Решение № 14384 от 2.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1988/2014 г.

Решение № 14384 от 2.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1988/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "Металик" АД със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, кв. "Индустриален", подадена чрез процесуалния му представител юрк. Съйкова, против решение № 3079/4.12.2013 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 795/2013 г., с което е отхвърлена жалбата му против решение изх. № М 47-496-3/27.11.2012 г. към ЕАД 11BG002002Н0005230/19.01.2011 г. на началника на Митнически пункт /МП/ Варна Запад, потвърдено с решение № М 47-40-1/21.02.2013 г. на началника на Митница Варна. В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Доводите се свеждат основно до следното: 1. оспореният административен акт е издаден от некомпетентен орган и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно - проверката на декларирането не се различава от последващия контрол, а процедурата за последващ контрол, уредена в ЗМ, не е спазена; нарушена е разпоредбата на чл. 205 от ЗМ, тъй като митническите органи са разполагали с необходимите данни за изчисляване размера на публичните задължения към момента на декларирането. Изводите на съда за неоснователност на тези доводи са неправилни. 2. Решението на административния съд е материално незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие с чл. 1 § 2 от Регламент № 926/09, предвиждащ, че антидъмпинговите мерки се прилагат в зависимост от производителя, а не от доставчика на внасяните стоки. Не са взети предвид представените към ЕАД документи за наблюдение, издадени от Дирекция "Регистриране, лицензиране и контрол" към Министерство на икономиката, енергетиката и туризма /МИЕТ/, в които са определени тарифните номера на внасяните стоки. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорения административен акт, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - началникът на МП Варна Запад оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Сърбинска като излага съображения в писмено становище и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от надлежна страна, за която той е неблагоприятен, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Варна е било решение изх. № М 47-496-3/27.11.2012 г. към ЕАД 11BG002002Н0005230/19.01.2011 г. на началника на Митнически пункт /МП/ Варна Запад, потвърдено с решение № М 47-40-1/21.02.2013 г. на началника на Митница Варна. Със същото е променен тарифният код, който е бил деклариран в кл. 33 от ЕАД, а именно 73043992 99 на 7304318030, допълнителен код А999 и на "Металик" АД са определени допълнителни задължения за антидъмпингово мито в размер на 103 791.39 лв. и ДДС - 20 758.28 лв. Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. Правилно е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и е съобразен с разпоредбите на Регламент № 926/09, предвиждащи налагане на антидъмпингово мито за стоките, предмет на процесния внос. Оспореното пред Варненския административен съд решение на началника на МП Варна Запад е издадено след проверка на декларацията, която видно от текста на чл. 78 § 3 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността /МК/ се различава от последващия контрол на стоката. Именно поради това нормите от ЗМ, регламентиращи последващия контрол на стоките, на които касаторът се позовава /чл. 84в ЗМ, изискващ издаване и връчване на заповед за възлагане, чл. 84к ЗМ, предвиждащ провеждането на заключително обсъждане с проверяването лице, чл. 84л ЗМ относно съставянето на писмен констативен доклад/, в случая са неприложими. Поради същата причина не намира приложение и разпоредбата на 84б, ал. 2 ЗМ, според която компетентността на звеното за последващ контрол се определя по адреса на управление. Проверката на декларацията по чл. 78 § 2 МК се извършва след вдигане на стоките с цел установяване на истинността на данните в нея. Съгласно § 3 на чл. 78 МК, когато повторната проверка на декларацията или последващият контрол установят, че съответният митнически режим е приложен на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, като отчитат новите обстоятелства. Именно поради това и на основание чл. 30 ППЗМ, според който компетентен е митническият орган, пред който е възникнал проблемът, изискващ вземане на решение, законосъобразен е изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Както е прието в мотивите на оспореното решение, спорът между страните е относно правилното тарифно класиране на стоката, предмет на вноса. Доколкото правилата за класиране на стоките са приложимо право, то грешката при посочването на тарифната позиция попада в приложното поле на чл. 78, § 3 от МК. В този смисъл е и приетото от СЕС в т. 56 от неговото решение с дата 14.01.2010 г. по съединени дела C - 430/08 и C - 431/08, а именно: "Така, посоченият чл. 78, § 3 МК не провежда разграничение между грешките или пропуските, които могат да бъдат поправени, и тези, които не могат. Изразът "неверни или непълни данни" трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща както фактическите грешки или пропуски, така и грешките при тълкуването на приложимото право. " Неоснователен е и доводът на касатора, че митническият орган е нарушил разпоредбата на чл. 205, ал. 1 ЗМ. Според цитираната норма митническите органи изчисляват размера на митните сборове, който произтича от дадено митническо задължение, в момента, в който те разполагат с необходимите елементи, и го вписват в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което е вземане под отчет. Според чл. 1, § 1 от Регламент № 926 от 24 септември 2009 г. на Съвета се налага окончателно антидъмпингово мито върху вноса на безшевни тръби от желязо или стомана, с кръгло напречно сечение, с максимален външен диаметър 406,4 mm и максимална стойност на въглеродния еквивалент (CEV) 0,86 съгласно приетите от Международния институт по заваряване (IIW) формула и химичен анализ, с произход от Китайската народна република и понастоящем класирани в кодове по КН, които са изброени. Безспорно е установено по делото, че при подаването на ЕАД не са били представени анализни сертификати с химическия състав на внасяните тръби, въз основа на които може да се определи стойността на въглеродния еквивалент. Поради това, те са изискани с писмо - изх. № М 47 - 496/6.11.2012 г., връчено на дружеството на 8.11.2012 г., и са представени на митническия орган на 16.11.2012 г., видно от приложеното по делото придружително писмо /л. 65/. Следователно, към момента на декларирането митническият орган не е разполагал с всички необходими данни, за да определи размера на митните сборове. Във връзка с материалната незаконосъобразност на оспорения административен акт спорът между страните се свежда до това дали допълнителният код по ТАРИК е А 950, отнасящ се до "други, оказали съдействие дружества", изброени в приложението, за които антидъмпинговото мито е 27.2 %, или е А 999 "за всички други дружества" и антидъмпингово мито 39.2 %. Законосъобразен е изводът на съда, че е било в тежест на жалбоподателя да докаже, че процесната стока е произведена от производител, посочен в списъка на оказалите съдействие производители, за които се определя допълнителен код по ТАРИК е А 950. Събраните доказателства и доказателствени средства не обосновават категоричен извод за това, че стоката е произведена от сочения от жалбоподателя производител, фигуриращ в списъка, а именно - Tianjin Pipe (Group) Corporation (TPCO). Не се оспорва, че износител е Tianjin North - Pipe Trade Co. Ltd, което се превежда на български език като "Търговия с тръбни материали Бейшун" ООД - гр. Тиенцзин. Според вещото лице Бейшун означава северен, а не е название на населено място. Това дружество видно от представените договори и фактури е закупило стоката от Tianjin Steel Pipe Group Co Ltd. Както е посочило вещото лице, след проверка в търговския регистър се установява, че в областта Тиенцзин има регистрирани няколко производители, които са обединени в холдинг. Не се посочва обаче, че продавачът Tianjin Steel Pipe Group Co Ltd е част от фигуриращото в списъка към регламента Tianjin Pipe (Group) Corporation (TPCO). В тази връзка настоящият съдебен състав съобразява и приетото от ВАС, първо отд. в решение от 27.11.2014 г. по адм. д. № 2245/2014 г. по идентичен правен спор между същите страни. Що се отнася до документите за наблюдение, издадени от Дирекция "Регистриране, лицензиране и контрол" към МИЕТ, по отношение на тях следва да се приеме, че не обвързват митническите органи при определяне на тарифната позиция. С оглед на така изложените съображения решението на Варненския административен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 500 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение