Решение № 14102 от 12.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8057/2012 г.

Решение № 14102 от 12.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8057/2012 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по молба за отмяна на основание чл. 239, т. 5 АПК на влязло в сила решение № 7 от 16.02.2012 г. по адм. д. № 187/2012 г. на Административен съд - Габрово, подадена от Христо Караиванов от гр. Габрово. С довод за нарушени процесуални права и право на защита, поради неконституиране на молителя по делото като заинтересована страна се претендира отмяна на решението. Твърди се, че той е собственик на сграда и право на строеж в имота, за който е постановен оспорения отказ за издаване на Разрешение за строеж на "Бауимпекс" ООД, поради което е пряко заинтересован от изхода на делото и решението простира действието си и спрямо него. Ответниците главния архитект на Община Габрово, Валентин Тодоров и Иво Рибарев, и РДНСК - СЦР - Русе, в писмени възражения оспорват искането за отмяна и молят за отхвърлянето му като неоснователно. Ответниците "Бауимпекс" ООД, гр. Габрово, Чудомир Мариянов и Кремена Мариянова, в писмени становища по искането за отмяна заявяват, че искането е основателно и молят за отмяна на решението. Останалите ответници не ангажират становище по молбата за отмяна. Върховният административен съд, второ отделение намира, че подадената молба за отмяна е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 240 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С атакуваното по реда на отмяната по чл. 239, т. 5 АПК съдебно решение № 7 от 16.02.2012 г. по адм. д. № 187/2012 г. на Административен съд - Габрово е отхвърлена жалбата на "Бауимпекс" ООД, гр. Габрово срещу заповед № ДК-10-СЦР-27 от 26.07.2011 г. на началника на РДНСК-СЦР, с която е оставена без уважение жалбата срещу отказ от 29.06.2011 г. на главния архитект на Община Габрово за издаване разрешение за строеж "редови жилищни сгради - II ред" в УПИ II-5192, кв. 196 по плана на гр. Габрово с идентификатор по кадастралната карта 14218.514.108. Молителят не е участвал като страна в съдебното производство, поради което позоваването на основанието за отмяна по т. 5, чл. 239 АПК е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участвува в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично по причина на препятствие, което не е могла да отстрани, т. е. при нарушени процесуални права на конституирана по делото страна. Молителят Христо Караиванов не твърди нарушени негови права на участие в процеса, а се позовава на неконституирането му по делото като заинтересована страна, въпреки наличие на засегнати негови права от оспорения административен акт, като собственик на самостоятелна сграда в имота, вкл. право на строеж. Следователно фактическата част на молбата за отмяна сочи на основанието за отмяна по чл. 241, ал. 1 АПК, поради което настоящият състав намира, че следва да бъде преценена нейната основателност и на непредявеното изрично основание по чл. 246, ал. 1 АПК, т. е. като неучаствала /неконституирана надлежно/ в производството страна, за която решението има сила на присъдено нещо и е неблагоприятно. На това основание молбата за отмяна също се явява неоснователна, тъй като предмет на преценка за законосъобразност пред съдебната инстанция е заповед № ДК-10-СЦР-27 от 26.07.2011 г. на началника на РДНСК-СЦР, с която е потвърден отказ за издаване разрешение за строеж на заявителя "Бауимпекс" ООД. Молителят не е адресат на оспорения по административен и съдебен ред отказ, поради което няма качеството на заинтересована страна. Решението не засяга негови права и интереси и не рефлектира негативно в правната му сфера, а активната легитимация по чл. 149 ЗУТ във връзка с чл. 153, ал. 1 АПК е относима за случаите на издадено разрешение за строеж, а не за отказ за издаване на такова. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не са налице основанията за отмяна по чл. 239, т. 5 и чл. 246, ал. 1 АПК, поради което искането за отмяна следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 244 АПК, Върховният административен съд, второ отделение