Решение № 775 от 23.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8099/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ Д. Василев-93 със седалище в гр.Елена, подадена чрез пълномощника адвокат П. Иринчев. Жалбата е против решение 152 от 15.06.2023г., постановено по адм. дело 634/2022г. на Административен съд Велико Търново. С него е отхвърлена жалбата на ЕТ Д. Василев-93 против решение за налагане на финансова корекция 04/312/02932/3/01/04/02 от 29.07.2022г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФ3/, с което на едноличния търговец е определена финансова корекция в размер на 199165,44лв., представляваща 100% от получената субсидия. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. По същество излага оплаквания за некомпетентност на административния орган и допуснати съществени нарушения от същия, като твърди, че съдът не ги е обсъдил. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова по съществото на спора, с което да бъде обявено за нищожно, при евентуалност да бъде отменено решение за налагане на финансова корекция 04/312/02932/3/01/04/02 от 29.07.2022г. на изпълнителния директор на ДФ3. Претендира се присъждане на разноски, за които се прилага списък. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Административен съд Велико Търново следва да се остави в сила, тъй като съдът е постановил обоснован и мотивиран съдебен акт. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, съобразно чл.218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е било решение за налагане на финансова корекция 04/312/02932/3/01/04/02 от 29.07.2022г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. С него на основание чл.20а, ал.2 и чл.27, ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл.46, ал.1 и ал.2 във връзка с чл.16, ал.2 и чл.2, т.1 и т.3 от Наредба 29 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. /Наредба 29/2008г./ и чл.73, ал.1, чл.72, ал.1, във връзка с чл.70, ал.1, т.7 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. изм. ДВ, бр.51 от 2022г., в сила от 1.07.2022г.), както и в изпълнение на влязлото в законна сила решение 386 от 07.12.2021г., постановено по адм. дело 551/2020г. по описа на Административен съд Велико Търново, на ЕТ Д. Василев-93 е определена и наложена финансова корекция в размер на 199 165,44 лева. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил оспорването против решението за определяне на финансова корекция с мотиви, че то е издадено от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия съгласно разпоредбите на чл.20а, ал.1 и ал.5 във вр. с чл.27, ал.6 от ЗПЗП. Посочил е, че е издадено при спазване на изискванията за форма, с изложени фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, както и в съответствие с целта на закона, т.е. при липса на отменителните основания по чл.146 от АПК. Първоинстанционният съд е установил, че фактическите съображения на административния орган, послужили за издаване на административния акт са неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи, доказващи жизнеспособността на инвестицията. Съдът се е мотивирал, че от събраните по делото доказателства, в т.ч. и от заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, е установено твърдяното от административния орган неизпълнение на финансовите показатели по одобрения бизнес план, както и на заложените в бизнес плана параметри по отношение на създадени и поддържани нови работни места за проверявания период. Съдът е направил краен извод за нарушение на т.4.12 и т.4.18 от договор 04/312/02932 от 07.10.2014г. поради непостигане на предвидените в бизнес плана финансови показатели и неизпълнението на показателите за заетост от 2 работни места за проверявания период /три пълни финансови години, считано от началото на 2016г./, с което е нанесена вреда на бюджета на Общността, тъй като не се работи в посока развитие на туризма в селските райони и насърчаване на заетостта, което е основание за коригиране на размера на предоставената безвъзмездна финансовата помощ. Съдът е счел, че размерът на подлежащата на финансова корекция безвъзмездна финансова помощ по релевантния договор е определен правилно /100 % от получената субсидия/, съобразявайки чл.3, ал.1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г., въпреки установеното от него неизпълнение на показателите за устойчива заетост в размер по-висок от установения от административния орган. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват касационни основания за отмяна. В случая несъмнено е установено, че инвестицията е изцяло извършена в сроковете, при условията и в съответствие с одобрения проект /създадена е материалната база къща за гости в гр.Елена/. Между страните няма спор, че кандидатът е следвало да изгради и е изгладил къщата за гости, но със сключването на договора едноличният търговец се е задължил да използва активите по предназначение и за постигане на целите, които са му отредени с одобрения проект. Целите по мярка мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия за отпускане на финансова помощ са посочени в чл.2 от Наредба 29/2008г. Построяването на къщатата за гости не е крайна цел, а е една от кумулативните предпоставки за отпускането на финансово подпомагане от Програмата за развитие на селските райони. В случая е безспорно установено неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, с което не е гарантирана икономическата жизнеспособност на стопанството му, като касационият жалбподател не навежда касационни доводи, оборващи тези изводи. Средноаритметично за трите финансови години /2016г., 2017г. и 2018г./ изпълнението на бизнес плана е 3,16 % от заложените приходи /установено и от вещото лице по делото/. От административния орган е установено и неизпълнение на бизнес плана в частта относно заложеното разкриване на 2 /две/ работни места, от които 1бр. управленски и 1бр. производствен персонал, като средноаритметично за трите финансови години /2016г., 2017г. и 2018г./ е поддържана заетост от едно лице. Правилно е прието от съда, че в случая е налице установеното от административния орган нарушение по т. 4.12 и т. 4.18 от сключения договор. Договорът разписва, че в случай, че ползвателят не изпълни свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми. В този смисъл е и нормативната разпоредба на чл.46, ал.1 от Наредба 29/2008г. При проверка на изпълнението на проекта ДФЗ е изследвал цялостното изпълнение по бизнес плана, поради което е достигнал до верни изводи за финансовото неизпълнение на плана. Съдът е извършил подробна преценка относно приложимите в случая норми за определяне на размера на финансовата корекция и е приел, че финансовата корекция следва да бъде определена съобразно Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013г. /Правилата/. В настоящият случай с оглед разпоредбата на чл.3, ал.1 от Правилата правилно е определен размера на подлежащата за възстановяване сума на 100% от предоставената финансова помощ по договора 199 165,44 лева, като мотивите на съда свързани с установен по висок процент на неизпълнение на бизнес плана, в частта по отношение на устойчивата заетост, не променят горния извод. Настоящата инстанция счита, че обжалваното решение съответства на изискванията на чл.172а, ал.2 от АПК, защото съдържа собствени мотиви, от които да се установи, че съдът е извършил дължимата се проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, въз основа и при преценка на събраните по делото доказателства. Не е налице твърдяното в касационната жалба нарушение на чл.172а, ал.2 от АПК относно мотивиране на съдебния акт. Дори и да се приеме, че административния съд не е обсъдил всички възражения на едноличния търговец, каквито твърдения се правят от касатора, това не значи неизпълнение на процесуалните задължения на съда, защото задължението му е да обсъди само съществените доводи на страните, релевантни по спора за законосъобразността на административния акт, което в случая е сторено. Още повече, че в случая съдът е приел административният акт за постановен от компетентен орган и при липса на съществени нарушения на административнопроизводставените правила, а оплакванията, че са налице цитираните нарушения, са неоснователни. Неоснователен е довода на касатора за липса на материална компетентност на издателя на решението за налагане на финансова корекция, водеща до нищожност на административния акт. Твърди се, че управляващ орган е министърът на земеделието, а не изпълнителният директор на ДФЗ, издал оспорения административен акт. Настоящият касационен съд счита възражението за неоснователно, предвид разпоредбите на §4, ал.1 от ДР на ЗУСЕФСУ във вр. с чл.20а, ал.5 от ЗПЗП. С оглед на §4, ал.1 от ДР на ЗУСЕФСУ Държавен фонд Земеделие Разплащателна агенция е управляващ орган, който съгласно чл.11а, ал.1, т.10 (изм.) от ЗПЗП администрира нередности по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013г. и 2014 2020г. Според чл.20а, ал.1 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, като според чл. 20а, ал.5 от ЗПЗП той е компетентен да издава решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕФСУ, каквото е оспореното пред административния съд решение за налагане на финансова корекция. С касационната жалба се твърди допуснато от административния орган процесуално нарушение от категорията на съществените, а именно, че бенефициерът не е получил копие от доклада за проверката /контролния доклад/. От приложения по първоинстанционното дело контролен лист за извършване на проверка /л.112 до л.128/ се установява, че всички констатации, направени при извършване на проверката на място, са отразени в конкретните приложения на контролния лист, като не следва да се обсъждат, тъй като по отношение на тях няма спор. Установява се обаче, че действително в контролния лист липсва подпис на бенефициера, тъй като същият не е присъствал при административното приключване на проверката /на 27.06.2019г./ и следователно е следвало да му бъде връчен копие от контролния доклад, което в случая не е сторено. Посоченото нарушение обаче настоящия касационен състав определя за несъществено. Следва да се съобрази, че в конкретния случая въз основа на проверката на място през 2019г. и представените документи е констатирано неизпълнение на задължения, съгласно одобрения бизнес план, като е издаден Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/, с изх. 01-6500/8544 от 25.08.2020г., на изпълнителния директор на ДФЗ, който след обжалване по съдебен ред е отменен с влязло в сила решение 386 от 07.12.2021г. по адм. дело 551/2020г. по описа на Административен съд Велико Търново, поради допуснато от административния орган съществено процесуално нарушение - нарушение на вида на акта, който е следвало да бъде издаден. В производството по издаване на цитирания АУПДВ едноличният търговец е бил уведомен за констатациите, направени при проверката на място с писмо с изх. 01-6500/8544 от 28.10.2019г., като със същото писмо е уведомен и че се открива производство по издаване на АУПДВ. Изрично е посочено, че производството се открива във връзка с констатациите, направени при извършената проверка на място в периода 19.06.2019г. 27.06.2019г., като констатациите са описани подробно. Именно във връзка с така описаните констатации бенефициерът още през 2019г. е могъл да наведе всички свои възражения, което с оглед данните по преписката едноличният търговец е и сторил, подавайки писмо възражение до ДФЗ. Тъй като производството по издаване на АУПДВ-то е открито след съставяне на контролния доклад и тъй като бенефициерът е имал възможност, а и е навел своите възражения, не следва да се приеме, че е налице същественото нарушение, твърдяно от касатора. Нещо повече - с оглед доказателствата по делото се установява, че всички констатации на административния орган за извършване на нарушения са правилни и направените възражения не са се отразили на крайния акт. Неоснователно се определя от касатора като съществено нарушение на процесуалните правила и връчването на писмо за откриване на производството по издаване на решението за налагане на финансова корекция /с изх. 01-6500/8944 от 21.03.2022г./ на лице, различно от жалбоподателя, с оглед отбелязването на приложеното по преписката известие за доставяне /л.229 от първоинстанционното дело/. В конкретния случай, както се посочи по-горе е проведено производство по издаване на АУПДВ, като издаденият акт е отменен по съдебен ред, поради нарушение на вида на акта, който е следвало да бъде издаден. Именно с оглед издаденият АУПДВ, както и с оглед цитираното решение, постановено от Администартивн съд Велико Търново, бенефициерът, който е участвал в съдебното производство, е бил наясно, че по отношение на него ще бъде открито производство по налагане на финансова корекция, тъй като е налице материалноправната хипотеза на чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ, която представлява основание за налагане на финансова корекция с издаването на решение по реда на чл.73 ЗУСЕФСУ, а не на АУПДВ. Следователно и връчването на писмото за откриване на производството /което не е на приятел, познат, съгражданин, минувач, а на посочено с две имена лице (при непосочена длъжност на лицето) и на адреса на управление на едноличния търговец чл.50, ал.3 от ГПК/, не представлява съществено нарушение, което да е лишило ползвателя на помощта от възможността да организира и проведе защитата си. Поради липсата на наведените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, решението на първоинстанционния съд е правилно и затова то следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,