Решение № 5387 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8907/2018 г.

Решение № 5387 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8907/2018 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Миронова от [населено място] против решение № 2408 от 11.04.2018 г. постановено по административно дело № 13435/2017 г. по описа на Административен съд – С.-град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата и срещу заповед № ЗСП Д-С-КС/670/15.09.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Красно село, потвърдена с решение № 22-РД06-0217/26.10.2017 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – С.-град. В касационната жалба не са развити конкретни съображения за неправилност на първоинстанционното решение, които да съставляват касационни основания по чл. 209 от АПК, въпреки това се претендира отмяна на атакувания съдебен акт. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – С.-град не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационната жалба и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Със заповедта предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – С.-град на жалбоподателката е отказано отпускането на еднократна помощ по чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) на основание чл. чл. 16, ал. 1 от ППЗСП - липса на инцидентно възникнала жизненоважна потребност и поради факта, че не е осъществена социална анкета, както и че лицето не живее на настоящия си адрес (основание по чл. 27, ал. 1 от ППЗСП във връзка с § 1, т. 11 от Закона за социално подпомагане и чл. 8 от с. з.). Миронова не е осигурила възможност за провеждане на социална анкета в дома си. При осъществения административен контрол от директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - С.-град с решение № 22-РД06-0217/26.10.2017 г. последният е отхвърлил жалбата на Миронова против заповедта, като е възприел мотивите на долустоящия административен орган и е изложил допълнителни аргументи в същата насока. За да не уважи сезиралата го жалба на търсещата процесната социална помощ срещу същата заповед, първоинстанционният съд е приел, че оспореният с жалбата административен акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. На база на правилно установените факти по спора съдът е обосновал тезата, че на В. Миронова правилно е отказана търсената помощ поради липса на инцидентно възникнала жизненоважна потребност, възпрепятстване извършването на социална анкета и поради факта, че същата не живее на настоящия си адрес. А. пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Обжалваното решение не страда от пороци. Решението на Административен съд - С.-град, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на нормативната уредба. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които изцяло се възприемат от настоящата инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими възражения. Обосновано въз основа на събраните доказателства и в съответствие с приложимия за казуса материален закон решаващият съдебен състав е формулирал правилен краен правен извод за законосъобразност на оспорената пред него заповед. Администрацията правилно е отказала търсената еднократна помощ по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 3 от Закона за социално подпомагане, с оглед констатираната пречка за това - неизпълнение на условията по чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. В чл. 16, ал. 1 от ППЗСП е предвидена възможност за отпускане на еднократна помощ веднъж годишно за жизненоважни потребности на лицата и семействата. От съдържанието на нормата недвусмислено се установява, че помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, инцидентно - в резултат на непредвидими обстоятелства и в отклонение от обичайния начин на живот на молителя, излизащи извън рамките на обичайните му разходи. Еднократната помощ по цитираната разпоредба е само правна възможност (а не безусловно законово право) за подпомагане при непредвидено, неочаквано събитие и невъзможност за преодоляването му, поради липса на собствени средства, каквито обстоятелства, към момента на извършване на преценката от административния орган, не са били налице. Анализът на събрания по делото доказателствен материал, а именно неосъществената социална анкета, поради ненамирането на лицето на посочения от него настоящ адрес, както и непосочването конкретно на нуждата, за която се търси еднократната социална помощ, води до извода, че в конкретния случай не са налице предпоставките по цитираната норма за подпомагане на Миронова, защото не може да се установи инцидентно възникнала потребност в резултат на непредвидени обстоятелства, която да е предизвикала такова отклонение от обичайните изисквания на индивида, че да налага отпускането на еднократна социална помощ. Преценката на административния орган досежно отказа да отпусне исканата социална помощ е обусловена и от създадените препятствия от страна на Миронова да бъде извършена от социалните работници (два пъти посетили дома и съответно на 25.08.2017 г. и на 01.09.2017 г.) изискуемата съгласно чл. 27, ал. 1 от ППЗСП социална анкета (по смисъла и съгласно изискванията на § 1, т. 1 от ДР на ЗСП). Трябва да се има предвид и това, че касационната жалбоподателка е осигурена с доход от пенсия в размер на 240, 90 лева. От изготвения социален доклад и от другите данни по делото става ясно, че касационната жалбоподателка е в трудоспособна възраст и получава пенсия в горепосочения размер. Тези обстоятелства не сочат необходимост от отпускане на търсената еднократна помощ. Поради това правилен е изводът на административния орган, който е възприет и от съда, че не е доказано наличието на инцидентно възникнали потребности, за чието задоволяване да се предостави специалната еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП. В случай, че лицето има необходимост от допълнителни средства за покриване на разходите си, то би могло да претендира постоянно подпомагане, при което следва да бъде направена преценка във връзка с нормативното ограничение, свързано с диференцирания минимален доход. Изложеното обуславя законосъобразност на процесната заповед, с която компетентният административен орган е отказал на В. Миронова отпускане на процесната социална помощ. Като е стигнал до същия извод и е отхвърлил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна следва да бъде оставено в сила. По отношение на искането на касационната жалбоподателка да бъде освободена от заплащане на държавна такса и да и се предостави правна помощ съдът намира исканията за неоснователни. Не са представени пред съда съответните документи доказващи семейното, имотното и имущественото състояние на жалбоподателката. За пълнота на изложението следва да се отбележи и че адвокатската защита по делата по Закона за социално подпомагане не е задължителна, а и с оглед конкретните факти от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, предоставянето й не е оправдано (т. е. освен липсата на предпоставката по чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ, налице е и приложното поле на чл. 24, т. 1 от същия закон). Ето защо с настоящия съдебен акт В. Миронова следва да се осъди да заплати по сметка на Върховен административен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 5 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,