Решение № 12513 от 9.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6216/2020 г.

Решение № 12513 от 9.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6216/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Я. Б. от [населено място] срещу решение № 2985/25.02.2020 година на Върховен административен съд по адм. д. № 14493/2018 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу писмо с изх. № 94-00-72/16-38/01.10.2018 година на министъра на правосъдието. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Възраженията на касатора могат условно да се групират както следва: 1. Допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непроизнасяне по искането за отвод на съдебния състав по съображенията, релевирани от жалбоподателя. 2. Неправилно приложение на материалния закон – оспорва се като неправилен извода на първоинстанционния съд за неприложимост по аналогия на нормите на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка с АПК и Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) за преодоляване на празноти в Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) в частта досежно възможността за приспадане на срока за временното отстраняване на частния съдебен изпълнител (ЧСИ) от срока за лишаване от правоспособност като дисциплинарно наказание. Развивайки съображения по посочените пунктове, касаторът твърди, че в определение № 9045 от 13.06.2019 година по адм. д № 14493/2018 година съставът на Върховния административен съд прекратявайки производството по делото на основание чл. 159, т. 1 АПК е взел становище по съществото на спора, като е приел, че "временното отстраняване от длъжност се различава от дисциплинарното наказание лишаване от правоспособност по чл. 68, ал. 1, т. 4 ЗЧСИ и не може по аналогия да бъде приспадното от него". По този начин съставът, прекратил производството по делото, чието определение е отменено с определение № 14740/01.11.2019 година по адм. д. № 10420/2019 година по описа на ВАС, формирал преди постановяване на акт по същество позиция по въпрос, който е бил поставен за решаване по същество пред ВАС. Спорният между г-н Б. и министъра на правосъдието въпрос по същество се изразявал именно в това, допустимо ли е по аналогия приложението на ЗАНН във връзка с АПК и НПК за попълване на празнота в ЗЧСИ досежно възможността за приспадане на периода на временното отстраняване на ЧСИ от длъжност от периода на лишаването му от правоспособност като дисциплинарно наказание. Излага подробни съображения за възможност за соченото приспадане: Касаторът твърди, че в ЗЧСИ изрично е предвидена възможността при ангажиране на дисциплинарна отговорност на ЧСИ, същият да бъде временно лишен от правоспособност до приключване на дисциплинарното производство (чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ). Специалният закон обаче не уреждал случаите на приспадане на времето на временно отстраняване от времето на лишаване от правоспособност като дисциплинарно наказание. По аргумент от чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) приложение намирали разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, чл. 59, ал. 4 НК. Съгласно последната разпоредба, при изпълнение на наказанието лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 се приспада времето, през което за същото деяние осъденият е бил лишен по административен ред или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс от възможността да упражнява тези права.