Решение № 9 от 17.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 3730/2013 г.

Решение № 9 от 17.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 3730/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Емил Марков Производството е извънинстанционно - по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. С определение № 322/6.ХI.2013 г., постановено по делото е била допусната до разглеждане по същество подадената от Х. С. Н от София с вх. № 1020592 молба за отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 1383/28.II.2013 г. на Софийския градски съд, ГК, с-в IV-Г, постановено по гр. дело № 14940/2012 г., както и на потвърденото с него първоинстанционно решение № I-48127 на СРС, I ГО, 48-и с-в, от 13.VI.2012 г. по гр. д. № 15594/2011 г. - на основанието по т. 5 на чл. 303, ал. 1 ГПК. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция молителката поддържа искането си чрез своя син С. Д. Н. - неин процесуален представител по пълномощие, съгласно чл. 32, т. 2 ГПК. В представени по делото нейни писмени бележки се навежда довод, че "първата хипотеза на чл. 303, т. 5 ГПК е приложима не само в случаите, когато страната е била лишена от възможността фактически да присъства при разглеждане на делото", но и когато не са били коментирани в мотивите на съответния съдебен акт нейни възражения и липсват изводи по основателността на исканията й. Ответното по молбата за отмяна [фирма]-София не е било представлявано, поради което следва да бъде съобразено единствено становището му за нейната неоснователност, изразено в изготвен от юрисконсулта му отговор по чл. 306, ал. 3, изр. 3-то ГПК, представен по делото, включително и съдържащото се в него искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лв. (съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК). Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази доводите и становищата на страните, намира, че молбата на Х. С. Н за отмяна на влязлото в сила въззивно решение на СГС /и на потвърденото с него първоинстанционно решение/ на посоченото в нея единствено основание - по т. 5 на чл. 303, ал. 1 ГПК, е неоснователна. Не се констатира в нито едно от проведените в първата и във въззивната инстанции съдебни заседания по делото Х. Н да не е била редовно призована или да не е била надлежно представлявана по реда на чл. 32, т. 2, предл. 2-ро ГПК: пред СРС от своята дъщеря Е. Д. Н, а във въззивното пр-во пред СГС - съответно от своя син /С. Д. Н./, така както впрочем и в настоящето извънинстанционно производство. Следователно молителката не е била лишена по никакъв начин "от възможност да участва в делото". Правно несъстоятелен е доводът й, че необсъждането на нейни защитни възражения /евентуално съществено нарушаване на съдопроизводствените правила на чл. 12, както и чл. 235, ал. 2 ГПК и затова отменително основание по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК/ имало за свой резултат лишаване от правото й на защита. При положение, че съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК постановеното от СГС въззивно решение не е подлежало на касационен контрол, недопустимо е отъждествяване на което и да е от отменителните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с основанието по т. 5 на чл. 303, ал. 1 ГПК. При този изход на делото в настоящето извънинстанционно производство, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК-във вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/9.VII.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и във връзка с изрично направеното искане за това в полза на ответното по молбата за отмяна търговско дружество ще следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 75 лв. /седемдесет и пет лева/, а не 250 лв. - в какъвто размер същото се претендира с представения по делото т. нар. "Списък по чл. 80 ГПК". Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение