни плащания по реда на чл. 114, ал. 1 от КСО, а именно недължимост на получените обезщетения, безспорно е налице, като освен това съдът счита, че е налице и другата предпоставка, предвидена в цитираната норма, изискваща получените от лицето суми за осигурителни плащания да са недобросъвестно получени. В обжалвания акт са изложени подробни аргументи, въз основа на които от административния орган е прието за доказано обстоятелство, че Х. Н. М. е проявила недобросъвестност, изразяваща се в деклариране на неверни данни в подадените документи за изплащане на процесните обезщетения. Този извод категорично се подкрепя от данните в административната преписка. Настоящия съдебен състав намира, че в случая жалбоподателката е била недобросъвестен получател на изплатените суми за парични обезщетения, поради което обосновано нейната отговорност за възстановяването им е ангажирана по реда на чл. 114, ал. 1 от КСО. До този извод води анализът на установените от административния орган обстоятелства във връзка с осигурителния статус на жалбоподателката, за който пред осигурителния орган тя е декларирала неверни факти и обстоятелства. В случая по делото безспорно се установява, че за целия процесен период от 05.01.2021 г. до 22.06.2023 г., Х. Н. М. не е имала качеството на регистриран земеделски стопанин по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, респ. по аргумент от чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО, жалбоподателката не е притежавала качеството на осигурено лице за съответния осигурителен риск (общо заболяване и майчинство) за процесния период, което обстоятелството обаче е било декларирано от нея и посочено в представените удостоверения приложения № 9 и № 11, за изплащане на парично обезщетение поради общо заболяване, обезщетения за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете, по болнични листове и заявления-декларации по чл. 50, ал. 1 и чл. 53 от КСО. Оспорващата е била наясно, че от нейна страна не е упражнявана трудова дейност като регистриран земеделски стопанин съобразно § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, изискващ произвеждането на растителна и/или животинска продукция, предназначена за пазара, която дейност се явява основание за осигуряване, а при липса на надлежно възникнало такова, изплатените на лицето парични обезщетения от съответния фонд се явяват неправомерни получени. В това се състои и недобросъвестността на жалбоподателката, а именно, че при получаване на процесните обезщетения същата е въвела в заблуждение административния орган относно правото й на получаване на осигурителните плащания, като е декларирала неверни факти и обстоятелства, в резултат на което е получила желания резултат – изплащане на парични обезщетения за временна нетрудоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, при недължимост на същите. В настоящия случай, законосъобразно и в съответствие с релевантните норми на КСО, е постановено жалбоподателката да възстанови неправомерно полученото обезщетение, ведно със законната лихва. Съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигуителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113/ Вземанията за невнесени осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнителното задължително пенсионно осигуряване и за неоснователно извършени осигурителни разходи се събират с лихва в размер на законната лихва./. Предвид горното съдът счита, че процесното Решение № 2153-08-369/29.12.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Х. Н. М. против Разпореждане № РВ-3-08-02078679/15.10.2025 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, се явява законосъобразно, респ. постановено при липса на отменителните основания по чл. 146 от АПК, като депозираната против него жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава." Така изложени мотивите към обжалваното съдебно решение се споделят напълно от настоящия състав. В допълнение към тях следва да се посочи, че въпросът дали жалбаподателката е била осигурено лице вече са били разрешение с издадените предписания за заличаване на данните, които предписания са влезли в сила. Останал е спорен въпросът дали е налице добросъвестност при получаване на обезщетението и неговят размер. По отношение добросъвестността административният орган и съдът правилно са преценили поведението на жалбоподателката, която е съзнавала, че не отговаря на условията за регистриран земеделски стопанин, но въпреки това е подавала данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. В констативните протоколи при издаване на задължителните предписания е установено, че жалбоподателката не е произвеждала растителна продукция, предназначена за продажба, поради което не е налице реално упражняване на трудова дейност чрез полагане на личен труд. Това обстоятелство изключва представно съзнание, че правомерно се регистрира като земеделски стопанин и че правомерно получава обезщетение като осигурено лице като в това качество. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143 АПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 102.26 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение