Решение № 4462 от 22.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7320/2014 г.

Решение № 4462 от 22.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7320/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Аида нет" ООД гр. Харманли, с правоприемник "Копи Нет 94" ЕООД, гр. Хасково, против Решение № 904/3.04.2014 г. постановено по адм. дело № 3127/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, девети състав. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 261201015/31.05.2012 г., издаден от орган по приходи при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 1186/10.09.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /"ОУИ"/ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП /сега Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика"/"ОДОП"/, гр. Пловдив ЦУ на НАП, с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 68491,20 лева ДДС и са начислени лихви за просрочие в размер на 5736,14 лева по 2 броя фактури, издадени от "Смарт Бизнес Груп" ЕООД. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевирано е и подробно развито в касационната жалба касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Моли за отмяна на съдебното решение и постановяване вместо него на друго решение по съществото на спора, с което да се отмени ревизионният акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП - не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 261201015/31.05.2012 г., издаден от орган по приходи при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 1186/10.09.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /"ОУИ"/ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, гр. Пловдив ЦУ на НАП, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 68491,20 лева ДДС и са начислени лихви за просрочие в размер на 5736,14 лева по 2 броя фактури, издадени от "Смарт Бизнес Груп" ЕООД. За да откажат правото на приспадане на данъчен кредит по издадените от този доставчик фактури с предмет - предплатени карти за мобилни телефони и ваучери за предплатени карти, приходните органи са приели, че не са осъществени реални доставки, не са налице данъчни събития, поради което ДДС се явява начислен неправомерно и не се следва възстановяване на данъчен кредит на получателя и платец на данъка. С обжалваното решение първоинстанционният съд е възприел изцяло изводите на приходните органи като е отхвърлил жалбата на дружеството срещу издадения ревизионен акт. В мотивите си съдът е описал действията на приходните органи в ревизионното производство като е цитирал събраните данни по ПИНМ във връзка с извършени проверки на доставчика и неговите предходни доставчици. Във фазата на съдебното производство съдът е събрал допълнителни доказателства, приел е заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи. По отношение прилагането на материалния закон съдът принципно е приел, че наличието на данъчни събития по издадените фактури е предпоставка за правомерното начисляване на данъка /ДДС/, което от своя страна е условие за възникване и упражняване правото на приспадане на данъчен кредит. Съдът е приел, че спорният въпрос по делото е дали издадените фактури обективират реално настъпили доставки - прехвърляне на право на собственост върху стоките. Отчел е, че липсват доказателства за реално извършено предаване и транспортиране на стоките, както и обстоятелството, че доставчикът не разполага с необходимия материален, технически и кадрови потенциал, необходим за реално осъществяване на облагаеми доставки, вследствие на което е направил извода, че ангажираните в хода на производствата доказателства от ревизираното лице, доставчика и предходните доставчици, не удостоверяват реални доставки на стоки. С оглед изложеното, досежно неустановената реалност на доставките по фактурите, издадени от "Смарт Бизнес Груп" ЕООД, съдът е обосновал извод за законосъобразност на РА. Решението е неправилно, постановено е в противоречие с материалния закон. Предмет на спора по настоящото дело е реалността на доставките по фактури, издадени от "Смарт Бизнес Груп" ЕООД и съответно налице ли е неправомерно начисление на данъка по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. При така установените факти и обстоятелства по спора, при преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, касационният съд намира за необоснован дадения от първоинстанционния съд отрицателен отговор на въпроса за наличието на настъпили данъчни събития по процесните фактури. Административният съд не е съобразил всички събрани по делото доказателства, не ги е обсъдил в тяхната съвкупност, ценил е избирателно доказателствата. За правомерното начисляване на данъка по спорните фактури е необходимо да се установи настъпване на данъчно събитие, което по смисъла на чл. 6 вр. с чл. 25, ал. 2 ЗДДС е прехвърлянето собствеността върху стоките. От друга страна сама по себе си липсата на кадровата обезпеченост на изпълнителя, не е основание за отказ от право на приспадане. Принципно следва да се отчете обективната невъзможност на получателя да контролира всички елементи по търговската верига. Не се твърдят и сочат от приходните органи обективни данни за наличие на данъчна измама, нито получателят и РЛ да е знаел или да е трябвало да знае за съществуване на такава данъчна измама. В настоящия случай, освен гореизложеното следва да се отбележи, че кадрова и техническа обезпеченост на доставчика не е необходима предвид характера на процесните стоки. Наведените касационни оплаквания са за необоснованост на фактическите изводи на съда, довели до незаконосъобразни крайни правни изводи. Според касатора съдът не е преценил доказателствената сила и тежест на всички събрани доказателства и доказателствени средства, не ги е обсъдил поотделно и заедно, поради което е достигнал до неправилни изводи за липса на реалност. Касационните оплаквания са основателни. Направените от първоинстанционния съд крайни фактически изводи, че по процесните пред него фактури не са извършени доставки на стоки, са необосновани. За да постанови решението на първо място АС е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила визирани в ДОПК. В процесния случай предметът на спорните фактури са стоки - предплатени карти за мобилни телефони и ваучери за предплатени карти. Съгласно даденото задължително тълкуване на СЕС по дело С-78/12 /"Евита К" ЕООД срещу Директора на Д "ОУИ" София/ - т. 33- доставка на стока по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112 е всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго да се разпорежда фактически с нея като собственик. Ето защо, релевантно за спора е установяване на предаването на стоките и овластяването на получателя да се разпорежда с получените стоки. Тези обстоятелства са установени за процесните стоки документално и фактически. Установено, вкл. и от заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, че процесните стоки са включени в дневниците за продажби на "Смарт Бизнес Груп" ЕООД. Установено е извършеното разплащане между страните по всяка от фактурите. Фактическото получаване е установено предвид данните по приемо-предавателни протоколи, които придружават всяка от фактурите. Неоснователно същите не са кредитирани от първоинстанционния съд като годни писмени доказателства. Приемо-предавателните протоколи съдържат необходимите реквизити, индивидуализиращи страните и стоките по вид, количество и стойност. Представена е декларация, подписана от управителя на доставчика, от която е видно, че транспортирането на стоките е извършвано лично от него със собствено МПС. Тези твърдения се подкрепят от представените още в хода на административното производство свидетелство за регистрация от 12.01.2010 г., както и договор за покупко-продажба на процесното превозно средство - Мерцедес Вито рег. № ЕН 5745 ВВ. Тези обстоятелства противоречат на изводите на съда и органа по приходите, че доставчикът не разполага с транспортни средства и че не са представени доказателства за предаване и транспортиране на стоките. Предвид характера на процесните стоки, собствено или наето транспортно средство дори не е необходимо с оглед обема и теглото на картите за мобилни телефони и ваучери за предплатени карти предмет на извършените доставки. Налице е пълно съответствие между страни, количества и вид стоки по фактурите. Необоснован е изводът, че предвид липса на доказателства за притежаван склад на доставчика, такъв не е ползван от него. Видно от обяснението дадено в декларация от управителя на доставчика, склад не е използван. На следващо място необоснован е и изводът на съда за липса на материална обезпеченост на доставчика да достави стоки от вида и количествата като тези по процесните фактури. Въз основа на приетото заключение на експертиза се установява счетоводно отразените наличност на такива материали при доставчика. Такива материали са заприходени като получени от "Кооплекс Груп" ЕООД и "Р. Ж. Груп" ЕООД и последващо са изписани при продажбата им на РЛ в съвпадащи си количества и вид. Покупките на стоки и доставчиците по тях са осчетоводени редовно по сметки 304 "Стоки", 4531 "Данък за покупките", 401 "Доставчици" - аналитични партиди "Кооплекс Груп" ЕООД и "Р. Ж. Груп" ЕООД и 503 "Разплащателна сметка". Видно от последната и от банковите извлечения от страна на "Смарт Бизнес Груп" ЕООД е осъществена дължимата престация, а именно плащане по фактурите по банков път. Доколкото само въз основа на невъзможността за проверка на предходните доставчици е формиран изводът за липса на материална обезпеченост и оттам за липса на реалност на доставките по процесните фактури, същият е необоснован. Предходните доставки се потвърждават и от заключението по ангажираната съдебно-счетоводната експертиза. Предвид сочените по-горе разрешения на СЕС по сходни случаи, както и предвид установените в ЗДДС предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, обезпечеността на предходните доставчици на прекия не е релевантна за правото на приспадане. Още повече, че в процесния случай са налице данни и доказателства за наличие на процесните стоки при доставчика в резултат на осъществени предходни доставки. Не на последно място от значение за установяване реалността на доставките по процесните фактури е извършването на последващи облагаеми доставки с получените предплатени карти за мобилни телефони, ваучери за предплатени карти - от същия и вид и количество, при липса на установености, че РЛ е получило такива стоки от други лица, различни от прекия доставчик "Смарт Бизнес Груп" ЕООД. Установено е при условията на пълно доказване, че РЛ извършвало доставки на "Оптима Кооперация" ООД - Кипър, регистрирана като оператор в свободна зона Дубай. РЛ са издавани фактури, които от своя страна са осчетоводени като приход по сметка 702 "Приходи от продажба на стоки. Получените преводи са включени в счетоводни сметки 504 "Разплащателна сметка във валута" и 411 " Клиенти" на "Аида нет" ООД, по аналитичната партида "Оптима Кооперация" ООД. Във връзка със спедицията на стоките - предмет на последващи доставки, са на РЛ са издадени фактури, плащанията, по които са осъществени по банков път, а разходите са осчетоводени от РЛ по сметка 602 "Разходи за външни услуги". Според експертното съдебно заключение въз основа на редовно водените аналитично счетоводни записвания при РЛ и доставчика, при съпоставка на всички представени документи и при посещение на място в счетоводството на доставчика, се установяват както предходните, така и последващите доставки. Заключението по изготвената СТЕ изяснява принципа на работа и начина на употреба на процесните стоки. Вещото лице сочи, че предплатените услуги не изискват сключване на договор със съответния мобилен оператор. СИМ картите се използват при пътуване и престой в чужди държави. Съобразно даденото експертно заключение се достига до извода, че не са необходими съпътстващи документи при употребата на процесните стоки. По изложените съображения настоящият касационен състав на ВАС намира, че незаконосъобразно и необосновано на "Аида нет" ООД е отказано от приходните органи правото на приспадане на данъчен кредит по 2 броя фактури, издадени от "Смарт Бизнес Груп" ЕООД. От събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка се установява настъпили данъчни събития предвид реалност на доставките, а оттам липса на пречката по чл. 70, ал. 5 ЗДДС за възникване на правото на приспадане - неправомерно начисляване на данъка. Като е приел обратното първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови ново решение по съществото на спора, с което да се отмени обжалвания ревизионен акт като незаконосъобразен. Предвид горното обжалваното решение следва да се отмени като неправилно и в частта относно присъдените разноски в полза на дирекция "ОДОП" - Пловдив в размер на 2756,82 лв. Претенцията дружеството за присъждане на разноски е частично основателна, налице са доказателства за осъществени разноски за държавна такси за двете производства в размер на 75 лв. и за депозити за вещи лица в общ размер на 550 лв., същите следва да бъдат присъдени в полза на касатора. Разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат, тъй като няма данни за реално направени такива и на основание т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК,