Решение № 94 от 3.10.2023 г. на ВКС по г.д. № 20228002104748/2022 г.

Производство по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото Т. Д. П. срещу решение № 1042/09.05.2022 г., постановено по възз. гр. дело № 5757/2021 г. на Софийския градски съд (СГС). С обжалваното въззивно решение е обезсилено първоинстанционното решение № 20045011/17.02.2021 г. по гр. дело № 6702/2020 г. на Софийския районен съд (СРС) и делото е изпратено по подсъдност на Административния съд – София-град (АССГ). В касационната жалба се излагат оплаквания и доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Ищецът поддържа жалбата си в откритото съдебно заседание. Ответниците Р. Н. И. и В. П. С. не са подали отговори на касационната жалба, не заявяват становище по нея и в откритото съдебно заседание. С определение № 1372/31.05.2023 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл. чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК – поради очевидна неправилност на въззивното решение. В мотивите към него въззивният СГС е приел, че първоинстанционният СРС е сезиран с искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр, с които жалбоподетелят-ищец се стреми да ангажира отговорността на ответниците, в качеството им на служители в 8-мо РУ на СДВР, във връзка с техни действия и бездействия по призоваването му като свидетел по досъдебно производство, които неправомерно са постановили общодържавно издирване спрямо него, като се твърди неравно третиране по признаците „обществено положение“ и „лично положение“, съставляващо пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗЗДискр. За да обезсили, като процесуално недопустимо първоинстанционното решение на СРС, с което тези искове са отхвърлени, и изпрати делото по подсъдност на АССГ, въззивният съд е посочил кои дела са подсъдни на административните съдилища, съгласно диспозитива на тълкувателно постановление (ТП) № 2/19.05.2015 г. на ОСС от ГК на ВКС и I-ва и II-ра колегия на ВАС, след което е цитирал решаващите съображения в мотивите към т. 4 от същото ТП, съгласно които, делата по искове по чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр за вреди от нарушение на права на граждани, свързани с равенство в третирането, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, са подсъдни на административните съдилища; а по искове по чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр за вреди, произтичащи от отношения между равнопоставени субекти, делата са родово подсъдни на гражданските съдилища. С оглед това, СГС е приел, че в случая обективно съединените искове попадали в обхвата на чл. 128, ал. 5 от АПК, тъй като твърдяното от ищеца неравенство в третирането произтича от действия на ответниците в качеството им на служители в 8-мо РУ на СДВР – длъжностни лица в административен орган, който има властнически правомощия. В заключение въззивният съд е приел, че гражданските съдилища не са компетентни да разгледат предявените искове, предмет на делото, като за този свой решаващ извод се е позовал и на практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК през периода 2012-2017 г. С ТП № 1/16.01.2019 г. на ОСС от ГК на ВКС и I-ва и II-ра колегия на ВАС е прието, че исковете с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДискр са подсъдни на районния съд, като е обявена за изгубила актуалност т. 4 от ТП № 2/19.05.2015 г. на ОСС от ГК на ВКС и I-ва и II-ра колегия на ВАС. Настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд правилно е квалифицирал предявените по делото искове като такива с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр. С тези искове първоинстанционният съд е сезиран на 07.02.2020 г. (датата на подаване на исковата молба по делото) – след приемането и обявяването на ТП № 1/16.01.2019 г. на ОСС от ГК на ВКС и I-ва и II-ра колегия на ВАС. При това положение, предвид и разясненията, дадени в мотивите към тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция намира, че като не се е съобразил с относимата към предмета на делото, актуална задължителна за съдилищата практика, обективирана в ТП № 1/16.01.2019 г. на ОСС от ГК на ВКС и I-ва и II-ра колегия на ВАС – относно подсъдността на исковете по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр, а се е позовал в решаващите си мотиви на неотносима и изрично обявена за изгубила актуалност съдебна практика – относно родовата подсъдност на иска по чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр, въззивният съд е допуснал очевидно нарушение на разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от ЗЗДискр, установяваща подсъдността на тези искове. Това от своя страна е довело до неправилност и на крайните изводи на СГС, – че делото е подсъдно на АССГ, за липса на компетентност на СРС да разгледа по същество предявените искове по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр и за процесуална недопустимост на постановеното по делото първоинстанционно решение. Гореизложеното налага, съгласно чл. 293, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, отмяна на неправилното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да разреши по същество материалноправния спор между страните, с който е сезиран с подадената от ищеца въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение