Решение № 16811 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9341/2019 г.
ВАСI отделение10.12.2019 г.докладчик Бисер Цветков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1455/01.07.2019 г., постановено по адм. д. № 2332/2018 г. по описа на Административен съд П.. ОСЪЖДА Териториална дирекция Тракийска към Агенция "Митници" да заплати на "Гранд текстил" ЕООД деловодни разноски в размер 1 430 лева. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 16811 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9341/2019 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на директорът на Териториална дирекция Тракийска към Агенция "Митници", представен от юрисконсулт Георгиев, против решение № 1455/01.07.2019 г., постановено по адм. д. № 2332/2018 г. по описа на Административен съд П., с което е отменено решение за определяне на митническа стойност № 1151/03.07.2018 г. на началника на Митница П.. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон. Значителна част от съдържанието на касационната жалба възпроизвежда първоинстанционното решение и акта на митническия орган и представя описание на динамичния фактически състав по издаването на административния акт. Най-общо е заявено убеждението, че определянето на митническата стойност с акта на митническия орган е в съответствие с материалния и процесуалния закон. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването срещу административен акт. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "Гранд текстил" ЕООД, чрез повереник отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: С оспореното пред АС П. решение митническият орган е отказал да приеме декларираните договорни стойности на стоката по митническа декларация № 17 BG003012 H0033100/28.09.2017 г.; определил е нова митническата стойност на внасяните от "Гранд текстил" ЕООД стоки № 2, 5, 10, 11, 14, 16, 18 и 25 по митническата декларация – различни видове облекла и допълнения за облекла – трикотажни или плетени, респ. различни от трикотажните или плетените, декларирани с кодове по гл. 61 и гл. 62 от КН /не са промишлени стоки, както твърди касатора/, с произход Турция, съпоставена с приети митнически стойности на сходни стоки; извършил е корекции на клетки 46 статистическа стойност и 47 изчисляване на вземанията - преизчислени са държавните вземания с определяне на допълнителен ДДС в общ размер 4 851 лева с лихви за забава. Решението е постановено при последващ контрол на декларирането. По констатациите на митническия орган договорените от "Гранд текстил" ЕООД митнически стойности са по-ниски от средните статистически цени на сходни стоки. Посочени са единични цени по други ЕАД. Избраните правни основания за издаването му са разпоредбите на чл. 77, § 2, б. "а" във вр. с § 2 е § 3 и чл. 85, § 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013. С първоинстанционното решение е отменено решението на митническия орган. Съдът е възпроизвел констатациите на администрацията. В мотивите на съдебния акт е повторен извършения от митническия орган анализ на предоставената при поискването по чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение допълнителна информация, но съдът е достигнал до различни изводи. Не е отрекъл установеността на основанията по чл. 140 и чл. 141 от Регламента за изпълнение за прилагане на вторичния метод за определяне на МС по чл. 74, § 2, б. "б" от МК по данни от декларация на трето лице. Решаващият извод на съда е за липсва на сходство на процесните със съпоставени стоки, тъй като такива не са посочени и не е извършен анализ на условията на доставките – търговска марка, качество и търговско равнище, което влияе върху цените. Решение е правилно. Основните усилия на администрацията в процеса на доказване са насочени към установяване на декларирането от титуляра на режима на фиктивни митнически стойности, което е в основата на съмнението по чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Затова и са констатациите за по-ниската митническа стойност, съпоставена със статистическите данни от вноса с произход Турция на стоки със същия код по КН. Допуснатото от митническия орган смесване е на основанията за съмнението дали декларираната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70, § 1 от Кодекса с обстоятелствата, представляващи елементи на договорната стойност по чл. 71 от Кодекса. Така, позовавайки се на решението на Съда по дело С-291/15 администрацията го е интерпретирала превратно. Митническият орган е поставил под съмнение представените доказателства за действително платена цена за внесените стоки. Съобразена с цитираното решение на Съда /вж. т. 31 от него/ е практиката на митническия орган да не търси определянето на митническата стойност на стоките по метода на договорната стойност, а по вторичните методи. Предвид горното съществуват предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение за основателни съмнения за фиктивност на декларираната договорна стойност. Не се основава на съдържанието на съдебния акт касационният довод за отричането от съда на основанията за съмнения за фиктивност. Верни и изцяло споделяни от касационния съдебен състав са съжденията на инстанцията по същество за неправилен избор на митническия орган на сходни стоки за съпоставка със стоките подлежащи на остойностяване. При действието на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение сходни са стоките произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. Въведено с чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение изискване при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по вторичните методи на чл. 74, § 2, б. "а" и "б" от Кодекса е стоките да са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като остойностяваните стоки. При невъзможност да се установи такава продажба договорната стойност се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Основателен е упрекът на административния съд към пропускът на администрацията да изследва качеството на стоката и търговската марка, както и количествата на съпоставяните и остойностяваните стоки. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение, според която договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя. Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и съпоставените стоки /явно очаквано заради тъждеството в тарифното класиране/ без да се има предвид търговската марка, качеството и количеството на стоките /в случая не се обсъждат тези обстоятелства по посочените ЕАД с внесени съпоставени стоки/ дисквалифицира съпоставените стоки като сходни, поради което е в противоречие с материалния закон определянето на митническата стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки. Правилното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски за касационната съдебна инстанция в размер 1 430 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,