Решение № 8598 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2636/2017 г.

Решение № 8598 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2636/2017 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП срещу решение № 2479/7.12.2016 г., постановено по адм. дело № 605/2015 г. по описа на Административен съд - гр. В., с което е обявена нищожността на издадения РА № Р-03-1401236-091-02/20.10.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В., потвърден с решение № 819/15.01.2015 г., за установени задължения на Й. В. Б. като ЕТ "Й.-Й. Б." - гр. Б. и посочен съдебен адрес в гр. С. за ДДС за данъчни периоди през 2008 г., 2009 г. и 2010 г., както и за задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подробно изложени съображения касационният жалбоподател обосновава наличие на валидност на обявения за нищожен от съда ревизионен акт, анализирайки относимите разпоредби на ДОПК. Счита, че разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК в редакцията, действаща след 1.01.2013 г., изрично определя качествата на лицата, които могат да издадат ревизионния акт и единствено тези качества следва да се установят с оглед действителността на акта. Поддържа, че хипотезата на чл. 112, ал. 2 ДОПК не определя каква длъжност следва да заема определеният от териториалния директор орган. Позовава се на приетото ТР № 5/13.12.2016 г. по тълк. дело № 10/2016 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС и обосновава извод, че когато ревизията е възложена от орган по приходите на длъжност "началник сектор", който е определен от териториалния директор, ревизията е възложена от компетентен орган по приходите по чл. 112, ал. 2, т., 1 ДОПК и това е достатъчно основание да бъде прието, че ревизионният акт не е нищожен. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което да бъде потвърден изцяло посоченият ревизионен акт, както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. От тази страна в касационното производство е подадена и частна жалба срещу определение № 230/30.01.2017 по адм. дело № 605/2015 г., с което решението е изменено в частта за разноските, като с доводите за неправилност на решението, иска да се отмени и определението за разноските, които са му възложени в размер на 9 674,44 лв. Ответникът по касационната и частна жалба Й. В. Б. като ЕТ "Й.-Й. Б." - гр. Б. и посочен съдебен адрес в гр. С. чрез процесуалния си представител адв. Н. С. в депозиран по делото писмен отговор оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено, а алтернативно - процесният ревизионен акт да бъде отменен като незаконосъобразен, както и да се присъдят направените по делото разноски. Не е изразено становище по частната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В.. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, но не е дал заключение по частната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че и касационната и частната жалба са подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, респ. чл. 230 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са основателни поради следните съображения: За да обяви за нищожен ревизионният акт, цитиран по-горе първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от некомпетентен орган. Съдът е установил, че със заповед за възлагане на ревизия е възложена ревизия на Й. Б. относно задължения за данък добавена стойност и данък върху доходите на физическо лице. Съдът е констатирал, че за ревизиращи органи са определени Г. К. А. - началник сектор "Ревизии" и С. Й. Г. - главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията. Според съда разпоредбата на чл. 118, ал. 2 ДОПК императивно установява, че ревизионният акт се издава от органите по приходите, посочени в чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. Съдът е стигнал да заключението, че всяко изземване на правомощия, предоставени на органите по чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, чрез упражняването им от йерархично по-висок ред органи, включени в обхвата на чл. 7, ал. 1, т. 3 ЗНАП, би било в нарушение на съдържащата се в чл. 10, ал. 1 АПК забрана за изземване на компетентност от по- горестоящ орган. С оглед изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК съдът е посочил, че началниците на сектори и отдели не са сред органите по чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП и не са компетентни по степен да издават ревизионни актове. Съдът е приел, че и в хипотезите, при които правомощието за издаване на акта се упражнява колективно, некомпетентността на един от издателите рефлектира върху действителността на акта. В случая като е установил, че единият от издателите на оспорения РА не е компетентен по степен, съдът е обусловил извод, че като издаден от материално некомпетентен орган оспореният в настоящето производство РА е нищожен. Обжалваното първоинстанционно решение е неправилно постановено. Въпросът относно валидността на ревизионния акт, издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК, е разрешен с Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на Върховния административен съд - Общо събрание на Първа и Втора колегия по тълк. дело № 10 по описа за 2016 г., съгласно което ревизионен акт, който при приложимата след 1.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не е нищожен. В редакцията на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в сила до 1.01.2013 г., не са посочени изрично какви длъжности следва да заемат органите по приходите, които имат правомощие да издадат ревизионния акт. Единственото изискване на разпоредбата е този орган да бъде посочен от този, чиято е компетентността по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК за възлагане на ревизия. В действащата редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК императивно са посочени лицата, които издават ревизионния акт, като липсва изрично оправомощаване на органа по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Следователно не е необходима конкретизацията на длъжностното качество на органите. В случай на такава конкретизация, тя ще се отнася само до лицата от ревизиращия екип, определени със заповедта по чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК, но не и до лицето възложило ревизията. По отношение на последното единственото изискване е да е орган по приходите по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗНАП. Предвид изложеното, ревизионният акт, който е бил оспорен пред първоинстанционния съд не е нищожен, тъй като е издаден от компетентен орган. С оглед цитираното по-горе тълкувателно решение на ВАС, първоинстанционният съд на основание чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт следва да се съобрази. Административният съд излагайки мотиви за нищожност на РА е постановил неправилно решение, което на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да разгледа делото по същество, като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. По частната жалба. Предвид отмяната на първоинстанционното решение и връщане делото за ново разглеждане по съществото на спора, следва да се отмени и определението в частта за разноските. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред настоящия съдебен състав на ВАС, Първо отделение. С оглед на гореизложеното и в този смисъл Върховният административен съд, Първо отделение,