Решение № 9546 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12117/2016 г.

Решение № 9546 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12117/2016 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби от Висшия съдебен съвет /ВСС/ и от Н. И. У. срещу Решение № 4034 от 13.06.2016 г., постановено по адм. д. № 4131/2015 г. на Административен съд С.-град, с което: 1. Висшият съдебен съвет е осъден да заплати на Н. У. сумата от 5000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразен административен акт - решение, взето по протокол № 11 от 23.03.2011 г. на ВСС, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането, до датата на предявяване на иска, като в останалата част исковете на това основание са отхвърлени; 2. отхвърлени са исковете с цена 8000 лв - обезщетение за имуществени вреди от неизплатено допълнително материално стимулиране за периода 2010 г. - 2011 г. и за претендираната лихва в размер на 2400 лева; 3. Отхвърлени са исковете за обезщетение за разликата между намаленото брутно трудово възнаграждение на ищеца от такова за председател на отделение на Върховен административен съд на такова за съдия във Върховен административен съд в размер на 9750 и за претендираната лихва в размер на 2020 лв. К. В. съдебен съвет, чрез процесуалния си представител, обжалва решението в осъдителната му част, включително в частта за разноските, с твърдения за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че неимуществените вреди, за които е присъдено обезщетение не са настъпили; евентуално, че не са в причинна връзка с решението на ВСС. И., че ищецът акцентира понасянето на обиди и клевети от страна на медиите. Счита, че съдът не е взел предвид други стресогенни фактори за състоянието на ищеца, като стресовата му професия и дисциплинарното производство срещу неговата дъщеря. Касаторът поддържа, че размерът на присъденото обезщетение е прекомерен и не съответства на вида, интензитета и продължителността на вредите, в нарушение на чл. 52 ЗЗД. Във връзка с това се твърди липса на мотиви и необоснованост на решението. По тези съображения касаторът моли решението в обжалваната му част да бъде отменено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. О. В. съдебен съвет е подадена и частна жалба срещу определение № 4321/27.07.2016 г. на АССГ по същото дело, с което е оставена без уважение молбата на тази страна за изменение на основното решение в частта за разноските. К. Н. И. Урумов чрез процесуалния си представител обжалва решението в частта, в която исковите му претенции са отхвърлени, с твърдения за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилни изводите за липса на причинна връзка между решението на ВСС и настъпилите вреди. Изтъква, че не са били обсъдени всичките му доводи и представените доказателства в тяхната съвкупност. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и решаване на претенцията по същество. Претендират се разноски съобразно представените доказателства. От касатора Урумов са постъпили и частна жалба срещу определение № 4321/27.07.2016 г. на АССГ, както и и касационна жалба против допълнително решение № 5418 от 27.07.2016 г., с което е отказано допълване на основното решение. Всяка от страните оспорва съответно жалбите на противната страна. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и частната жалба на ВСС и на касационната жалба срещу допълнителното решение и частната жалба на Н. У., както и за частична основателност на касационната жалба на Н. У. срещу основното решение. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. П. А. съд С.-град са предявени искове от Н. У. за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, които ищецът твърди да е претърпял от отмененото решение, взето по протокол № 11 от 23.03.2011 г. на ВСС, както следва: за сумата от 8000 лв, представляващи обезщетение за неизплатено допълнително материално стимулиране /ДМС/ за 2010 г. и 2011 г., ведно със законната лихва в размер на 2400 лв, считано от 23.05.2012 г. до предявяване на иска; за сумата от 9750 лв, представляваща обезщетение за разликата в брутното трудово възнаграждение на ищеца за периода от м. май 2010 г. до 13.11.2014 г., ведно със законната лихва в размер на 2020 лв, считано от 23.05.2012 г. до датата на нейното предявяване; за сумата от 20 000 лв, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца болка и страдание - заболяване от хипертонична болест и кръвоизлив на язва на дванадесетопръстника, както и законната лихва върху тази сума в размер на 1000 лв., считано от 23.05.2012 г. до датата на предявяване на исковата молба; за сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за нарушеното духовно равновесие на ищеца, заедно с лихва в размер на 1000 лв., считано от 23.05.2012 г. до предявяване на иска, като неимуществените вреди се претендират за периода 18.05.2010 г. -05.05.2015 г. Безспорно установено е пред АССГ, че Н. У. е работил като съдия във Върховен административен съд /ВАС/ като е заемал длъжността "председател на отделение", като със Заповед № 753/18.05.2010 г. на председателя на ВАС, е освободен от тази длъжност и със заповед № 756/18.05.2010 г. трудовото му възнаграждение е изменено, като е намалено на 2915.00 лв. за длъжността "съдия". С решение на ВСС от 03.06.2010 г. е образувано дисциплинарно производство срещу ищеца, а на 23.03.2011 г., е взето решение на ВСС, с което е прието, че той е извършил дисциплинарни нарушения на Кодекса за етично поведение на българските магистрати и с поведението си е накърнил престижа на съдебната власт и му е наложил дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 25 на сто за срок от две години". Това решение е отменено с решение на ВАС, влязло в сила на 23.05.2012 г. Въз основа на Заповед № 7352/23.05.2012 г. е начислена и изплатена разликата между брутното трудово възнаграждение за "съдия" и брутното трудово възнаграждение за "съдия с намаление от 25 %" за 14 месеца от 01.04.2011 г. до 01.06.2012 г. От заключението на съдебно-икономическата експертиза е установено какви са получаваните от Н. У. основно и брутно трудови възнаграждение за периода, предшестващ дисциплинарното наказание и след това, както и какви суми би получил, ако не беше освободен от длъжността "председател на отделение" и съответните лихви. От заключенията на комплексната съдебно-медицинската експертиза, както и от писмените и гласни доказателства е установено, че преди, по време и след дисциплинарното производство ищецът е страдал от артериална хипертония II-ра степен, хипертонично сърце, захарен диабет 2 тип, метаболитен синдром и др. Артериалната хипертония се е влошила след първите медийни публикации, но наложилото се увеличение на лекарствата не е в пряка причинно-следствена връзка с емоционалното състояние по време на провеждане на дисциплинарното производство. Образуваното дисциплинарно производство и наложното наказание са породили трайни негативни емоционални състояния, които от своя страна са довели до дистрес, повишаване на уязвимостта към заболявания и значителна загуба на психоемоционална енергия, което е намалило общата адаптация на организма. Тези последици са били най-интензивни във времето от образуването на производството и налагането на наказанието (до неговата отмяна), с намаляващ интензитет през следващите месеци, без окончателното им преустановяване към момента на експертизата. Не е налице медицинска история за психично заболяване, липсва висока предразположеност към дистрес, не са налице личностни изменения. Първоинстанционният съд е счел исковата молба за частично основателна относно претенцията за неимуществени вреди, а в останалата част е отхвърлил исковете. Позовал се е на константната практика на ВАС и ВКС, че ДМС не е елемент от трудовото възнаграждение и не представлява сигурно събитие, тъй като е предоставено на преценка на административния ръководител въз основа на приноса на съдията при упражняване на професията. АССГ е приел, че освобождаването от длъжността "председател на отделение" въз основа на заповед № 753/18.05.2010 г. на председателя на ВАС няма данни да е свързана с образуваното дисциплинарно производство, тъй като го предхожда, не е отменена, влязла е в сила и е породила своите правни последици, като ищецът не е бил възстановен на длъжност "председател на отделение". Във връзка с неимуществените вреди, съдът е отчел, че публикациите в пресата и електронните медии не са в пряка и непосредствена причинна връзка с воденото дисциплинарно производство и издаденото въз основа на него решение, тъй като са съществували в медийното пространство преди образуваното дисциплинарно производство, а ВСС не е отговорен за поведението на авторите на статиите. Съдът е счел, че не е налице пряка и непосредствена причина връзка между сочените заболявания и отменения като незаконосъобразен административен акт. Приел е обаче, че е налице пряка и непосредствена връзка между незаконосъобразния административен акт и тези вреди, изразяващи се в психически страдания от уронения престиж на Н. У., името и авторитетът му в обществото като съдия и личност, довели го до нервен срив, притеснения, безпокойство, трудности и негативни емоционални преживявания, които не могат да бъдат пренебрегнати и омаловажени, предвид и изслушаните свидетелски показания. Поради това е определено обезщетение в размер на пет хиляди лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането, до дата предявяване на иска. В останалата част претенцията за неимуществени вреди е отхвърлена, като неоснователна. При този изход на спора и на основание, чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът е осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, като възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е счетено за неоснователно. С определение № 4321 от 27.07.2016 г. по делото АССГ е отказал изменение на решението в частта за разноските, на основание чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ. С допълнително решение № 5418 от 27.07.2016 г. АССГ е отказал допълване на решението, като е приел, че се е произнесъл по всички предявени искове. Обжалваните съдебни актове са правилни. Не са налице сочените от страните касационни основания. Основното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано. Въз основа на точно установената фактическа обстановка, съдът правилно е приложил материалния закон. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди предвижда, че държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В конкретния случай касаторът Урумов твърди, че са му нанесени вреди от незаконосъобразен акт на Висшия съдебен съвет, отменен от съда с влязло в сила решение, както и от самото дисциплинарно производство, включително поради неговата продължителност. За уважаване на предявените искове ищецът следва да докаже по безспорен начин кумулативното наличие на следните предпоставки: че е претърпял описаните в исковата молба вреди и че те са в пряка връзка с посочения незаконосъобразен акт. Непозволеното увреждане представлява сложен фактически състав, включващ следните елементи: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата. Отговорността на държавата и общината е обективна и вина в случая не се изследва. Деянието се разбира като конкретна външна проява на едно лице, изразено както в действие, така и в бездействие. То е противоправно, когато противоречи на правните норми. Освен противоправно деяние, непозволеното увреждане предполага и вреда. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. Вредата е в причинна връзка с извършеното деяние, когато е пряка и непосредствена последица от него. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно § 1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. Неоснователни са касационните доводи на ВСС за допуснати съществени процесуални нарушения в първоинстанционното производство. Освен посочената правна квалификация, този касатор не изтъква конкретни пропуски на съда, съставляващи съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а служебното установяване на такива не е в правомощията на касационната инстанция, предвид чл. 218 АПК. Не се установяват и необоснованост и нарушения на материалния закон при постановяване на осъдителната част от решението. Правилни са изводите на АССГ за настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в психически страдания от уронения престиж, името и авторитета на Н. У. в обществото като съдия и личност, довели го до нервен срив, притеснения, безпокойство, трудности и негативни емоционални преживявания. Правилен е изводът, че ищецът е претърпял тези негативни емоции в пряка причинна връзка с незаконосъобразното решение на Висшия съдебен съвет. Действително, установено е в процеса, че обществената нагласа към Н. У. се е променила негативно още преди издаване на посочения акт, съдейки по медийните публикации. Установено е още, че някои от коментарите на читатели към медийните публикации имат крайно негативен и обиден тон и съдържание, още преди налагане на дисциплинарното наказание. Съдът е разграничил тези обстоятелства; взел е предвид, че част от негативните емоции на ищеца са породени именно от публикации и коментари, предшестващи незаконосъобразния акт на ВСС и изрично е посочил, че ВСС не може да носи отговорност за тях. Именно тези съображения на съда са причината поисканото обезщетение да не бъде присъждано в пълен размер. В тази връзка стресовият характер на професията на Н. У., както и наличието на други стресови фактори, допринесли за негативното емоционално състояние на ищеца, включително дисциплинарното производство срещу неговата дъщеря, не са от естество да отрекат настъпването на вредите, а имат значение при общата преценка каква част от това състояние се дължи на решението на ВСС. Н. състав счита, че действително професията на съдията, особено във върховна инстанция, е свързана с висока степен на напрежение, поради присъщите на тази професия натовареност и отговорност. Изключено и лишено от житейска логика е обаче да се приеме, че всички съдии, само поради естеството на професията си, се намират в негативно емоционално състояние, и то от такъв интензитет, че да поглъща неприятните събития в личния и професионалния им живот. Що се отнася до дисциплинарното производство срещу Д. У. и довелите до него събития, те без съмнение са от естество да породят негативни емоции у всеки родител, но не и да елиминират тревогата и унижението от наложеното дисциплинарно наказание на самия ищец. Неоснователно касаторът ВСС поддържа, че вредите са настъпили изцяло в резултат на медийните публикации. Видно е от събраните доказателства, че част от публикациите са издадени именно след вземане решението на ВСС и по повод информиране на обществеността за него, като непосредствено след 23.03.2011 г. интензивността на медийното отразяване на резултата от дисциплинарното производство естествено се е повишила. Доколкото в съвременното демократично общество информирането на обществеността за дейността на органите на съдебната власт и на Висшия съдебен съвет е присъща и неизбежна последица от тази дейност, разграничаването на вредите на такива, причинени от самото решение на ВСС и от неговото медийно отразяване е невъзможно и ненужно. Обективното отразяване от страна на медиите на настъпило събитие не може да бъде само по себе си вредоносен фактор, тъй като не е незаконосъобразно. Освен това то е присъщо на настъпилото обществено-значимо събитие, като именно последното събитие, в случая решението на ВСС, е вредоносният факт. Медийното отразяване на този факт не води до прекъсване на пряката причинно-следствена верига между него и настъпването на вредите. Отделен е проблемът, ако медийното отразяване е субективно и опозоряващо само по себе си; отделен проблем са и обидните коментари на читатели. Независимо от това, както се посочи по-горе, АССГ е разграничил отделните вредоносни фактори и правилно е присъдил обезщетение само за тази част от емоционалното напрежение, преценена като настъпила в резултат на решението на ВСС и неговото обективно разпространение в медиите. Между постановяване на решението на ВСС и влизане в сила на решението за неговата отмяна са минали една година и два месеца, което е от значение за определяне продължителността на понесените нематериални вреди и съответно за размера на обезщетението. Това значение е правилно преценено от съда. След отмяната му решението не може да поражда повече неблагоприятни последици, поради което претенцията за обезщетение след отмяната му, включително до 2015 г. е неоснователна. От друга страна, АССГ е взел предвид и интензитета на понесените от увреденото лице морални страдания. По този начин АССГ е определил размера на обезщетението, отчитайки всички посочени фактори и при спазване изискванията на чл. 52 ЗЗД. Неоснователна е и касационната жалба на Н. У. Както се посочи и по-горе, размерът на обезщетението за неимуществени вреди за претърпени морални страдания е правилно определен, като са взети предвид всички фактори, довели до емоционалното състояние на ищеца, както и неговия интензитет и продължителност. Отговорността по чл. 1 ЗОДОВ е такава за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. За да се приеме, че за ищеца са настъпили вреди от воденото срещу него дисциплинарно производство, следва да се твърди и да се докаже, че всички или някои от извършените в рамките на това производство процесуални актове и действия, евентуално бездействия, са незаконосъобразни. Ищецът обуславя твърденията си за незаконосъобразност на дисциплинарното производство с неговата продължителност, както и с това, че крайният акт, с който то е приключило, е отменен от съда. Настоящата инстанция не счита продължителността на дисциплинарното производство за прекомерна, тъй като то е образувано на 03.06.2010 г. и е приключило след по-малко от година - на 23.03.2011 г. Срокът по чл. 310, ал. 2 ЗСВ в относимата редакция е инструктивен, започнал е да тече непосредствено преди лятната ваканция, през която ВСС не заседава, събрани са множество доказателства, а от приложените доказателства се установява, че на два пъти разглеждането на производството е отлагано по причини, независещи от ВСС. Е. защо следва да се приеме, че дисциплинарното производство е приключило в разумен срок. Обстоятелството, че дисциплинарното производство е приключило с акт, отменен от съда, не означава, че то е съвкупност от незаконосъобразни актове и действия на Висшия съдебен съвет. Видно е от мотивите на влязлото в сила решение № 3147 от 02.03.2012 г. по адм. дело 4889/2011 г. на Върховния административен съд, че решението е отменено поради нарушения на материалния закон, като не е установено извършване на никакви процесуални нарушения. При тези обстоятелства, изрично отбелязани и в решението, с което дисциплинарното наказание е отменено, както и предвид постъпилото предложение по чл. 312, ал. 2 ЗСВ не може да се приеме, че Висшият съдебен съвет е упражнил правомощията си по чл. 310, ал. 1 ЗСВ незаконосъобразно. В отменителното решение на ВАС, както и в решението на петчленния състав, няма такава констатация. Освен това, да се приеме, че образуването на дисциплинарно производство е противозаконно винаги, когато актът, слагащ край на производството, бъде отменен, означава да се лиши от полезно действие предвиденото в закона правомощие на ВСС за образуване на дисциплинарни производства. Събраните писмени доказателства и медицинска документация не подкрепят твърденията за влошено здравословно състояние именно в резултат на претърпените душевни страдания, доколкото заболяванията на ищеца са съществували преди издаване на акта, а обострянето им е свързано с медийните публикации, започнали преди издаване на решението на ВСС. В. медицински експертни заключения не дават основание да се приеме, че влошеното здравословно състояние е пряко свързано с решението на ВСС. У. е от събраните доказателства, че ищецът е страдал от множество заболявания до образуване на дисциплинарното производство, включително хипертония и метаболитен синдром, като наложилото се увеличаване на терапията срещу хипертония е породено от нейното недостатъчно контролиране, както и от характера и на хронично заболяване. От заключението на психолозите става ясно, че Н. У. е препърпял негативни емоции и стрес, но не се установява пряка връзка между тях и усложненията в заболяванията. Липсва категорично заключение и за това, че кървящата язва е породена от стрес, причинен от процесното решение, още повече, че този здравословен проблем е установен и лекуван в края на 2010 г., преди издаване на отмененото решение на ВСС. Имуществените вреди по принцип представляват: претърпяна загуба и/или пропусната полза. Пропуснати ползи са налице, когато в резултат на отменения акт не е реализирано увеличаване на имуществото на ищеца. Единствената пречка за тази реализация следва да е именно отмененият акт. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за липса на пряка причинна връзка между отмененото решение на ВСС и твърдяните пропуснати ползи. Както допълнителното материално стимулиране, така и разликата във възнаграждението между получаваното от съдия и получаваното от председател на отделение такова не са били гарантирани постъпления в имуществото на касатора Урумов. Предоставянето на ДМС е въпрос, свързан с преценката на административния ръководител за осъществения от съдията принос към професията. Освобождаването на Н. У. от длъжността "председател на отделение" е извършено преди налагане на дисциплинарното наказание и заповедта за това освобождаване не е мотивирана с последното. Следователно не е налице пряка причинна връзка между твърдяните имуществени вреди и решението на ВСС. С основното решение съдът се е произнесъл изцяло по предявените искове за имуществени и неимуществени вреди, правилно разграничени по основание и размер от първоинстанционния съд. В мотивите на основното решение са изложени изрични съображения за неоснователността на иска за неимуществени вреди във връзка с претърпени от ищеца физически болки и страдания от заболявания и за частичната основателност на иска за неимуществени вреди във връзка с претърпени от ищеца морални болки и страдания. В диспозитива е изразена волята на съда за частична основателност на претенциите за неимуществени вреди и отхвърлянето на исковете до пълния им размер. Поради това допълнителното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Частните жалби срещу определение № 4321/27.07.2016 г. на АССГ са неоснователни. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Поради това, че АССГ е уважил частично исковата претенция на Н. У., съобразно уважената част от иска е присъдил и разноските, които се дължат на страната. По тези съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на Н. У. се дължат разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство съразмерно на отхвърлената касационна жалба на ВСС в размер на 113 лв. Настоящата инстанция съобразява, че страната изрично е разделила в два отделни договора за правна помощ адвокатското възнаграждение - 1000 лв от него са за изготвяне на касационната жалба, която е неоснователна, а 500 лв са за процесуално представителство. Разноските са изчислени съразмерно именно на заплатената сума от 500 лв. На ВСС не се дължи юрисконсултско възнаграждение, по аргумент от чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ. К. У. следва да бъде осъден да заплати допълнително държавна такса в размер на 5 лв за касационното обжалване на допълнителното решение на АССГ, тъй като таксата не е събрана при започване на съдебното производство пред ВАС. Водим от горното, Върховният административен съд,