Решение № 3003 от 8.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15453/2009 г.

Решение № 3003 от 8.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15453/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по жалба на Аля Дакил Мерзем /Ала Дахел Мерза/, гражданин на Ирак, против решение № 498/23.10.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, вследствие допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. В открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител адвокат Тошев, жалбоподателят моли съда да уважи жалбата. Ответната страна - председателят на ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Станкова моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира че жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното: С решение № 498/23.10.2009 г., председателят на ДАБ при МС, е отказал на жалбоподателя предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, поради липса на визираните в посочените разпоредби, материалноправни предпоставки за уважаване на исканията му. В тази връзка от административния орган са изложени съображения, че не са налице доказателства установяващи наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, а при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Отказът е постановен след като от председателя на ДАБ са обсъдени всички събрани и относими към искането данни, включително са съобразени указанията, дадени с влязло в сила решение № 5626/29.04.2009 г., постановено от петчленен състав на ВАС по адм. дело № 15819/2008 г., с което е отменено решение № 12918 от 27.11.2008 г. по адм. дело № 5829/2008 г. на ВАС, трето отделение, както и решение № 107/26.03.2008 г. на председателя на ДАБ при МС, при което делото е върнато на последния за ново произнасяне по искането за предоставяне на закрила. В тази връзка обосновано е прието, че: административното производство е започнало по молба за закрила рег. № Б-3645/13.11.2007 г., подадена от Ала Дахел Мерза, роден на хх.хх.хххх г.; от разясненията, получени при интервютата, проведени в изпълнение на изискването по чл. 63а ЗУБ и представените ирански документи за самоличност се установява, че жалбоподателят е гражданин на Ирак; неговите родители, сестри и братя живеят в град Наджаф; последно е пребивавал там, след което отишъл в Сирия и след година отпътувал за Турция, откъдето влязъл нелегално в Република България през м. октомври 2007 г.; обяснява, че след предходен, тригодишен престой в Сирия, където работил като фризьор, през 2006 г. се завърнал в Ирак, но много скоро след това му били отправени искания и заплахи да се включи в "Армията на Махди"; в интервюто от 18.09.2009 г. твърди, че седмица след неговия отказ - т. е. през втората половина на 2006 г., брат му Самир бил отвлечен от посочената организация и впоследствие убит; в противоречие с последното изявление обаче, в предишно интервю от 18.01.2008 г., чужденецът заявява, че докато е работил в Сирия през периода от 2002 г. до 2005 г., терористи ранили неговия вуйчо, а брат му Самир е бил застрелян от такива няколко години преди това; твърди, че страхът и неспокойната обстановка в Ирак го мотивирали да напусне страната си и да се установи в България, докато семейството му се преместило да живее в друг квартал; заявява, че не е чл. на политическа партия, нито на въоръжена групировка, не е арестуван или осъждан в Ирак. Въз основа осъществена преценка на данните в административната преписка, председателят на ДАБ при МС е постановил обжалвания акт, като правилно е приел, че за кандидата не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, тъй като заявените причини не попадат в приложното поле на ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С оглед дадените от чужденеца обяснения и приобщените към преписката документи, правилно е прието от административния орган, че не са налице данни, обуславящи извода, че лицето е било принудено да отпътува от държавата си по произход поради тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Поради това, че не са установени всички кумулативно дадени условия по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, искането за предоставяне на хуманитарен статут също е прието за неоснователно. Така направените изводи се подкрепят от данните по приложените в преписката становища и справки, а също и от служебно известните на съда, информация от ВКБООН № 1588 от 29.05.2009 г. и справка № 2122/20.07.2009 г. на МВнР. Според последната /противно на данните от представените от процесуалния представител на жалбоподателя, документи - писмо от 11.04.2008 г. от представителството на ВКБООН в България и приложено към него резюме, обективиращи сведения относно предходно състояние на обстановката в Ирак/ цялостната оценка на ситуацията в Ирак въз основа общоприетите критерии и дефиниции не позволява да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт и в момента отсъстват основания към който и да било район или провинция на страната да се приложи квалификацията за наличие на "безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт". Съгласно чл. 8 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение, намира се извън страната, чийто гражданин е и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази страна, или да се завърне в нея. По силата на чл. 9 ЗУБ /в приложимата редакция на закона след изм. по ДВ, бр. 52/2007 г./, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в нея е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание, или нечовешко или унизително отнасяне или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Поради това, че наличието на никоя от посочените хипотези не е установено относно жалбоподателя, административният орган обосновано е приел, че не може да се направи извод за основателен страх от преследване, нито за наличие на заплаха за живота или свободата на кандидата, които да обуславят предоставянето на бежански или хуманитарен статут, включително при условията на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Във връзка с дадените на административния орган, с решението на петчленния състав на ВАС указания, относно приложимостта на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г., правилно органът е съобразил тълкуването на текста съгласно решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на европейските общности по дело С - 465/2007 г., че нормата има предвид заплахи срещу живота или личността на цивилно лице в по-широк план, присъщи на една обща ситуация на "въоръжен вътрешен или международен конфликт"; насилието в основата на посочените заплахи се квалифицира като "безогледно" - термин, предполагащ, че насилието може да се разпростира към лица без оглед на личното им положение и в този контекст "лични" трябва да се разбира като обхващащ посегателства, насочени срещу цивилни лица без оглед на тяхната самоличност, когато степента на характеризиращото протичащ въоръжен конфликт, безогледно насилие, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради факта на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи по смисъла на чл. 15, б. "в" от директивата. Независимо от така възприетото тълкуване, предвид актуалните данни за ситуацията в Ирак, въз основа представените по делото доказателства, не може да се направи извод за съществуването на реален риск от заплахи срещу живота и личността на жалбоподателя, като цивилно лице по смисъла на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г., а оттам и обжалваното решение на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС се явява законосъобразно, включително относно отказания с него хуманитарен статут. Предвид изложеното оспореното решение е постановено при правилно приложение и на материалния закон, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,