Решение № 2687 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9547/2018 г.

Решение № 2687 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9547/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Р. Рашков от [населено място] чрез пълномощника му адв. В. Крумовски срещу решение № 2277 от 04.04.2018 г., постановено по адм. д. № 12337/2017 г. по описа на Административен съд – София град. Касаторът твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като, вместо него, Върховният административен съд да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени изцяло Заповед № РИВ17-РД09-123/02.10.2017 г. на кмета на Столична община - район "Изгрев" с произтичащите от това правни последици. Касационният жалбоподател, Р. Рашков, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, кметът на Столична община- район "Изгрев", редовно призован, се представлява от юрк. Петкова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно – правилност на обжалваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в писмен отговор на касационната жалба и депозирано по делото становище по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Административен съд – София град е образувано по жалба на Р. Рашков от [населено място] срещу Заповед № РИВ17-РД09-123/02.10.2017 г. на кмета на Столична община- район "Изгрев". С атакуваната заповед е установено, че МПС марка "Фолксваген голф", цвят тъмно син, рег. [рег. номер на МПС] със собственик жалбоподателя представлява " излязло от употреба МПС" по см. на § 2, т. 7, б. "б" от ДР на НУОПОЧТСО поради липса на заверен знак за технически преглед по чл. 32д от Наредба № 1-45 от 2000 г. за повече от две години от определената му дата, поради което и на основание чл. 46, ал. 1, т. 11 и т. 12 и ал. 4 от ЗМСМА, чл. 46, ал. 5 и ал. 6 и чл. 47, т. 1 във вр. с пар. 2, т. 7, б. "б" от Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община (НУОПОЧТСО или Наредбата) е наредено да се извърши принудителното му преместване от общинския терен, върху който е паркирано, до Центъра за разкомплектоване на ИУМПС – "Макметал Холдинг" АД. С обжалваното съдебно решение АССГ е отхвърлил жалбата на Р. Рашков срещу Заповед № РИВ17-РД09-123/02.10.2017 г. на кмета на Столична община- район "Изгрев" като неоснователна. За да стигне до този правен резултат, АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми по чл. 59 от АПК реквизити. При постановяването й са спазени всички съществени изисквания на разписаната в чл. 46 от Наредбата процедура по начин на уведомяване на собственика на ИУМПС за констатациите на комисията за техническото състояние на МПС и стикера-предписание обр. 1, възможността за снабдяване с констативния протокол, както и за сроковете за доброволно преместване на същото ИУМПС с цел избягване на преместването му до центъра за разкомплектуване. С оглед представените по делото доказателства, съдът е приел, че жалбоподателят като собственик на процесното МПС не е изпълнил задълженията си по чл. 44, ал. 2 от Наредбата, в резултат на което административният орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 46 от Наредбата. Съдебното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал сочените от касатора нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба, въз основа на което е формирал правните си изводи, които се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция. От доказателствата по делото е установено, че е спазена процедурата по чл. 45, ал. 5 от НУОПОЧТСО по издаване на заповедта. По делото е приложен констативен протокол № 012463/29.05.2017 г., съставен от комисия, назначена на основание чл. 46 от Наредбата с цитираната в протокола заповед № РД 09-01-29/18.08.2016 г. на кмета на район "Изгрев" при Столична община. От съдържанието на констативния протокол е видно, че лек автомобил марка "Фолксваген голф", цвят тъмно син, рег. [рег. номер на МПС], е паркиран върху имот – общинска собственост на адрес гр. София, ул. "Латинка" и ул. "А. П. Чехов" и не е преминал ГТП повече от две години. Автомобилът е в изключително лошо техническо състояние, видно от снимковия материал и сигналите на минувачи. С поставянето на стикера – предписание № 1 върху автомобила започва да тече 3 месечния срок за преместване му. АССГ правилно е приел, че касаторът не оспорва обстоятелството, че такъв стикер- предписание е поставен върху автомобила му и в 3-месечния срок същият не е преместил своето ИУМПС на регламентираните за това места, поради което правилно след изтичане на този срок административния орган е разпоредил принудителното му преместване в Центъра за разкомплектуване. Обоснован е решаващия извод на АССГ за съответствие на обжалваната заповед и с приложимите материалноправни разпоредби. Правилно съдът е квалифицирал лекия автомобил, предмет на заповедта, като " излязло от употреба МПС" по смисъла на § 2, т. 7 от ДР на НПОЧУОТСО, което от своя страна съставлява отпадък по смисъла на § 1, т. 17, б. "б" от Допълнителните разпоредби на ЗУО, доколкото в случая за това МПС не е заверен знакът за технически преглед съгласно чл. 32д от Наредба № I-45 от 2000 г. за повече от две години от определената му дата за следващ преглед за проверка на техническата му изправност, в случай че то се намира върху държавна или общинска собственост. Настоящата инстанция следва да отбележи, че съгласно § 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за управление на отпадъците (ЗУО) отпадък е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи. Съгласно чл. 32д, ал. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, знакът за технически преглед е задължителен и се поставя от вътрешната страна на предното стъкло. В случая безспорно е установено от първоинстанционния административен съд, че процесното МПС е такова, на което не е заверен знакът за технически преглед съгласно чл. 32д от Наредба № I-45 от 2000 г. за повече от две години от определената му дата за следващ преглед за проверка на техническата му изправност. Безспорно установено по делото е, че автомобилът на касатора не е в добро техническо състояние, който факт се установява, освен от снимковия материал и вписаното в констативния протокол относно счупени стъкла на автомобила, и със средствата и способите, предвидени в разпоредбата на чл. 32д от Наредба № I-45 от 2000 г. - чрез заверяване със знак за технически преглед от компетентните органи. Твърденията на касационния жалбоподател, че процесното МПС е обект на престъпление, по повод което е било образувано досъдебно производство, което е препятствало преместването му, остават недоказани както в производството пред административния орган, така и при оспорването на процесната заповед пред първоинстанционния съд. С оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид този изход на спора и своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на ответника, на основание чл. 143 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати на СО- район "Изгрев"разноски за касационната инстанция в размер на 100 /сто/ лв юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение