Решение № 6408 от 14.6.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационната жалба на М. Станишковски, гр. Кюстендил, [улица], [адрес], чрез адв. Дучева, срещу Решение 154/01.11.2022 г., постановено по адм. дело 310/2022 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на Станишковски срещу Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ 6401, издаден на 14.07.2022 г. от старши данъчен инспектор в дирекция Местни приходи при Община Кюстендил, в частта на установените в тежест на касатора задължения за данък върху превозните средства по ЗМДТ в размер на 1317,75 лв. за 2020 г. и в размер на 1205,56 лв. за 2021 г. за седлови влекач или влекач с ремарке рег. [рег. номер]. Въведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на първостепенния съд да обсъди писмените доказателства в преписката в тяхната съвкупност. Акцентира се върху обстоятелството, че административният орган при отдел Пътна полиция ОДМВР Кюстендил е разполагал с достатъчно информация, че превозното средство е откраднато в Кралство Швеция, но е бездействал да приложи чл. 18, т. 2 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредба I-45/. Според касатора при постановяване на решението не са съобразени основни принципи в АПК, а единствено е защитен фискът. Заявено е несъгласие с размера на присъденото на администрацията юрисконсултско възнаграждение с аргумент от чл. 37 ЗПП и чл. 24 НЗПП. По тези съображения се претендира отмяна на решението и на АУЗД с присъждане на деловодните разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция Местни приходи в Община Кюстендил, чрез юрк. Арнаудова, оспорва нейната основателност в писмено становище и претендира юрисконсултско възнаграждение по чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени наведените касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Пред Административен съд Кюстендил е оспорен АУЗД 6401, издаден на 14.07.2022 г. от старши данъчен инспектор в дирекция Местни приходи при Община Кюстендил, в частта на установените в тежест на касатора задължения за данък върху превозните средства по ЗМДТ в размер на 1317,75 лв. за 2020 г. и в размер на 1205,56 лв. за 2021 г. за седлови влекач или влекач с ремарке марка Ман Таг 18.480, рег. [рег. номер], шаси WMAН12ZZ16М435174, технически допустима максимална маса 18 т., допустима максимална маса 44 т., брой оси 2, тип окачване пневматично, година на производство 2005 г., екологична категория ЕВРО 3. Превозното средство е отнето в Кралство Швеция в началото на м. 09.2019 г. По сигнал на Станишковски са образувани досъдебни производства 194/2021 г. по описа на СРП и 34/2021 г. по описа на СО СГП. В тази връзка от касатора са представени молба до КРП от 08.09.2020 г., постановление на КРП от 10.09.2022 г. за изпращане на преписката на началник сектор ПП на ОДМВР Кюстендил, постановление на СРП от 25.01.2022 г. за спиране на наказателното производство по ДП 34/2021 г. по описа на СО СГП, молба до СРП за обявяване на превозното средство за издирване. При тази фактическа установеност АС Кюстендил е приел, че обект на облагане по чл. 52, т. 1 и чл. 53 ЗМДТ са превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа на Република България, а задълженият субект е собственикът на пътното превозно средство. Концентрирал е правния спор върху дължимостта на установения от органа по приходите местен данък при данните, че автомобилът е отнет, но регистрацията му в сектор ПП Кюстендил не е прекратена. Посочил е, че нормата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ обуславя извод, че законодателят е обвързал възникването и прекратяването на данъчното задължение с регистрацията на пътното превозно средство. При безспорна установеност на регистрацията на автомобила със собственик Станишковски и че същото е отнето на територията на Кралство Швеция, съдът е акцентирал върху липсата на доказателства за прекратяване на регистрацията му по чл. 18а, ал. 3 от Наредба I-45. Обстоятелството, че Станишковски е уведомил прокуратурата, че превозното средство е отнето, съдът е намерил за ирелевантно за спазване на процедурата по цитираната разпоредба. Решението е валидно, допустимо и правилно. При действието на чл. 52, т. 1 и чл. 53 ЗМДТ обект на облагане с данък върху превозните средства са превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа на Република България, а задължени за данъка са собствениците на превозните средства. Вземането за данъка е на общината по чл. 61 ЗМДТ. Принципът на чл. 60, ал. 1 ЗМДТ е, че данъкът се дължи за годината. За придобити и регистрирани в хода на текущата година превозни средства данъкът се определя в размер 1/12 от годишния данък за месеците до края на годината, включително месеца на придобиването, съответно на регистрацията за движение. Прекратяването на регистрацията е правопрекратяващ юридически факт за задължението за данъка от месеца, следващ този на прекратяване на регистрацията за движение - чл. 58, ал. 4 ЗМДТ. В двата данъчни периода в обхвата на АУЗД касаторът е собственик на регистрираното за движение превозно средство и за него е възникнало задължението за местния данък. Безпротиворечиво се приема в съдебната практика, че противозаконното отнемане на моторно превозно средство не е предвидено от законодателя като основание за освобождаване от данък върху моторните превозни средства. В нормата на чл. 58, ал. 1 ЗМДТ лимитативно са определени правните субекти, за които е допустимо освобождаването от данък. Общинският съвет няма правомощието да освобождава от заплащането на данък, така както може да прави това за задължението за местни такси по аргумент от чл. 8, ал. 6 ЗМДТ. Съгласно чл. 60, ал. 2 от Конституцията данъчни облекчения могат да се установяват само със закон. Липсата в чл. 58, ал. 1 ЗМДТ или в друга правна норма на предвидена възможност за освобождаване от данък върху моторните превозни средства на собственици, на които противозаконно е отнето моторното превозно средство, означава единствено, че такова освобождаване е недопустимо. Регламентацията на прекратяване на регистрацията на превозните средства, обуславяща отпадане на данъчното задължение, е дадена в Наредба I-45. Предвидени са два способа за прекратяване на регистрацията с писмено заявление от собственика и служебно чл. 18, т. 1 и т. 2 от наредбата. Не се спори, че Станишковски не е упражнил правото си по чл. 18а вр. чл. 18, т. 1. Неговата позиция е, че компетентният орган при сектор Пътна полиция - ОДМВР Кюстендил разполага с необходимата информация, за да упражни правомощието си по чл. 18б от наредбата и извърши прекратяване на регистрацията на автомобила. Действително, по преписката са налице данни, относими към хипотезата по чл. 18б, т. 4 от Наредба I-45, но в производството по оспорване на АУЗД, издаден по реда на ЗМДТ и ДОПК съдът няма правомощие да преценява бездействието на компетентния по цитираната норма административен орган. По изложените съображения обжалваното решение не е засегнато от наведените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане на ответника се следват разноски на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ в размер на 552,33 лв. юрисконсултско възнаграждение. Неоснователно касаторът се позовава на чл. 37 ЗПП, доколкото производството по оспорване на АУЗД е по реда на чл. 4, ал. 1 ЗМДТ вр. чл. 156-161 ДОПК, което обуславя неприложимост на чл. 143, ал. 3 АПК. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо, Върховният административен съд, Първо отделение