Решение № 5382 от 17.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2058/2014 г.

Решение № 5382 от 17.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2058/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Касационно производство по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 76а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. Образувано е по жалба от директора на РЗОК Велико Търново против решение № 492 от 30.12.2013 г. на административен съд Велико Търново по адм. дело № 605/2013 г. С него се отменя по жалба от "Специализирана болница за активно лечение по кардиология Велико Търново" ЕАД писмена покана изх. № 29-02-21157/18.06.2013 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ - гр. Велико Търново. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, СБАЛ по кардиология "Велико Търново" ЕАД взема становище за неоснователност на жалбата. Участващият в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество, за неоснователна по следните съображения: Установено е от доказателствата в административната преписка, че "Специализирана болница за активно лечение по кардиология Велико Търново" ЕАД е изпълнител на здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК по клинични пътеки по силата на договор между страните. При тематична проверка от РЗОК е установено с медицински протокол от 04.06.2013 г., че на лечебното заведение са изплатени неоснователно суми по два броя история на заболяване по клинична пътека № 52-ИЗ-2277/2012, отчетена за дейност м. 11.2012 г. и ИЗ-708/2013 г., отчетена за дейност м. 04.2013 г. От същата дата е съставен протокол за неоснователно получени суми, с който е установено, че на лечебното заведение са изплатени неоснователно 420 лева плюс 420 лева - общо 840 лева, изплатени съответно на 04.12.2012 г. и на 27.05.2013 г., след което е издадена писмената покана от директора на РЗОК Велико Търново за връщане на сумите. Мотивите са, че лечебното заведение е получило сумите за лечение на лица, след което от бюджета на НЗОК са изплатени за лечението на същите лица на други лечебни заведения. Възраженията са били за незаконосъобразност на поканата с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна. Съдът е установил, че констатираните две плащания се отнасят до хоспитализацията на Пеню Христов Генчев и Юлия Христова Посталова, хоспитализирани съответно през периодите 21.11.2012 г. - 26.11.2012 г. и 29.03.2013 г. - 01.04.2013 г. по КП № 52 "Остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност 3 и 4 ф. к. без механична вентилация". Нарушението според административния орган се изразява в това, че в срок от 30 дни от дехоспитализацията на двамата пациенти те са постъпили по същата клинична пътека, със същата диагноза в друго лечебно заведение. Поради това и на основание чл. 14, ал. 1 от Приложение № 2Б към чл. 2 от ПМС № 366/27.12.2011 г. /отм./, респективно чл. 15, ал. 1 от Приложение № 2Б към чл. 2 от ПМС № 353/27.12.2012 г. - методиките за заплащане дейността в болничната медицинска помощ съответно за 2012 и 2013 г. В тези случай РЗОК заплаща само едно от лечението след извършване на проверка, освен ако в КП е предвидено друго. В случая КП 52 не предвижда изключение, но няма доказателства да са извършвани проверки в заведенията, извършили последващи хоспитализации, поради което съдът е приел, че има нарушение на административнопроизводствените правила и поканата като незаконосъобразна е отменена. Така постановеното решение е правилно. Възраженията в касационната жалба се изразяват в това, че административният орган е спазил процедурата по издаване на писмената покана, предвидено в ЗЗО. На следващо място няма задължение да се извършва проверка в заведенията, извършили последваща хоспитализация и да се установяват нарушения, тъй като може и да няма нарушения при хоспитализацията и лечение по КП, но се заплаща само едно от проведените лечения. Тези доводи са неоснователни. При установеното по делото, че е налице последваща хоспитализация и лечение в други лечебни заведения съдът правилно е приел, че следва да има извършена проверка и евентуално да се установи има ли нарушения. При липса на такава проверка е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което е основание по чл. 146, т. 3 АПК за отмяна на акта като незаконосъобразен. Възражението, че няма изискване за директора на РЗОК да установява в кое лечебно заведение е извършено нарушение, е неоснователно. В разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ПМС 366/2011 г. /отм./ и идентичната с чл. 15, ал. 1 от ПМС 353/2012 г. за приемане на методики за остойностяване и заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, когато в срок от 30 дни от дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по същата КП в същото или в друго лечебно заведение, НЗОК изплаща само един от случаите по КП след провеждане на проверка, освен ако в КП е предвидено друго. Провеждането на проверка е задължително според тези разпоредби не само да се установи има ли повторна хоспитализация, а и дали има нарушения в медицинските дейности по КП. В издадената писмена покана не се и посочват другите лечебни заведения и не се излагат мотиви на какво основание е прието, че първото лечебно заведение е получило неоснователно суми, които следва да върне, а не другите лечебни заведения. Действително се заплаща само едно лечение, но не и по избор на административния орган, още по-малко, когато не е извършена проверка от него на лечебните заведения, както е в настоящия случай. При тези съображения съдът правилно е постановил отмяна на писмената покана като незаконосъобразна. При този изход на делото жалбоподателят дължи разноски в размер на 100 лева в полза на ответника. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд шесто отделение