Решение № 1439 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13117/2014 г.

Решение № 1439 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13117/2014 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е във фазата на втора касация. Образувано е по касационната жалба на "Металснаб България" АД, подадена чрез адв. Гено Василев, против решение № 5440 от 12.08.2014 г. на Административен съд София-град, първо отделение, десети състав, постановено по адм. дело № 42 по описа за 2014 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 291100270 от 20.02.2012 г., издаден от М. Бингова - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - София, с който на дружеството е начислен ДДС в размер на 346252,62 лв. и прилежащи лихви - 54016,02 лева. В полза на Дирекция "ОДОП" - гр. София са присъдени разноски по делото в размер на 8455,37 лева. Решението е постановено след като с влязло в сила решение № 17346/20.12.2013 г. по адм. д. № 6139/2013 г. състав на ВАС, Първо отделение е отменил решение № 1972/25.03.2013 г. по адм. д. № 6682/2012 г. на Административен съд София-град, връщайки делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, както и поради необосноваността му, съставляващи отменителното касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли за отмяна на решението и обжалвания ревизионен акт. Ответникът по касационната жалба - Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, изразява становище чрез процесуалния си представител юрк. Кирилов за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена в срок и от страна по делото, а разгледана по същество - тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е бил Ревизионен акт № 291100270 от 20.02.2012 г., издаден от М. Бингова - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - София, с който на дружеството жалбоподател е начислен ДДС в размер на 346252,62 лв. и прилежащи лихви - 54016,02 лева. От правна страна е счетено, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и не е засегнат от пороци, пораждащи неговата нищожност. По същество съдът е обосновал извод за материална законосъобразност на РА предвид следното: Установено е, че за периода от 01.04.2010 г. до 31.10.2010 г. и от 01.03.2011 г. до 31.03.2011 г. ревизираното лице е декларирало в Дневниците за продажби и СД по ЗДДС за съответните данъчни периоди следните видове доставки, със съответните данъчни основи на същите: ВОД с данъчна основа възлизаща общо на 1634487,35 лв. за данъчен период м. 04/2010 г. - м. 08/2010 г. по извършена доставка в Република Унгария и ВОД с данъчна основа възлизаща общо на 96775,75 лв. за данъчен период м. 09/2010 г. - м. 10/2010 г. и м. 03/2011 г. по извършена доставка в Република Румъния. Приходната администрация е приела, че ревизираното лице е представило документи без необходимата информация, визирана в чл. 45 от ППЗДДС, както и че не е доказано транспортирането на процесните стоки. На основание чл. 86 от ЗДДС е начислен допълнително косвен данък на стойност общо 346252,62 лв. и лихви за забава е размер на 54016,02 лв., определен като дължим за съответните периоди. Въз основа на анализ на приложените по делото писмени доказателства, съдът е приел, че в процесния случай не са налице условията за признаване на ВОД, по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, извършени през процесните периоди от "Металснаб България" АД, тъй като не е доказано по категоричен начин прехвърлянето на собствеността и движението на стоката от територията на Р България до територията на Р Унгария и Р Румъния и нейното получаване съответно от "Metal Com Trade" KFT и "NC Shine Investment" SRL. В мотивите си съдът е посочил, че във връзка с доказването на ВОД не са представени данни за сключени договори между ревизираното дружество и двамата чуждестранни получатели, а международните товарителници, писмените потвърждения и кантарните бележки, не отговарят на законоустановените изисквания. По отношение на "Metal Com Trade" KFT - Унгария съдът е сочил, че дружеството е с характеристики на рисково такова и е предложено за дерегистрация по ЗДДС. Отбелязано е, че получените от последното потвърждения за извършената доставка са подписани от управителя - Нено Ненов, който при извършена му насрещна проверка е представил доказателства, установяващи, че в процесния период м. 04/2010 г. - м. 08/2010 г. лицето е пребивавало в РБългария. Приходните органи са констатирали, че в процесния период лицето Нено Ненов е регистрирано като безработно. Във връзка с транспортирането на процесните стоки по декларираните ВОД, е било уговорено същото да бъде извършено за сметка на получателя. Съдът е установил, че не са представени фактури за осъществения транспорт, нито други съпътстващи документи, с изключение на кантарни бележки. Превозвачът "Стронг транс" ЕООД фигурира единствено във товарителниците. В дневниците за продажби на транспортното дружеството са включени фактури за транспортни услуги с получател унгарското дружество само за м. май и м. юни 2010 г. При извършена проверка, приходните органи са установили, че собственик на моторните превозни средства, вписани в товарителниците е "Авто Импорт В. К." ЕООД. Управителят на дружеството в отговор на ИИНП изх. № 20-03-17167/21.10.2011 г. е декларирал, че е станал собственик на същите през м. 11.2010 г., като не са му били представени никакви първични документи от предишния собственик, тъй като същите са били иззети от органите на Министерството на вътрешните работи. Според ревизиращите органи не са налице категорични доказателства, че стоките, предмет на доставките към унгарското дружество са напуснали територията на Република България и реално да са били превозени на територията на Република Унгария предвид обстоятелството, че транспортирането им от територията на една страна - членка до територията на друга страна членка е основен същностен белег за вътреобщностна доставка по смисъла на ЗДДС. Плащанията са извършвани от българска сметка, открита в българска банка. Съдът посочва още, че унгарското дружество получател по доставката не разполага с материален и кадрови потенциал за извършване на основния си предмет на дейност. По отношение на "NC Shine Investment" SRL - Румъния съдът е приел, че не са декларирани вътреобщностни доставки от жалбоподателя, няма договор, сключен между "Металснаб България" АД и румънското дружество, последното е отбелязано като "липсващ търговец", неосъществявал икономическа дейност на декларирания адрес, където не е открит негов представител. Относно транспортирането на стоките по декларираните ВОД, е отбелязано, че е за сметка на клиента - румънското дружество, като превозвач в транспортните документи е вписано румънско транспортно дружество, не са представени обаче никакви съпътстващи документи, нито фактури за извършения превоз. Съдът и органите по приходите не са кредитирали представените документи и потвърждения от получателя, защото те не отговарят на изискванията и не съдържат задължителната информация регламентирани в чл. 45 от ППЗДДС. Въз основа заключение по изслушана ССчЕ съдът е установил, че "NC Shine Investment" SRL - Румъния не е представило кантарни бележки, предвид което не може да се направи заключение за съвпадение на транспортни средства и дестинации. Констатирано е, че плащанията са осъществявани чрез касови преводи с налични пари на територията на РБългария, в град Русе, където се намира и складът на ревизираното лице. Всичко установено от съда е констатирано и при ревизионното производство. Тези факти не са опровергани в съдебната фаза, а именно не е доказано, че са извършени вътреобщностни доставки за процесните периоди от страна на жалбоподателя. Дружеството неправилно е приложило нулева ставка на данъка, поради което законосъобразно приходният орган, на основание чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 53, ал. 3 от ЗДДС, е начислил допълнително косвен данък на обща стойност 346 252,62 лева и прилежащи лихви в размер на 54 016,02 лева. Според съда след като дружеството разполага с негодни документи по чл. 45 от ППЗДДС, то приложение има нормата на чл. 53, ал. 3 от ЗДДС и законосъобразно е констатирано от приходния орган, че доставката е облагаема със ставка 20 на сто. Съдът е счел за неоснователно също така твърдението на ДЗЛ, че транспортирането на стоките не се оспорва от ревизиращия орган, тъй като за да е налице ВОД на стоки е необходимо те да бъдат транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територия на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава - членка, а транспортирането безспорно се доказва с необходимите документи. В случая са налице негодни транспортни документи, няма съпътстващи документи, липсват доказателства, установяващи по безспорен начин осъществяването на ВОД, поради което е обоснован изводът за законосъобразност на РА. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. При постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на материалния закон и твърдените от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. Съдът е анализирал приложените по делото писмени доказателства, както и приетата по делото ССчЕ. Неоснователни са възраженията за наличие на доказателства, установяващи осъществен ВОД. На основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностните доставки по чл. 7 се облагат с нулева ставка, а съобразно разпоредбата на чл. 45 от ППЗДДС, жалбоподателят е следвало да депозира документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. Представените документи не доказват извършването на доставките, липсват счетоводни отразявания във връзка с транспортирането на стоките, няма документи, удостоверяващи транспортирането на стоките, фактурирани от жалбоподателя. В хода на производството е установено, че не са събрани договори, сключени между ревизираното дружество и чуждестранните партньори относно процесните доставки. Писмените доказателства в случая са частни документи без обвързваща доказателствена сила за административния съд, поради което правилно са обсъдени съвкупно с всички останали обстоятелства по делото. Предвид наличието на противоречия и съобразно разпределението на доказателствената тежест, ревизираното лице е трябвало чрез други допустими доказателствени средства да установи положителния факт, твърдян от него, а именно, че стоките са транспортирани извън територията на Р България. Правилно съдът е обосновал извода, че не е установено с надлежни доказателства транспортирането на стоката и нейното физическо преминаване през границата на Р България, поради което не е установена основна предпоставка по чл. 7 ЗДДС, обосноваваща осъществена ВОД, а именно - напускането на стоката на територията на България и придвижването й до територията на друга държава-членка. Предвид на посочените обстоятелства, неоснователно е и позоваването от страна на касатора на практика на СЕС, обективирана в решение по дело С-409/04 Teleos. С оглед на изложеното и в този смисъл, решението на административният съд като правилно, следва да бъде оставено в сила. Разноски не се дължат в полза на коя да е от страните в касационното производство. Юрисконсултското възнаграждение е присъдено от първоинстанционния съд в дължимия се размер. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,