Решение № 2375 от 28.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10278/2023 г.
ВАСВторо отделение28.02.2024 г.докладчик т Галина Солакова
Диспозитив
ОТМЕНЯ изцяло решение 5256 от 04.08.2023 г., постановено по адм. дело 3312/2023 г. по описа на Административен съд София град и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ по жалба на Р. Атанасова отказ за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация, обективиран в писмо от 07.03.2023 г. с САГ20-УВ00-524-(16) на главния архитект на Столична община и
ВРЪЩА преписката за ново произнасяне при изпълнение на дадените в мотивите задължителни указания в 14-дневен срок.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на Р. Атанасова с [ЕГН] сумата 2700 лв /две хиляди и седемстотин лева/, разноски.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА Членове: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА /п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Р. Атанасова , чрез адв. Николов, срещу решение 5256 от 04.08.2023 г., постановено по адм. дело 3312/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата й против отказ за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация, обективиран в писмо от 07.03.2023 г. с САГ20-УВ00-524-
на главния архитект на Столична община.Излагат се оплаквания за неправилност на решението, поради несъобразяване с материалния закон и изяснената по делото фактическа обстановка. Претендира се отмяна на решението със законните последици. Ответникът главен архитект на Столична община, чрез юрк. Стефанова, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила на решението като правилно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като правилно и обосновано. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна по следните съображения:
С обжалваното решение, е отхвърлена като неоснователна жалбата на Р. Атанасова против отказ за регистрация и издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на жилищна сграда , пета категория в УПИ XVI-1239, кв.98, м. [местност] по плана на гр.София, район Връбница по заявление САГ20-УВ00-524-(15)/28.02.2023г., обективиран в писмо от 07.03.2023 г. с САГ20-УВ00-524-(16), подписано от главния архитект на Столична община. Прието е, че писмото съставлява отказ, тъй като с него се уведомява заявителката, че не са представени доказателства за изпълнение на предходно дадени указания за предприемане на действия по чл.190 ЗУТ.
Обсъдено е подробно приетата без оспорване съдебно-техническа експертиза/ СТЕ/ и с оглед възприетите от съда констатации е изведен решаващият правен извод за законосъобразност на отказа на главния архитект, тъй като уличната регулация, осигуряваща достъп до УПИ XVI-1239 не е реализирана, което сочи на допустимо ограничаване на собствеността, а отмяната на нормата на чл.148, ал.16 ЗУТ от Конституционния съд на Р България не игнорира задължението на заявителя да поиска осигуряване на достъп до имота по реда на чл.190 ЗУТ, както е посочено в процесния отказ. Този извод е подкрепен и с констатацията на вещото лице, че на място фактически съществува половината спрямо оста улица , а югоизточната уличнорегулационна линия по плана не е освободена, а попада в дворните места, които са заградени с мрежа. Експерта установява и възможност за осигуряване на достъп до имота през дарената на Столична община част от него /отразен и графично/, която е с ширина 3,20 м., при уточнение, че минималната необходима ширина по чл. 27, ал. 4 от Наредба Iз-1971/29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожари е 3,50 м.
Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка досежно релевантните в процеса факти, но при неправилно прилагане на материалния закон - чл. 177, ал. 1 и 3 във връзка с чл. 178, ал. 3 от ЗУТ.
Съгласно приложимата редакция на ал. 3, чл. 177 ЗУТ " Строежите от четвърта и пета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за строеж, при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 2. Удостоверението се издава в 7-дневен срок от постъпване на заявлението по ал. 1 след проверка на комплектоваността на документите и регистриране въвеждането на строежа в експлоатация, като по преценка на органа може да се извърши и проверка на място". Разпоредбата недвусмислено сочи на регистрационен режим за строежите от пета категория, какъвто безспорно установено е, че е заявеният за въвеждане в експлоатация строеж жилищна сграда . Не се спори в тази връзка и по компетентността на главния архитект на Столична община, чиито правомощия обхващат наличието на изискуемите документи по ал. 1, чл. 177 ЗУТ и липсата на пречки по ал. 3, чл. 178 ЗУТ за въвеждане в експлоатация на сградата. Във връзка с тази преценка е разписаната възможност в предл. последно на ал. 3, чл. 177 ЗУТ за извършване проверка на място, но по преценка на органа. Именно в това се състои и различната правна уредба за строежите от първа до трета категории и тези от четвърта и пета категории. Завършените строежи от първа, втора и трета категория, подлежат на приемане, докато строежите от четвърта и пета категория подлежат на регистриране, чрез издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация от адм. орган по реда на ал. 3, чл. 177 ЗУТ. Това обаче не освобождава главния архитект от задължението да изследва наличието на изискванията за въвеждане на строежа в експлоатация по представените от заявителя и служебно събрани в административното производство документи. Именно такава преценка е следвало да извърши главният архитект преди постановяване на процесния отказ, каквото произнасяне от негова страна липсва. Вместо това, процесното писмо- отказ, а и предходните такива писма, приложени по преписката са мотивирани с нуждата от предприемане на действия от заявителката по чл.190 ЗУТ, тъй като според административния орган това задължение произтича от решение 17 от 4.11.2021 г. по к. д. 11/2021 г. на Конституционния съд на Р България. Това тълкуване, възприето и от административния съд, е погрешно, тъй като мотивите на решението на Конституционния съд не заместват действащата правна уредба на чл.178, ал.3, т.5 ЗУТ. Освен това тези мотиви са тълкувани не в тяхната цялост, което е довело до неправилният извод, че за въвеждане в експлоатация на строеж е необходимо предварително да се прокара временен път по реда на чл.190 ЗУТ.
В решение 17 от 4.11.2021 г. по к. д. 11/2021 г. на Конституционния съд на Р България са изложени мотиви поотделно по двете атакувани норми на чл. 148, ал. 16 ЗУТ и чл. 178, ал. 3, т. 5 ЗУТ, като първата касае издаването на Разрешение за строеж /РС/ , а втората въвеждане на строежа в експлоатация. Възможността по чл.190 ЗУТ е визирана в решението по отношение на чл. 148, ал. 16 ЗУТ и то с оглед избягване засягането и ограничаване несъразмерно правото на собственост по чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията, без да се създават никакви задължения за общината . Следователно тази визирана в решението възможност по чл.190 ЗУТ не би могла да се прилага в ущърб на заявителката и то в последваща издаването на РС процедура.
Освен изложеното следва да се има предвид, че в решението на Конституционния съд на Р България, изрично е вписано, че Нормата на чл. 178, ал. 3, т. 5 ЗУТ в оспорената й част се отнася и до извършването на строежи, за които разрешението за строеж е издадено преди приемането й, като към този момент не е съществувало изискване за изграждането на улица, пътища или алеи, свързващи обекта с уличната или пътната мрежа и осъществяващи нормален достъп до съответния поземлен имот. Поради това собствениците на тези строежи са имали оправдани правни очаквания, че при завършване на строителните работи, посочени в разрешението за строеж, ще получат разрешение за въвеждане на строежа в експлоатация. С приемането на оспорената разпоредба в един по-късен момент тези очаквания са отхвърлени по конституционно нетърпим начин.
Заявената в административното производство за въвеждане в експлоатация жилищна сграда е с надлежно издадено РС от 15.01.2016г., от което следва, че въвеждането й в експлоатация не е в зависимост от реализирания достъп до имота по предвидената, но нереализирана улична регулация по действащия план.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 1 АПК - постановено друго по същество, с което се отмени оспореният от Р. Атанасова изричен отказ на главния архитект на Столична община за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж жилищна сграда в УПИ XVI-1239, кв.98, м. [местност] по плана на гр.София, район Връбница по заявление САГ20-УВ00-524-(15)/28.02.2023г. и преписката се върне за ново произнасяне.
С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал. 1 АПК от Столична община се дължат разноски в полза на Р. Атанасова в общ размер на 2700 лв., съставляващи: 1. 500лв- депозит за съдебно-техническа експертиза, 2. 900лв-адв.възнаграждение пред касационната инстанция и 3. 1300лв адв.възнаграждение пред първата инстанция, редуцирано с оглед заявеното възнаграждение за прекомерност.