Решение № 6157 от 20.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4031/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. А. А. от гр. Плевен, подадена чрез процесуалния представител адв. Маджарова срещу решение 749 от 22.02.2024 г., постановено по адм. дело 551/2023 г. по описа на Административен съд Плевен, с което е отхвърлена жалбата й против заповед СБР-02-10/02.06.2023 г. на кмета на Община Пордим. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е взел предвид становището на вещото лице и принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК с оглед на това в каква степен евентуалното бъдещо изпълнение на процесния акт би увредило имота и дали ще се постигне целта на закона. Според касатора съдът не е обсъдил в мотивите си, че административният орган е започнал процедурата по констатиране на изгребна яма на неправилно законово основание, както и че в случая е следвало да се приложи чл. 195, ал. 5 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отмени оспорената заповед и се присъдят разноски за две съдебни инстанции. Ответникът кмета на Община Пордим, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Плевен е образувано по жалба на А. А. срещу заповед СБР-02-10/02.06.2023 г. на кмета на Община Пордим, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, е наредено на жалбоподателката, в качеството й на собственик, да премахне незаконен строеж Водоплътна изгребна яма , находящ се в УПИ VI - 64, кв. 6 по плана на [населено място]. В мотивите на заповедта е посочено, че строежът представлява водоплътна изгребна яма, изградена непосредствено до границата с УПИ V 63 и уличната регулация в нарушение на 47, ал. 2 от ЗУТ и в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план /ПУП/. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с относимите материлно-правни разпоредби. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, включително и съдебно техническа експертиза, съдът приема, че процесната изгребна яма е изградена от жалбоподателката и семейството й след закупуването на имота през 2009 г. на мястото на съществуваща стара септична яма и същата представлява нов строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ от допълващото застрояване с обслужващо предназначение на имота съгласно чл. 41 от ЗУТ, който имот според плана на [населено място] е предвиден за ниско жилищно застрояване. Позовавайки се на чл. 151, ал. 1, т. 3 и чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ съдът приема още, че за изграждане на процесния строеж не се изисква разрешение за строеж и одобрение на инвестиционен проект, но е необходимо конструктивно становище, както и съобразяване с изискванията на ЗУТ, респективно предвижданията на ПУП за имота. Според съда в случая е нарушено изискването на чл. 47, ал. 2 от ЗУТ, тъй като по делото се установява, че ямата е разположена непосредствено до вътрешната регулационна линия със съседния УПИ V - 63 и уличната регулация. С оглед времето на изграждане на процесния строеж - след 2009 г., и противоречието с нормативните изисквания на чл. 47, ал. 2 от ЗУТ за 3 м. отстояние от регулационните граници, съдът приема, че в случая не намират приложение и разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ за търпимост на строежа. Въз основа на това съдът е обосновал извод, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, извършен в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП - в нарушение на изискването на чл. 47, ал. 2 от ЗУТ, който подлежи на премахване от жалбоподателката, като собственик на имота и възложител на строежа, който е изграден след закупуването на имота от семейството през 2009 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Правилно административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма, както и че не са налице нарушения на административно-производствените правила. Правилен е и извода на съда, въз основа на приетите по делото писмени доказателства, в това число и съдебно-техническа експертиза, че процесната водоплътна изгребна яма, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, VI-та категория в съответствие с чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, който е изграден в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП и като такъв представляват незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, подлежащ на премахване. Безспорно се установява по делото, че процесната изгребна яма, изградена в УПИ VI 64, кв. 6 по плана на [населено място], се намира в непосредствена близост до границата с УПИ V 63 и уличната регулация в несъответствие с разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от ЗУТ, изискваща водоплътните изгребни ями да се изграждат в урегулирани поземлени имоти съобразно техническите и санитарно-хигиенни изисквания на разстояние не по-малко от 3 м. от границите на имотите, което разстояние в процесния случай не е спазено. Следва да се има предвид също така, че доколкото процесният строеж представлява постройка на допълващо застрояване съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗУТ, то в съответствие с чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ изграждането му следва да се извършви в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план или да се допусне от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140 от ЗУТ, което обстоятелство се отразява служебно в действащия подробен устройствен план. Настоящата съдебна инстанция намира съща така за безспорно установено по делото, че процесната изгребна яма е изградена след 2009 г., като това следва както от заключението на вещото лице, така и самите твърдения на жалбоподателката, че след закупуване на имота е извършила реконструкция на съществуваща в имота септична яма. Предвид така установения период на извършване на процесния строеж, то последният не би могъл да бъде търпим нито по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, нито по смисъла на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. В тази връзка следва да се има предвид, че се явява неоснователно възражението на касатора, че в процесния случай заповедта е следвало да бъде издадена на основание чл. 195, ал. 5 от ЗУТ. Цитираната разпоредба касае негодни за ползване или застрашаващи сигурността строежи, какъвто безспорно процесният не е. Неоснователен е и довода в касационната жалба за несъобразяване от съда на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Смисълът на разпоредбите на ЗУТ, регламентиращи правомощията на контролните органи в хипотезите на незаконно строителство, е да не се допускат и да се отстраняват незаконно извършените строежи, поради което в случая намесата на общинската администрация е напълно пропорционална съобразно предвидената в закона цел. Премахването на незаконния строеж, при липса на предпоставките за търпимост, е единственият способ, чрез който може да се постигне целта на закона. Въведеният с чл. 6 от АПК принцип на съразмерност се прилага, когато за административния орган съществуват различни законосъобразни възможности, като органът е длъжен да избере тази от тях, която е най-благоприятна и справедлива за субектите на правоотношението и от друга страна - за държавата и обществото. В хипотезите на незаконен строеж обаче органите по контрол на строителството в съответствие с правомощията си могат единствено да разпоредят премахването му. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - Плевен е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,