Решение № 9549 от 11.10.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Миланов, гр. Сливен, чрез процесуалния му представител адв. Дякова, против Решение 302 от 12.01.2023 г, постановено по адм. дело 181/2020 г. по описа на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ Р 02002019006296 091 001 от 06.01.2020 г. на органи по приходите в Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ Бургас, в потвърдената му с Решение 63 от 03.04.2020 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. Бургас при Централно управление /ЦУ/ на НАП част, и са присъдени разноски в полза на Националната агенция за приходите. Подържат се касационни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с които се обосновава и неправилността на съдебния акт. Сочи, че първостепенният съд неправилно е приел, че данъчната администрация се е справила с възложената й доказателствена тежест да установи наличието на всички кумулативни предпоставки от хипотезата на чл. 19 ал. 2 т. 1 от ДОПК. Твърди, че по делото са установени единствено следните елементи от фактическия състав че ревизираното лице /РЛ/ е било управител на търговското дружество, поради което е субект на отговорност; налице са задължения на Миланови 2009 ООД лице по чл. 14 от ДОПК; образувано е изпълнително дело във връзка със събирането на публичните задължения на дружеството, като дългът е категоризиран като несъбираем. Оспорва изводите, че предоставянето на заем на друго юридическо лице, попада в хипотезата на действия по смисъла на чл. 19 ал. 2 от ДОПК, че действията са извършени с цел избягване заплащането на публичните задължения на дружеството, както и че е на лице причинно-следствена връзка между тези му действия и невъзможността да се съберат публичните задължения на Миланови 2009 ООД. Излагат се доводи, че съдът не е изложил и мотиви относно това, към кой точно момент е възникнала невъзможността задълженията на Миланови 2009 ООД да бъдат събрани факт, относим според касатора към преценката за спазване срока по чл. 109 от ДОПК. Излагат се подробни съображения в тази насока. Оспорва се и присъденият размер на юрисконсултското възнаграждение. Настоява се за отмяна на съдебния акт и разрешаване на спора по същество, като се отмени процесният РА. Претендира заплащане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения. Предмет на производството пред състава на Административен съд Сливен е била законосъобразността на РА Р 02002019006296 091 001 от 06.01.2020 г. на органи по приходите в ТД на НАП Бургас, в потвърдената му с Решение 63 от 03.04.2020 г. на Директора на Дирекция ОДОП - Бургас при ЦУ на НАП част, с която на основание чл. 19 ал. 2 т. 1 от ДОПК на жалбоподателя е вменена отговорността за следните задължения на Миланови 2009 ООД, [ЕИК]: 1. Отговорност за корпоративен данък и лихви за забава: период от 01.01.2014 г. 31.01.2014 г., от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. от 01.01.2016 г. 31.12.2016 г., от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., от 01.01.2018 г. 31.12.2018 г.; 2. Отговорност за Данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения и лихви за забава за периоди от 01.12.2013 г. до 31.03.2019 г.; 3. Отговорност за Данък върху добавената стойност и лихви за забава за периоди от 01.01.2014 г. до 30.04.2019 г.; 4. Отговорност за вноски за ДОО за осигурител и лихви за забава за периоди от 01.12.2013 г. до 31.03.2019 г.; 5. Отговорност за вноски за ЗО за осигурител и лихви за забава за периоди от 01.12.2013 г. до 31.03.2019 г. и 6. Отговорност за вноски за УПФ за осигурител и лихви за забава за периоди от 01.12.2013 г. до 31.03.2019 г., с общ размер на задълженията (главници и лихви) 179 759,42 лева. Установена била следната безспорна в по-голямата си част между страните фактическа обстановка: К. Миланов е съдружник с 1 000 дяла, равностойни на 1 000 лева, съставляващи 50 % от капитала, и същевременно и управител на Миланови 2009 ООД от учредяването му и към настоящия момент. Миланови 2009 ООД има просрочени публични задължения за ДДС за внасяне и лихви за просрочие; за корпоративен данък за внасяне и лихви за просрочие; за данък по чл. 42 от ЗДДФЛ и лихви за просрочие; за вноски към фондовете на ДОО, ЗО и УПФ в качеството му на осигурител и лихви за просрочие за конкретно индивидуализирани периоди от 01.12.2013 г. до 31.03.2019 г., произтичащи от подадени Справки-декларации /СД/ по ЗДДС, годишни данъчни декларации /ГДД/ по чл. 92 от ЗКПО и декларации обр. 6, чийто размер към датата на издаване на РА е бил общо 180 781,88 лева. Посочени са в изготвяните и публикувани годишни финансови отчети /ГФО/, в частност баланса на Миланови 2009 ООД, данни за налични активи: 1. Под формата на парични средства в брой, намиращи се в касата на дружеството както следва : за 2011 г. 138 хил. лева; за 2013 г. 2 хил. лева; за 2014 г. 2 хил. лева; за 2015 г. 0 лева; за 2016 г. 92 хил. лева; за 2017 г. 98 хил. лева и за 2018 г. 350 хил. лева; 2. Движимо имущество Фиат Дукато за застрахователна стойност 2 800 лева. Същевременно е установена липсата на погасяване на посочените публични задължения. Съобразно представените в хода на ревизията доказателства от ревизираното лице е установено, че с Протокол от Общото събрание на съдружниците от 04.04.2019 г. е взето решение за разпределяне на печалбата на дружеството между двамата съдружника под формата на дивидент в общ размер на 20 000 лева (от по 10 000 лева за всеки един от тях), изплатен в брой от касата на дружеството на 26.04.2019 г. на К. Миланов и на Е. Миланов, съответно от Миланови 2009 ООД е подадена и Декларация по чл. 55 ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201 ал. 1 от ЗКПО на 22.07.2019 г. за удържан окончателен данък от платец на доходи за доходи от дивиденти и ликвидационни дялове по чл. 38 ал. 1 от ЗДДФЛ и източници в страната в размер на 1 000 лева. Установено и също така и през периода м.02. м. 04. 2019 г. (конкретно на 11.02.2019 г., 12.02.2019 г., 13.02.2019 г., 14.02.2019 г., 15.02.2019 г., 18.02.2019 г., 19.02.2019 г., 20.02.2019 г., 21.02.2019 г., 22.02.2019 г., 25.02.2019 г., 26.02.2019 г., 01.03.2019 г., 04.03.2019 г., 05.03.2019 г., 07.03.2019 г., 08.03.2019 г., 11.03.2019 г., 12.03.2019 г., 15.03.2019 г., 18.03.2019 г., 19.03.2019 г., 20.03.2019 г., 21.03.2019 г., 22.03.2019 г., 25.03.2019 г., 26.03.2019 г., 27.03.2019 г., 28.03.2019 г., 01.04.2019 г., 02.04.2019 г., 04.04.2019 г. и 05.04.2019 г.) Миланови 2009 ООД е предоставило на Миланови и сие ЕООД парични заеми в размер общо на 326 700 лева съгласно взети 33 броя Решения на общото събрание на съдружниците, по 33 броя договори за заем, всеки един от тях в размер от по 9 900 лева. Договорите са сключени за срок от 5 години (падежът е на съответната дата през 2024 г.), уговорена е лихва за забава. Сумите са предоставени в брой с РКО, съставена е счетоводна статия Д-т сметка 498 Други дебитори / К-т сметка 501 Каса в лева . Установено е и че Миланови 2009 ООД и Миланови и сие ЕООД са вързани лица по смисъла на § 1 т. 3 от ДР на ДОПК. Липсват доказателства и такива не са представени, въпреки изискването им в хода на административния контрол, за начина на осчетоводяване при заемателя Миланови и сие ЕООД, не се спори и че заемите не са погасени. Съгласно данните от Справка за проучено имуществено състояние и категоризация на задължено лице изх. С190020-134-0001568/21.05.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас, на база събрани доказателства за имущественото състояние на задълженото лице, факти и обстоятелства, станали известни в производството по събиране и на основание утвърдени от изпълнителния директор на НАП критерии, била определена категоризация на дълга на Миланови 2009 ООД с размер 173 248,66 лева към дата 21.05.2019 г. като Задължено лице с трудно събираем дълг . Според съдържанието на тази справка, към момента на нейното извършване срещу дружеството е образувано изпълнително дело 20150003155/2015 г. за задължения за ДДС, ДД, ДОО, ЗО и УПФ, както и за две имуществени санкции по КТ, наложени с издадени от ДИТ Сливен наказателни постановления. Задълженията не са погасени. Въз основа всичко гореизложено като краен резултат в хода на ревизията е прието, че ревизираният субект К. Миланов боравейки с банковите сметки на дружеството, подписвайки финансовата документация, участвайки при разглеждането и приемането на ГФО и осъществявайки действията по администрирането на данъчните задължения на Миланови 2009 ООД (така събраните писмени доказателства и изричната декларация на ревизираното лице), несъмнено е заел за непогасените задължения на юридическото лице за данъци и задължителни осигурителни вноски, доколкото в качеството си на негов управител именно той е подавала ГДД по чл. 92 от ЗКП, подписвал е декларациите обр. 6, СД по ЗДДС, въпреки това е недобросъвестно е извършил конкретни действия, представляващи извършени плащания на пари в брой oт имуществото на дружеството, в т.ч. дивиденти по смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане, по който начин е намали имуществото на дружеството с цел избягване плащането на задълженията на последното, и всъщност с тези си действия на практика е възпрепятствал погасяването на данъчните и осигурителните задължения на Миланови 2009 ООД. Поради това с ревизионния акт е ангажирана отговорността на Миланов по чл. 19 ал. 2 т. 1 от ДОПК. В хода на административния му контрол РА е частично обявен за нищожен поради възлагане на ревизията след изтичане на преклузивния срок по чл. 109 от ДОПК за част от ревизираните периоди, респ. е потвърден в оспорената му пред съда част. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че РА в частта му потвърдена с Решението на Директора на Дирекция ОДОП гр. Бургас е издаден от компетентни органи по приходите, в предвидената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила. Съдът е приел, че за да е налице фактическият състав на отговорността по чл. 19 ал. 2 т. 1 от ДОПК следва да са налице кумулативно посочените предпоставки: 1. Качество на лицето, спрямо което се ангажира отговорността, на управител или член на орган на управление; 2. Активни действия на субекта на отговорността, вследствие на които имуществото на задълженото лице е намаляло, които обхващат две отделни хипотези: а/ плащания в натура или в пари от имуществото на задължено юридическо лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или б/ отчуждаване на имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 3. Недобросъвестност при извършване на посочените действия; 4. Причинно-следствена връзка между поведението на субекта и невъзможността за събиране на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски; 5. Обективната невъзможност да се съберат задълженията за данъци/осигурителни вноски. Според съда К. Миланов има качество на субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК към момента на установяване на публичните задължения към 06.01.2020г. (датата на издаване на процесния РА), с което е изпълнено първото условие от фактическия състав. АС - Сливен е приел, че е налице и втората предпоставка на чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК със следните мотиви: Посочил е, че К. Миланов е взел участие при вземането на решението на ОС на съдружниците от 04.04.2019 г. за разпределяне на дивидент в размер на 20 000 лева и е изпълнил същото на 26.04.2019 г., както и в периода м. февруари м. април 2019 г. е извършил плащане в пари от имуществото на дружеството в общ размер на 326 700 лева по силата на 33 броя сключени договори за заем, със заемополучател свързано по смисъла на § 1 т. 3 б. г. от ДОПК лице, което е квалифицирал като скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1 т. 5 б. а от ДР на ЗКПО. На следващо място според съда доказан и осъществен е и третият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 19 ал. 2 т. 1 от ДОПК, а именно недобросъвестност при извършване на действията от жалбоподателя. Съдът е приел за установен фактът на знание у оспорващия за наличието на непогасени публични задължения на Миланови 2009 ООД, установени с подадените ГДД, СД по ЗДДС и Декларации обр. 6, подписвани и подавани от самия него. АС - Сливен е стигнал до извод, че установените факти и обстоятелства сочат, че Миланов е отчуждил имущество с цел да препятства събиране на публични задължения. Тези действия на оспорващия показвали, че лицето, не само че е нямало намерение да заплати дължимите от дружеството публични задължения, а напротив - направило е всичко възможно да осуети събирането им, като в крайна сметка е лишил от наличните финансови активи Миланови 2009 ООД. В резултат именно на така извършените разпореждания с имуществото на дружеството, същото е намаляло дотолкова, че е била осуетена възможността да бъдат платени публичните му задължения. Приел, е че именно това поведение на К. Миланов, който не е погасявал установените задължения на Миланови 2009 ООД, е допринесло да се стигне до невъзможност да бъдат погасени задълженията на дружеството. Административният съд е приел за доказана и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството. Според съда отговорността на третото задължено лице включва и установеното задължение за лихви на главния длъжник. Лихвите са дължими и попадат в обхвата на солидарната отговорност по чл. 19 от ДОПК. На основание изложеното е направен краен извод за законосъобразност на ревизионния акт. Решението на Административен съд Сливен е частично неправилно. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Въпреки бланкетно посоченото касационно основание по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК съществено нарушения на съдопроизводствените правила, конкретни обстоятелства, не са изложени и предвид обхватът на касационния контрол чл. 218 ал. 2 от АПК, настоящият състав не дължи служебно произнасяне по така същото. По приложението на материалния закон и обосноваността на съдебния акт, които следва да бъдат разгледани заедно. В по-общо план следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 2 т. 1 от ДОПК Управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. . В тази хипотеза отговорността е до размер на плащането, респ. отчуждаването. Или отговорността на по чл. 19 ДОПК е субсидиарна по смисъла на чл. 20 ДОПК, тъй като се ангажира отговорност на трето лице за задълженията за данъци и/или осигурителни вноски на юридически лица и това е видно, както от самата правна норма, така и от приетото в Тълкувателно решение 5/29.03.2021 г. по тълк. дело 7/2019 г. на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. За прилагането на чл. 19 ал. 2 т. 1 от ДОПК следва да са налице следните предпоставки за ангажиране на отговорността на управител на юридическо лице, какъвто е касационният жалбоподател, а именно: 1. задълженото лице да е управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК; 2. Задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК; 3. Недобросъвестно извършено/и действие/я на субекта по т. 1, като конкретно в казуса се поддържа плащания в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата и дивидент; 4. Причинно - следствена връзка между недобросъвестното действие и невъзможността да се събрат публичните задължения за данъци и/или осигурителни вноски на задълженото лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. В този смисъл касационната жалба се възприема като основателна в частта, в която е отхвърлена жалбата на К. Миланов против РА, в частта му за ангажиране субсидиарната отговорност на ревизираното лице по чл. 19 ал. 2 т. 1 от ДОПК за задълженията на Миланови 2009 ЕООД, както следва: 1. Лихви за забава за несвоевременно разчитане с бюджета на задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2014 г. 31.01.2016 г. в размер общо на 235,58 лева; 2. Лихви за забава за несвоевременно разчитане с бюджета на задължения за Данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периодите от 01.12.2013г. до 28.02.2018 г. в размер общо на 610,61 лева; 3. Лихви за забава за несвоевременно разчитане с бюджета на задължения за Данък върху добавената стойност за периоди от 01.01.2014 г. до 30.11.2017 г. в размер общо на 8 140,60 лева; 4. Лихви за забава за несвоевременно разчитане с бюджета на задължения за вноски за ДОО за осигурители за периоди от 01.12.2013 г. до 31.10.2017 г. в размер общо на 1787,49 лева; 5. Лихви за забава за несвоевременно разчитане с бюджета на задължения за вноски за ЗО за осигурители за периоди от 01.12.2013 г. до 31.10.2017 г. в размер общо на 742,86 лева и 6. Лихви за забава за несвоевременно разчитане с бюджета на задължения за вноски за УПФ за осигурители за периоди от 01.12.2013 г. до 31.10.2017 г. в размер общо на 265,55 лева. Действително разрешението, дадено с Тълкувателно Решение 5 от 29.03.2021 г. по т. д. 7/2019 г., е в смисъл че "Отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник", това не е същественото в конкретиката на казуса. От представените по делото доказателства се установява, че не съществуват непогасени задължения за данъци и/или осигурителни вноски на главния длъжник Миланови 2009 ООД по смисъла на чл. 19 от ДОПК за следните ревизирани периоди от 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г. касателно задълженията за КД; от 01.12.2013 г. до 28.02.2018 г. касателно задълженията за Данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения; от 01.01.2014 г. до 30.11.2017 г. за задълженията за данък добавена стойност и от 01.12.2013 г. до 31.10.2017 г. за задълженията за ЗОВ в качеството на осигурител. Същественото е, че както е прието и в мотивите на цитираното по-горе Тълкувателно решение 5/29.03.2021 г. по тълк. дело 7/2019 г. на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд Фактическият състав, пораждащ отговорността (по чл. 19 от ДОПК в различните й хипотези, бел.моя), включва недобросъвестно поведение на третото лице, невъзможност да бъдат събрани задълженията за данъци и осигурителни вноски на юридическото лице и наличието на причинно-следствена връзка между тях . Не е спорно и са ангажирани съответни доказателства от данъчната администрация, че главниците на задълженията за КД за данъчни периоди от 2014 г. до 2016 г., вкл.; за ДДС за данъчни периоди от 01.01.2014г. до 31.03.2018 г.; за Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за данъчни периоди от 01.12.2013 г. до 28.02.2018 г. и за ЗОВ за периодите от 01.12.2013 г. до 31.10.2017 г., установени с подадени ГДД, СД по ЗДДС и Декларации обр.6, са разчетени с бюджета, макар и част от тях очевидно не в регламентираните за това срокове, но при всяко положение преди извършване на коментираните тук действия на управителя К. Миланов по разпореждане с имуществото на дружеството. Липсва вкл. и акт за установяване задълженията за лихви за забава за несвоевременното погасяване на главниците на отделните видове задължения за данъци и осигурителни вноски за процесните данъчни периоди, за какъвто по вид всъщност публични задължения по смисъла на чл. 162 ал. 2 т. 9 от ДОПК на главния длъжник е ангажирана отговорността по чл. 19 ал. 2 т. 1 от ДОПК на К. Миланов за тези периоди. Първостепенният съд е пропуснал да отрази тези факти. Или следва да се приеме за основателно възражението на касатора, че липсват посочените кумулативни предпоставки на чл. 19 ал. 2 т. 1 от ДОПК липсват непогасени задължения за данъчни и/или осигурителни вноски на главния длъжник, не се твърди и липсват доказателства, вкл. и закъснялото им разчитане с бюджета да е в резултат на недобросъвестни действия по смисъла на чл. 19 от ДОПК на субекта на отговорността, поради което и неправилно е ангажирана субсидиарната отговорност на К. Миланов по чл. 19 ал. 2 т. 1 от ДОПК за посочените задължения на Миланови 2009 ЕООД за лихви за забава. Възприетото не влиза в противоречие с цитираното Тълкувателно решение на ВАС, което изяснява обхвата на отговорността по чл. 19 ДОПК, но при установеност на посочените по-горе кумулативни предпоставки на отговорността по чл. 19 от ДОПК. По идентичен начин и в Решение по дело С - 1/21 на СЕС изрично се приема, че съгласно чл. 273 от Директива (ЕС) 2006/112 и принципът на пропорционалност допускат национална уредба, която предвижда инструмент на солидарната отговорност да обхваща и лихвите за просрочие, но които юридическото лице дължи поради неплащането на данъчното си задължение в резултат на недобросъвестно извършените действия на солидарно отговорното лице. Именно последнопосоченото не е установено в процеса Или решението в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА в частта относно ангажираната на основание чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК отговорност на К. Миланов и за неразчетените от "Миланови 2009" ООД , както следва: 1. Лихви за забава за несвоевременно разчитане с бюджета на задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2014 г. 31.12.2016 г. в размер общо на 235,58 лева; 2. Лихви за забава за несвоевременно разчитане с бюджета на задължения за Данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периоди от 01.12.2013г. до 28.02.2018 г. в размер общо на 610,61 лева; 3. Лихви за забава за несвоевременно разчитане с бюджета на задължения за Данък върху добавената стойност за периоди от 01.01.2014 г. до 30.11.2017 г. в размер общо на 8 140,60 лева; 4. Лихви за забава за несвоевременно разчитане с бюджета на задължения за вноски за ДОО за осигурители за периоди от 01.12.2013 г. до 31.10.2017 г. в размер общо на 1787,49 лева; 5. Лихви за забава за несвоевременно разчитане с бюджета на задължения за вноски за ЗО за осигурители за периоди от 01.12.2013 г. до 31.10.2017 г. в размер общо на 742,86 лева и 6. Лихви за забава за несвоевременното разчитане с бюджета на задължения за вноски за УПФ за осигурители за периоди от 01.12.2013 г. до 31.10.2017 г. в размер общо на 265,55 лева, е неправилно и следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановена отмяна на РА в същата част. Касационната жалба в останалата част е неоснователна. Всъщност съдебното решение в останалата му част се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, и е постановено при съответствие с приложимите за предмета на спора материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, в частта му относно вменената отговорност по чл. 19 ал. 2 т. 1 от ДОПК на ревизираното лице за задълженията на Миланови 2009 ЕООД, както следва: 1. За корпоративен данък и лихви за забава за периода от 01.01.2017 г. 31.01.2017 г. и от 01.01.2018 г. 31.12.2018 г.; 2. За Данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения и лихви за забава за периоди от 01.03.2018 г. до 31.03.2019 г.; 3. Отговорност за Данък върху добавената стойност и лихви за забава за периоди от 01.04.2018 г. до 30.04.2019 г.; 4. Отговорност за вноски за ДОО за осигурители и лихви за забава за периоди от 01.11.2017 г. до 31.03.2019 г.; 5. Отговорност за вноски за ЗО за осигурители и лихви за забава за периоди от 01.11.2017 г. до 31.03.2019 г. и 6. Отговорност за вноски за УПФ за осигурители и лихви за забава за периоди от 01.11.2017 г. до 31.03.2019 г. Мотивите на първоинстанционния съд, в относимата им към тази част от спора част, се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Всъщност основния спор между страните, а и предмет на касационна проверка в настоящия случай, е наличието или липсата на кумулативните предпоставки по чл. 19 ал. 2 т. 1 от ДОПК. Предпоставките на посочената хипотеза на отговорността по чл. 19 от ДОПК са правилно очертани от първостепенния съд, така както бе вече посочено. Не са спорни част от общите предпоставки на посочената хипотеза - ревизираният е материалноправно легитимиран като субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК за непогасени публични задължения на "Миланови 2009 ООД, възникнали в ревизираните периоди, през които той е бил управител, а и в качеството си на съдружник и член на орган на управлението на задълженото лице, и в което качество същият е извършил и установените действия по смисъла на чл. 19 ал. 2 т. 1 от ДОПК. Неточно първостепенният съд е приел, че първата от кумулативните предпоставки е на лице, поради факта, че К. Миланов е управител на Миланови 2009 ООД към датата на издаването на процесния РА, но тази неточност не се отразява на крайния извод по съществото на спора. Безспорно е също така и че са налице непогасени задължения за данъци и осигурителни вноски на главния длъжник за следните периоди: 1. от 01.01.2017 г. 31.01.2017 г. и от 01.01.2018 г. 31.12.2018 г., касателно корпоративния данък; 2. от 01.03.2018 г. до 31.03.2019 г. за Данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения; 3. от 01.04.2018 г. до 30.04.2019 г. за ДДС; и 4. от 01.11.2017 г. до 31.03.2019 г. за вноски към фондовете на ДОО, ЗО и УПФ в качеството на осигурител, и са несъбираеми. Те произтичат от декларирани от дружеството, но неразчетени с бюджета задължения за данъци, посочени в подадени годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, Справки Декларации по ЗДДС и декларации обр. 6 за данък върху доходите на физическите лица и задължителни осигурителни вноски. Както е на лице невъзможност за тяхното събиране. Що се касае до спорните по делото предпоставки, то много точно първостепенният съд обсъждайки хипотезата на чл. 19 ал. 2 т. 1 от ДОПК е приел и съответен на събрания по делото доказателствен материал е изводът му, че осъществените от ревизирания действия в качеството му на управител на Миланови 2009 ООД, изразяващи се предоставяне в заеми на трето лице Миланови и сие ЕООД, съставляват скрито разпределение на печалбата (една от поддържаните по делото хипотеза на чл. 19 ал. 2 т. 1 от ДОПК), и че е установен фактът на разпределянето на печалбата на дружеството под фомата на дивидент (също една от хипотезите на чл. 19 ал. 2 т. 1 от ДОПК), както и че тези действия са извършени недобросъвестно от лицето. По смисъла на § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО скрито разпределение на печалбата са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица. Не се спори по делото, че с 33 броя договори за заем "Миланови 2009" ООД, в следствие на взети 33 броя Решения на общото събрание на съдружниците от съответните дати, е предоставило на Миланови и Сие ЕООД 33 броя заеми, всеки един от които в размер от 9 900 лева, или общо в размер на 327 700 лева за период от 11.02.2019 г. до 05.04.2019 г. Правилно е отразено в обжалваното решение, че с прехвърляне на парични средства от патримониума на дружеството в патримониума на свързано с него дружество Миланови и сие ЕООД, е извършено скрито разпределение на печалбата на Миланови 2009 ООД съгласно § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО. Всъщност неправилно и органите по приходите, и съдът са приели хипотезата на § 1 т. 3 б. г. от ДОПК, мотивирани от факта, че управител и съдружник на Миланови 2009 ООД, съответно управител и едноличен собственик на капитала на Миланови и сие ЕООД, е К. Миланов. Това обаче не се отразява на правилността на извода, че Миланови 2009 ООД и Миланови и сие ЕООД са свързани лица , но по смисъла на § 1, т. 3, б. д от ДОПК, доколкото управител и едноличен собственик на капитала на Миланови и сие ЕООД към разглежданите периоди е Е. Миланов, т.е. вторият управител и съдружник в Миланови 2009 ООД, който от своя страна е и баща на ревизираното лице. Отделно от това другият съдружник в Миланови 2009 ООД Е. Миланов е и свързано лице с Миланови и сие ЕООД. По отношение на самите договори за заем, прави впечатление, че са сключвани в посочения период, почти през ден, за суми от по 9 900 лева всеки един от тях, очевидно с цел избягване задължението за изплащането по банков път на средствата, въз основа на взето на същата дата Решение на Общото събрание на съдружниците на Миланови 2009 ООД. Липсват каквито и да било доказателства за имущественото състояние на Миланови и сие ЕООД, респ. за начина на осчетоводяване на правоотношенията при това дружество, въпреки изискването на тези доказателства в хода на административния контрол. Прави впечатление и че съобразно данните от търговския регистър Миланови сие ЕООД е новоучредено дружество заявлението за вписване е подадено на 28.01.2019 г., след което на 11.02.2019 г. е взето първото решение на общото събрание на Миланови 2009 ООД и съответно е сключен първият договор за заем. Нито в договорите за заем, нито в друг документ е указано, че заемните суми ще се използват и са свързани с дейността на дружеството. Липсват и такива твърдения, поради което и приходните органи и първостепенният съд правилно са приели, че се касае за скрито разпределение на печалбата съгласно посочената дефиниция на това понятие. С процесните заемни средства е установено намаление имуществото на "Миланови 2009 ООД до степен невъзможност да бъдат погасени установените посочени по-горе по видове и размери публични задължения. Възраженията в касационната жалба, че предоставянето на заем, при така очертаната фактическа обстановка, не попадат в коментираната хипотеза на чл. 19 ал. 2 т. 1 от ДОПК, са неоснователни, а и несъотносими в частта им досежно фактът, че не се касае до безвъзмездно разпореждане с имущество. Неоснователно е и възражението, че съдът не е посочил конкретно към кой момент са извършени и установените действия по смисъла на чл. 19 ал. 2 т.1 от ДОПК, а и очевидно въпросът за приложението на чл. 109 от ДОПК (а същият срок, противно на възприетото от състава на АС Сливен е приложим и в случаи като процесния) е разрешен още с Решението на Директора на Дирекция ОДОП гр. Бургас. Освен договорите за заем, правилно съдът е установил и изплащане на дивидент, което безспорно попада в хипотезата на чл. 19 ал. 2 т. 1 от ДОПК. Следва да се примат за законосъобразни правните изводи на първоинстанционния съд, потвърждаващо констатациите в ревизионния акт, че със сумата от 20 000 лева, изплатена под формата на дивидент на двамата съдружника, също се е стигнало до намаляване имуществото на дружеството. Законосъобразни са изводите на съда за недобросъвестни действия от страна именно на К. Миланов в качеството му на управител, а и член на орган на управлението на ООД-то. От представените Протоколи от Общите събрания на съдружниците (така т. 1 и т. 2 от взетите решения) и сключените договори за заем, се налага изводът, че именно той в качеството си на управител и представляващ Миланови 2009 ООД е бил натоварен, а и е уговарял всички конкретни условия по договорите за паричен заем размер на предоставяните средства, лихва, срокове на връщане и прочие. По идентичен начин същият е участвал при вземането на решението на разпределяне на печалбата на дружеството под формата на дивидент, вкл. в собствена полза, на дата 04.04.2019 г. К. Миланов категорично е бил наясно с наличието към датите на разпореждането с имуществото на Миланови 2009 ООД с наличието на непогасени публични задължения в посочените по-горе размери и видове. В тази връзка следва да се приеме, че след като касационният жалбоподател е един от управителите на Миланови 2009 ООД, като за двамата вписани управители е предвидено да действа поотделно, вкл. и негово е задължението по управлението и представителството на предприятието, поради което необосновани са твърденията в касационната жалба, че не само от неговата воля е зависило погасяването на задълженията на дружеството. Нещо повече коментираните действия по смисъла на чл. 19 ал. 2 т. 1 от ДОПК са осъществени в едногодишния период по смисъла на чл. 19 ал. 10 от ДОПК от декларирането на задълженията за КД и ДДС и задълженията за Данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения и за ЗОВ за периодите от 01.01.2018г. до 31.03.2019 г., поради което и се презюмира недобросъвестност по смисъла на ал. 2 от чл. 19 от ДОПК. По образуваното изпълнително дело, посочено по-горе на "Миланови 2009" ООД публичният изпълнител е установил, че не може да се съберат коментираните тук задължения за данъци и осигурителни вноски. Този факт е установен с оглед липсата на активи, както и на каквито и да било парични средства по съществуващите банкови сметки на дружеството, респ. такива в брой в касата на дружеството, след описаните по-горе разпоредителни действия. Правилен е и изводът, че е на лице и търсената причинно-следствена връзка установено е, че въпреки наличието на пари в касата на дружеството за обслужване на изискуемите публични задължения (всъщност единствените активи), в ревизирания период настоящия жалбоподател не е разпоредил плащания към бюджета, а лично е осъществил разпореждане с паричните средства от касата на "Миланови 2009 ООД /така приложените РКО/ и то с цел очевидно лишаване органите по приходите от възможността да съберат задълженията към бюджета. Към датата на издаване на обжалвания в настоящето производство РА на управителя дружеството не може да обезпечи или плати съществуващите задължения, поради доказаната от приходните органи липса на имущество. Следва да бъде посочено, че при реализиране на отговорността по реда на чл. 21 ДОПК приходните органи са спазили поредността и са предприели всички необходими процесуални действия за събиране на вземанията от основния длъжник, останали неудовлетворени поради липса на активи на дружеството, от което следва, че е изпълнена и последната предпоставка по чл. 19, ал. 2 ДОПК. При така установеното по делото законосъобразно решаващият съд е приел, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността по чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК на К. Миланов за коментираните в тази част на съдебния акт задължения на Миланови 2009 ООД. Правилно съдът е потвърдил и установения размер на лихвите за тези именно задължения, тъй като в цитираното по-горе тълкувателно решение на ВАС изрично се приема, че в обхвата на отговорността по чл. 19 ДОПК освен главницата за непогасените задължения на главния длъжник, е налице задължение и за лихвите. Аналогично е посочи се по-горе и разрешението, дадено с Решение по дело С - 1/21 на СЕС, досежно обхвата на отговорността относно задълженията на главния длъжник в обхвата на ЗДДС. В обобщение решението като валидно, допустимо и правилно в частта, в която е отхвърлена жалбата на К. Миланов срещу РА в частта на вменената му отговорност по чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК за задълженията на Миланови 2009 ООД за: 1. Корпоративен данък и лихви за забава за периода от 01.01.2017 г. 31.01.2017 г. и от 01.01.2018 г. 31.12.2018 г.; 2. Данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения и лихви за забава за периоди от 01.03.2018 г. до 31.03.2019 г.; 3. Данък върху добавената стойност и лихви за забава за периоди от 01.04.2018 г. до 30.04.2019 г.; 4. Вноски за ДОО за осигурители и лихви за забава за периоди от 01.11.2017 г. до 31.03.2019 г.; 5. Вноски за ЗО за осигурители и лихви за забава за периоди от 01.11.2017 г. до 31.03.2019 г. и 6. Вноски за УПФ за осигурители и лихви за забава за периоди от 01.11.2017 г. до 31.03.2019 г. на "Миланови 2009" ООД, решението на АС - Сливен следва да бъде оставено в сила. По въпроса за разноските. Предвид изхода на правния спор, частично неправилно е решението и в частта на присъдените в полза на НАП разноски под формата на дължимото се юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция. На основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от жалбата. Изчислени по посочения начин при съобразяване правилото на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията съгласно изм. с ДВ бр. 88 от 2022 г.) на НАП се дължат разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в производството пред Административен съд Сливен в размер на 11 058 лева. До пълния размер на присъдените от първата инстанция разноски в полза на НАП съдебният акт като неправилен следва да бъде отменен. Неоснователно е възражението на касатора относно приложимата разпоредба на посочения подзаконов нормативен акт. Именно редакцията съгласно изм. с ДВ бр. 88 от 2022 г. е действащата такава към датата на постановяване на съдебния акт от АС Сливен, поради което и това е приложимият материален закон. Частично основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски за първата и касационната инстанции. При общо доказани разноски за производството пред АС Сливен в размер на 1 210 лева, и пред ВАС в размер на 3 638,08 лева, НАП (виж § 1, т. 6 от ДР на АПК) следва да бъде осъдена да заплати на касатора съдебни разноски в размер общо на 317 лева, изчислени по съразмерност на уважената част от жалбата чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Ответникът по касация не е заявил присъждане на разноски за производството пред ВАС, проради което и такива не се присъждат. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,