Решение № 6038 от 26.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15191/2011 г.

Решение № 6038 от 26.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15191/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Драгажен флот - Истър" АД, със седалище и адрес на управление в гр. Свищов, срещу решение № 377 от 4.10.2011 г. по адм. дело № 535/2011 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново, втори състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - директорът на ТП на НОИ гр. Велико Търново не е взел отношение по спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 377 от 4.10.2011 г. по адм. дело № 535/2011 г. Административен съд гр. Велико Търново, втори състав, е отхвърлил жалбата на "Драгажен флот - Истър" АД гр. Свищов срещу решение № 91 от 16.05.2011 г. на директора на ТП на НОИ гр. Велико Търново, с което е потвърдено разпореждане № 918 от 5.04.2011 г. на началник-отдел "КПК" при ТП на НОИ гр. Велико Търново. Така постановеният съдебен акт не страда от визираното в касационната жалба отменително основание. По първоначалното дело е било установено, че Мария Георгиева Цветанова от гр. Благоевград е подала молба със свободен текст на 29.02.2008 г., с която е уведомила работодателя си "Драгажен флот - Истър" АД гр. Свищов, че ще ползва отпуск по чл. 164, ал. 1 от КТ до навършване на двегодишна възраст на детето си, считано от 13.02.2008 до 20.05.2009 г. В нея е декларирала само, че детето не е настанено в детско заведение, което към онзи момент е било вярно. Осигурителят не е изискал попълването на молба-декларация по чл. 46, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските и въпреки това е разрешил искания отпуск. Изплащането на обезщетението по чл. 53, ал. 1 КСО се е извършвало чрез осигурителя в сроковете за изплащане на трудовите възнаграждения, който е теглил от ДОО процесните суми. По първоначалното дело също така е било установено, че детето Галин Чавдаров Цветанов е постъпило в ДЯ "Детски свят" гр. Свищов на 25.08.2008 г. и продължило да я посещава до 21.05.2009 г., без м. февруари 2009 г. В тази връзка са констативен протокол № 122 от 16.07.2010 г. на финансов ревизор при ТП на НОИ гр. Велико Търново и ведомости за пребиваване на децата. Съгласно чл. 164, ал. 1 от КТ след използване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст. Според чл. 46, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) отпускът за отглеждане на дете до 2-годишна възраст се ползва въз основа на писмено заявление на майката, респ. осиновителката. Към нея майката прилага декларация, че детето не е настанено в детско заведение и не се отглежда от лицата по чл. 164, ал. 3 от КТ - чл. 46, ал. 2 от НРВПО. Освен декларацията, към молбата се прилага и справка съгласно Приложение № 2 към чл. 46, ал. 3 от Наредбата. Тези документи в случая липсват по вина на осигурителя. Отпускът по чл. 164, ал. 1 от КТ се прекратява, когато детето бъде настанено в детско заведение - чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. От момента на настаняване на детето в детско заведение отпада основанието за ползване на цитирания отпуск, тъй като неговото предназначение е целево - освобождаване на майката на дете до 2-годишна възраст от работа, за да може да отглежда лично и постоянно през този период малкото си дете. При промяна на последното обстоятелство отпада и основанието за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, защото последното цели да замени липсващото трудово възнаграждение, което майката би получавала, ако бе отглеждала детето си сама. А когато тя е поверила отглеждането му на детско заведение, липсва законово основание както за продължаване на ползването на отпуск за отглеждане на малко дете, така и за получаване на свързаното с него обезщетение. Разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО - в редакцията, приложима за процесния период, изрично сочи, че това обезщетение не се изплаща, когато детето е настанено в детско заведение. След като Цветанова не е декларирала, че при промяна на обстоятелството, че детето не е настанено в детско заведение се задължава да уведоми осигурителя си, то тя не може да носи отговорност за неправомерно полученото обезщетение за отглеждане на малко дете. Стигайки до същите фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,