Решение № 9608 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3958/2012 г.

Решение № 9608 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3958/2012 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 145, във връзка с чл. 149, ал. 2 от АПК. Образувано е по жалба на "Биндер" АД гр. Сливен, срещу мълчаливия отказ на Комисията за защита на конкуренцията да се произнесе по молбата му с вх. № КЗК-1157/11 от 23.01.2012 г. (изх. № 377/23.01.2012 г. на жалбоподателя) за произнасяне по искане вх. № КЗК-1157/2011 г. от 2.12.2011 г. на "Биндер" АД Сливен за оттегляне на Уведомление по чл. 79, ал. 1 от ЗЗК за разрешаване концентрация между предприятия по чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЗК чрез придобиване на едноличен контрол от страна на "Биндер" АД Сливен върху "Пътно поддържане - Сливен" ЕООД гр. Сливен а при отказ на искането за прекратяване на производството да издаде Акт за установяване на публично държавно вземане по реда на чл. 165 от ДОПК за дължимата от него такса по чл. 1, т. 4 от Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за защита на конкуренцията по ЗЗК, ЗОП и ЗК. Твърденията в жалбата са за незаконосъобразност на мълчаливия отказ, поради което се прави искане съдът да отмени същия и върне преписката на административния орган за произнасяне по направеното искане. Ответникът по жалбата Комисия за защита на конкуренцията чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в писменото си становище от 21.03.2012 г. и 23.05.2012 г. прави възражение за недопустимост на жалбата поради просрочие на същата, а по същество за нейната неоснователност. Заинтересованата страна "Пътно поддържане - Сливен" ЕООД гр. Сливен, не изпраща представител и не взема становище по подадената жалба. По направения довод от процесуалния представител на Комисията за защита на конкуренцията за недопустимост на жалбата Върховния административен съд приема за установено следното: С уведомление по чл. 79, ал. 1 от ЗЗК вх. № ВХР-2239/4.10.2011 г. "Биндер" АД гр. Сливен е поискало от Комисията за защита на конкуренцията да се произнесе с решение, с което да разреши концентрация между предприятия по чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЗК, чрез придобиване на едноличен контрол от "Биндер" АД Сливен върху "Пътно поддържане - Сливен" ЕООД гр. Сливен. По повод на искането пред Комисията за защита на конкуренцията е образувана преписка № КЗК-1157/2011 г. С Решение № 1629/24.11.2011 г. по горната преписка, Комисията за защита на конкуренцията се е произнесла по искането като е разрешила концентрацията между предприятията, постановила е незабавно изпълнение на решението по реда на чл. 66, ал. 2 от ЗЗК и за издаденото разрешение за концентрация между предприятия на основание чл. 1, т. 4 от Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за защита на конкуренцията по ЗЗК, ЗОП и ЗК е постановила ""Биндер" АД Сливен да заплати такса в размер на 64 000 лв. За постановеното решение "Биндер" АД е уведомено по факс на 25.11.2011 г. Преди влизането в сила на горното решение, с писмо изх. № 317/29.11.2011 г., изпратено по пощата на 30.11.2011 г., входирано в Комисията за защита на конкуренцията на 2.12.2011 г., "Биндер" АД Сливен е уведомил Комисията за защита на конкуренцията, че поради промяна на инвестиционните му намерения и отпаднала необходимост от извършване на правни и фактически действия за концентрация на предприятия, оттегля искането си за издаване на разрешение за концентрация между предприятия. С писмо изх. № 377/23.01.2012 г., изпратено по пощата на същата дата и входирано в КЗК на 25.01.2012 г., "Биндер" АД Сливен е поискал от Комисията за защита на конкуренцията да се произнесе по искането му за прекратяване на производството пред нея, направено с писмото му изх. № 314/29.11.2011 г., като алтернативно е направил и искане ако КЗК постанови отказ по така направеното искане, за определената от нея държавна такса по искането за разрешение на концентрация в размер на 64 000 лв. да издаде Акт за установяване на публично държавно вземане по реда на чл. 166 от ДОПК. По това искане КЗК не се е произнесла. С жалбата си от 8.03.2012 г. до Върховния административен съд, "Биндер" АД Сливен е приела, че е налице мълчалив отказ от страна на Комисията за защита на конкуренцията да се произнесе по искането му от от 30.11.2011 г., намира същия за незаконосъобразен, поради което моли съда да го отмени като такъв. Комисията за защита на конкуренцията е административен орган. С писмото си от 29.11.2011 г., изпратено по пощата на 30.11.2011 г. и входирано в КЗК на 2.12.2011 г., "Биндер" АД Сливен е направил искане за издаване на акт. По това искане Комисията за защита на конкуренцията е следвало да се произнесе в установения в чл. 57, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, считано от депозиране на искането. Този срок е изтекъл на 16.12.2011 г. След изтичането му за произнасяне е налице мълчалив отказ, който в съответствие с чл. 149, ал. 2 от АПК може да се обжалва в едномесечен срок от изтичане на срока, в който органа е следвало да се произнесе, т. е. до 16.01.2012 г. Жалбата срещу него чрез КЗК до ВАС е подадена на 8.03.2012 г., т. е. след установения в закона срок, поради което същата в тази й част е недопустима поради просрочие. Междувременно с искането си от 23.01.2012 г. до Комисията за защита на конкуренцията "Биндер" АД Сливен е направил и второ искане- ако КЗК постанови отказ по направеното искане за прекратяване на производството за концентрация, за определената от Комисията за защита на конкуренцията с Решение № 1629/24.11.2011 г. по преписка № КЗК-1157/2011 г. по искането за разрешение на концентрация държавна такса в размер на 64 000 лв., да издаде Акт за установяване на публично държавно вземане по реда на чл. 166 от ДОПК. По допустимостта и основателността на това искане, КЗК като административен орган в съответствие с разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от АПК е следвало да се произнесе в 14-дневен срок от депозирането му, т. е. до 6.02.2012 г. В този срок Комисията за защита на конкуренцията не се е произнесла, поради което е налице мълчалив отказ, който в съответствие с разпоредбата на чл. 149, ал. 2 от АПК подлежи на обжалване в едномесечен срок от изтичането на срока, в който органа е бил длъжен да се произнесе, т. е. до 6.03.2012 г. Към жалбата подадена по настоящото дело е приложена разписка от куриерска поща от която е видно, че жалбата срещу мълчаливия отказ на Комисията за защита на конкуренцията е подадена на 6.03.2012 г., т. е. в установения в закона срок, поради което в тази й част същата се явява процесуално допустима. При така изложеното по-горе Върховния административен съд намира, че жалбата на "Биндер" АД Сливен в частта й, срещу мълчаливия отказ на Комисията за защита на конкуренцията да се произнесе по искането му изх. № 317/29.11.2011 г. по преписка № КЗК-1157/2011 г., входирано в КЗК на 2.12.2011 г. за прекратяване на производството по горната преписка поради оттегляне на искането за издаване на разрешение за концентрация на предприятия е процесуално недопустима поради просрочие на жалбата, а жалбата на същия жалбоподател в частта й, срещу мълчаливия отказ на КЗК да се произнесе по искането му направено с писмо изх. № 377/23.01.2012 г. за издаването на АУПДВ по реда на чл. 165 и сл. от ДОПК за дължимата от него държавна такса в размер на 60 000 лв. по чл. 1, т. 4 от Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за защита на конкуренцията по ЗЗК, ЗОП и ЗК е процесуално допустима като подадена в установения в закона срок. По основателността на жалбата Върховния административен съд намира същата за основателна в частта й, с която приема жалбата за процесуално допустима. Както вече се посочи, Комисията за защита на конкуренцията е административен орган. По направените пред нея искания същата дължи произнасяне в установените от закона срокове. Според разпоредбите на чл. 60 и чл. 63 от ЗЗК, Комисията за защита на конкуренцията се произнася с решения и с определения. С решения се произнася по съществото на спора а с определения, когато се произнася по въпроси, с които не се разрешава спорът по същество, доколкото друго не е предвидено в закона. В конкретния случай КЗК е била сезирана с искане да издаде Акт за установяване на публично държавно вземане по реда на чл. 166 от ДОПК за дължимата от "Биндер" АД Сливен държавна такса по чл. 1, т. 4 от Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за защита на конкуренцията по ЗЗК, ЗОП и ЗК в размер на 60 000 лв. определена с влязлото в сила решението на комисията по преписка № КЗК-1159/2011 г. С разпоредбата на чл. 162, ал. 2 от ДОПК са определени публичните държавни и общински вземания. Според т. 3 на цитираната разпоредба, за такива се определят и вземанията за държавни и общински такси, установени по основание със закон. Според чл. 163, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се събират по реда на този кодекс, освен ако в закон е предвидено друго. С разпоредбата на ал. 2 на цитирания текст е предвидено още, че ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване и събиране на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акта за установяване на публично държавно вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. С разпоредбата на ал. 3 от цитирания текст е предвиден ред за обжалване на акта за установяване на публично общински и публично държавно вземане. В специалния закон, в чл. 69, ал. 1 Закона за защита на конкуренцията е предвидено единствено, че за производствата по този закон се дължат такси и разноски, които държавните такси се утвърждават от Министерския съвет, без в него да е предвиден специален ред за установяване на вземането и за неговото събиране. При това положение в съответствие с разпоредбата на чл. 163, ал. 1 от ДОПК, установяването и събирането на същите се извършват по реда на ДОПК въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от съответен компетентен орган. При тези обстоятелства и при наличието на влязъл в сила административен акт, с който е определен размера на дължимата от жалбоподателя държавна такса, Комисията за защита на конкуренцията в съответствие с цитираните по-горе разпоредби е следвало да извърши проверка по направеното искане, съответно да състави акт за публично държавно вземане, да го връчи на жалбоподателя и му предостави възможност за за защита по реда предвиден в разпоредбата на чл. 166, ал. 3 от ДОПК. Комисията за защита на конкуренцията като не е извършила всички тези действия е постановила незаконосъобразен мълчалив отказ, който следва да бъде отменен и делото като преписка се върне на административния орган за произнасяне по направеното искане и при съобразяване с указанията на съда дадени в това решение. По изложените съображения и на основание чл. 172, във връзка с чл. 159, т. 4 от АПК Върховния административен съд - четвърто отделение,