Решение № 7732 от 31.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10277/2011 г.

Решение № 7732 от 31.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10277/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на началника на Митнически пункт /МП/ Варна Запад, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Дашева, срещу решение № 1823/15.07.2011 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 895/2011 г. В касационната жалба се излагат доводи за частична недопустимост и незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Твърди се, че решението е недопустимо в частта му, в която е прогласено за нищожно изцяло решение № 9300-115/16.02.2011 г. на началника на МП Варна Запад. Това решение е било оспорено от жалбоподателя само в частта му, в която е било определено допълнително задължение за ДДС в размер на 8 300.42 лв. и съдът се е произнесъл свръх петитум като не е определил правилно предмета на спора. Незаконосъобразно е прието от първоинстанционния съд, че двете решения на началника на МП Варна Запад са нищожни, тъй като не е проведена процедурата по чл. 99 от АПК. Производството по чл. 834 от ППЗМ е особено производство, уредено в специален закон, което изключва приложението на общите правила на АПК. Освен това, решение № 9300-592/08 г. на началника на МП Варна Запад няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Със същото не се определя нова митническа стойност и допълнителни задължения, различни от декларираните с ЕАД. Следователно, с това решение не възникват правни последици за жалбоподателя и то не е израз на оперативна самостоятелност на митническия орган. За жалбоподателя е било ясно, че с решение № 9300-115-1/30.03.2011 г. му е определено само задължение за лихва и то е погасило това свое задължение, видно от представеното платежно нареждане. Незаконосъобразно Варненският административен съд го е прогласил за нищожно в една част и го е отменил като незаконосъобразно в частта за лихвата без да изложи мотиви по съществото на спора. Претендира се обезсилване като недопустимо на обжалваното решение и евентуално отмяната му като незаконосъобразно, включително в частта му за разноските и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по касационната жалба - "Девненски захарен завод" ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. Девня, Промишлена зона юг, оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Миленов и заявява претенция за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е било решение № 9300-115/16.02.2011 г. към ЕАД № 08ВG002002Н0068311/02092008 на началника на МП Варна Запад, с което е определена по реда на чл. 29 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 нова митническа стойност и съответно - допълнително задължение на "Девненски захарен завод" ЕАД за заплащане на ДДС в размер на 8 300.42 лв., както и решение № 9300-115-1/30.03.2011 г. към ЕАД № 08ВG002002Н0068311/02092008 на началника на МП Варна Запад, с което допълнително е определено задължение за лихва в размер на 2 539.25 лв. Административният съд е прогласил за нищожно решение № 9300-115/16.02.2011 г. към ЕАД № 08ВG002002Н0068311/02092008 на началника на МП Варна Запад, като е изложил следното в мотивите на своето решение: С ЕАД № 08ВG002002Н0068311/02092008 жалбоподателят е внесъл сурова тръстикова захар в насипно състояние. С ЕАД въз основа на декларираната от него стойност на стоката са определени задължения за мито 909 453.50 лв. и ДДС - 573 765.96 лв. С решение № 9300-592/4.09.08 г. началникът на МП Варна Запад е определил задължения за мито 909 453.50 лв. и ДДС - 573 765.96 лв. Не са представени по делото доказателства за връчването на това решение, но в с. з. от 6.07.2011 г. жалбоподателят чрез процесуалния си представител е заявил, че същото му е известно от датата на издаването му, както и че въз основа на това решение дължимите публични държавни вземания са били заплатени и е било разрешено вдигането на стоката. Вземането под отчет е действие по определяне на размера на дължимите митни сборове. С подаването на ЕАД, определянето на дължимите митни сборове и вписването им в Регистъра за вземане под отчет към съответното митническо учреждение следва да се приеме, че ЕАД в частта му, обективиращ публичните държавни вземания, има характер на индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване по реда на АПК. Още повече, че в случая към ЕАД има издадено решение за вземане под отчет. Поради това, всяко следващо изменение на така установените публични държавни вземания следва да се извършва по реда на чл. 99 и следващите от АПК. Решението от 16.02.2011 г. е издадено също от началника на МП, а не от горестоящия орган, каквото е изискването на чл. 99 от АПК. Не е спазен и едногодишният срок по чл. 102, ал. 2 от АПК, който тече от възникване на основанието, който по отношение на фактура № 051-00038912/3.10.08 г. е изтекъл на 3.10.09 г. Поради същите обстоятелства е прогласено за нищожно и решение № 9300-115-1/30.03.2011 г. към ЕАД № 08ВG002002Н0068311/02092008 на началника на МП Варна Запад, в частта му, в която са определени задължения за мито 909 453.50 лв. и ДДС - 582 066.38 лв. По отношение на решение № 9300-115-1/30.03.2011 г. към ЕАД № 08ВG002002Н0068311/02092008 на началника на МП Варна Запад, в частта му, в която е определено задължение за лихва в размер на 2 539.25 лв. върху ДДС, съдът е приел, че същото е незаконосъобразно, поради това, че в обстоятелствената му част не е посочен размер на главницата и период, за който се дължи лихвата. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, неоснователен е доводът на касатора за недопустимост на решението, в частта му, в която е прогласена нищожността на решение № 9300-115/16.02.2011 г. към ЕАД № 08ВG002002Н0068311/02092008 на началника на МП Варна Запад. Независимо, че в жалбата не е било заявено такова искане, то е направено в хода на устните състезания, а дори и да не беше заявено изрично, съдът е длъжен служебно да прецени най-напред валидността на акта, а след това неговата законосъобразност. Доколкото с това решение е определена нова митническа стойност, различна от декларираната като към нея е прибавена сумата от 31 265 щ. д. по фактура № 051-00038531/2.09.08 г. и по фактура № 051-00038912/3.10.08 г. и именно в тази част решението е оспорено, то за жалбоподателя е налице правен интерес да претендира прогласяване на цялото решение за нищожно като издадено в нарушение на процедурата по чл. 99 и следващи от АПК. Основателни са обаче наведените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на решението в частта му, в която е прогласено за нищожно посоченото по-горе решение № 9300-115/16.02.2011 г. и решение № 9300-115-1/30.03.2011 г. към ЕАД № 08ВG002002Н0068311/02092008 на началника на МП Варна Запад, в частта му, в която са определени задължения за мито 909 453.50 лв. и ДДС - 582 066.38 лв. Правилно е прието от съда а и този факт не се оспорва от жалбоподателя, че посочените в решение № 9300-592/04.09.08 г. на началника на МП Варна Запад задължения за мито в размер на 909 453.50 лв. и ДДС в размер на 573765.96 лв. по ЕАД № 08ВG002002Н0068311/02092008 са определени на базата на декларираната стойност на стоката и съответстват на посочените в самия ЕАД. Същите са взети под отчет с рег. № 7205/04.09.2008 г., заплатени са и е разрешено вдигането на стоката. Следователно, определено е митническо задължение при приемането на митническата декларация и същото е взето под отчет в хипотезата на чл. 832, ал. 1 от ППЗМ. Според чл. 78 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета и чл. 84, ал. 1, чл. 84а от ЗМ след вдигането на стоките митническите органи имат право служебно да извършат повторна проверка на декларацията или последващ контрол на декларирането. Когато последващата проверка на декларацията или последващият контрол установят, че разпоредбите, отнасящи се до съответния митнически режим, са били приложени на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, при спазване на приетите разпоредби, да уредят ситуацията като отчитат новите данни, с които разполагат. Според чл. 834, ал. 1 от ППЗМ, в случай че размерът на митните сборове, произтичащ от дадено митническо задължение, не е бил взет под отчет, съгласно чл. 832 и чл. 833 или е бил взет под отчет размер, по-нисък от дължимия, вземането под отчет на пълния размер или на остатъка до пълния размер се извършва в срок от 2 дни, считано от датата, на която митническите органи установят това обстоятелство и са в състояние да изчислят дължимия размер. Основателен е доводът на касатора, че при определяне на допълнителни митнически задължения в резултат на установени обстоятелства при извършване на последваща проверка на декларацията или последващ контрол приложими са разпоредбите на специалните митнически закони, а те не съдържат изискване решението, с което се определят тези допълнителни задължения, да е издадено от непосредствено по-горе стоящия орган. Производството по възобновяване на производство за издаване на административен акт по чл. 99 и следващите отАПК, в което може да бъде изменен или отменен индивидуален административен акт, необжалван по съдебен ред, не намира приложение в случая, доколкото в специалните закони се съдържат съответните норми, уреждащи реда за установяване на допълнителни митнически задължения след приемане на митническата декларация. Що се отнася до решение № 9300-115-1/30.03.2011 г. към ЕАД № 08ВG002002Н0068311/02092008 на началника на МП Варна Запад, в частта му, в която е посочено, че се вземат под отчет следните митни сборове: А10 909 453.50; В00 582 066.38 и държавните вземания са както следва: мито 909 453.50 лв. и ДДС 582 066.38 лв., тези държавни вземания са повторно установени в размера, в който вече са били установени с предходното решение № 9300-115/16.02.2011 г., то това не е основание за нищожност на това решение, а обуславя извод за незаконосъобразност, налагащ неговата отмяна. В този смисъл са и изложените в решение № 3786 от 15.03.2012 г. по адм. д. № 10581/2011 г. на ВАС, първо отд. мотиви. Решението е незаконосъобразно и в частта му, в която е отменено решение № 9300-115-1/30.03.2011 г. към ЕАД № 08ВG002002Н0068311/02092008 на началника на МП Варна Запад, в частта му, в която е определено задължение за лихва върху ДДС в размер на 2 539.25 лв. Действително, в него не е посочен размерът на главницата, във връзка с който е определено задължението за лихва, нито периодът, за който е изчислен размерът на лихвата. Видно обаче от изложеното в мотивите на това решение, лихвата е определена във връзка с допълнителното задължение за ДДС по решение № 9300-115/16.02.2011 г. към ЕАД № 08ВG002002Н0068311/02092008, и според изложеното в жалбата, оспорва се главницата по това решение и във връзка с нея и задължението за лихва по второто решение. Доколкото безспорно е установена датата на връчване на покана за доброволно плащане на главницата - 21.02.2011 г., като в придружителното писмо е определен 10-дневен срок за доброволно изпълнение, тези данни би следвало да се вземат предвид при определяне законосъобразността на решението, с което е определено задължение за лихва и по отношение на нейния размер в зависимост от изхода на спора относно дължимостта на допълнителното задължение за ДДС. С оглед на така изложените съображение, Върховният административен съд, първо отделение