Решение № 8792 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 524/2012 г.

Решение № 8792 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 524/2012 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, чрез пълномощник юриск. Валерия Банкова - Христова против решение № 5009 от 9.11.2011 г. по адм. д. № 6078/2010 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 23 състав, с което е отменена заповед № 01-РД-1517 от 16.06.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и е върната преписката на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне при съобразяване с дадените указания за тълкуването и прилагането на закона в мотивите на решението, както и е осъден ДФЗ да заплати на "Интернационал" ООД, гр. Кресна, разноски по делото в размер на 700 лв. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че е неправилен извода на съда, че проекта на кандидата се отнася само до инвестиция за ПИ № 005135, който е самостоятелен, а не за цялостен комплекс с два съседни имота, като се позовава на представения бизнес - план с прогнозна стойност за приходи и разходи, който се отнася за целия комплекс. Смята, че инвестицията се отнася до целия комплекс, а не само за един имот. Излага, че неправилно съдът е приел, че в акта не е посочено правно основание за неговото издаване, което е препятствало правната защита на кандидата, въпреки че в акта е посочено основание - чл. 31, ал. 1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 29/. Смята, че неправилно съда е приел, че е допуснато нарушение на процедурата от административния орган, за това, че не са извършени съответните проверки, след като отказът за финансиране е на основание чл. 8, ал. 2 от Наредба № 20, който правилно е приложен, както и не е допуснато нарушение на чл. 29, ал. 1, т. 2 от същата. Моли, да се отмени обжалваното решение и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Интернационал" ООД, гр. Кресна, чрез пълномощника адв. Борислава Николова с писмен отговор и съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение, с искане да бъде оставено в сила и присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище за неоснователност на жалбата. Излага, че по делото е установено, че документите за кандидатстване за одобрение за подпомагане, представени от кандидата със заявлението от 29.04.2009 г. са отговаряли на изискванията на чл. 24 от Наредба № 29, както и че заявените от него разходи, предназначени за постигане целите на проекта са допустими за финансово подпомагане съгласно чл. 23 от Наредбата, както и че компетентният орган не се е произнесъл в срока по чл. 27, ал. 1. Смята, че с оглед на тези специфични в случая обстоятелства, при настъпилата една година след подаване на заявлението нормативна промяна на чл. 8, ал. 2 от Наредбата, в сила към момента на издаване на процесния акт, въвеждаща различни изисквания относно общите допустими разходи, които изисквания по същество са ограничителни условия, съгласно чл. 30, ал. 2 от АПК адм. орган е следвало да уведоми заявителя да приведе искането си в съответствие с тях. Излага, че в противен случай жалбоподателят би бил поставен в очевидно по- неблагоприятно и неравностойно положение в сравнение с други кандидати, подали заявленията си едновременно с него и получили своевременно положителен отговор и с неуведомяването му е бил лишен от възможността да прецени дали да коригира в подходящи граници необходимите му средства за финализиране на проекта, неизпълнението на задължението по цитираната разпоредба от АПК представлява съществено нарушение на материалния закон и незаконосъобразност на издадената заповед. Излага, че адм. орган е следвало да изпълни предписанието по чл. 27, ал. 3 от Наредбата и се даде възможност на кандидата да коригира заявлението си в съответствие с изменението на наредбата. Излага, че решението е правилно като краен резултат, макар и да съществуват отделни неточности в мотивите. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в установения от закона срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решение № 5009 от 9.11.2011 г. по адм. д. № 6078/2010 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 23 състав, по жалба на "Интернационал" ООД е отменена заповед № 01-РД-1517 от 16.06.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и е върната преписката на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне при съобразяване с дадените указания за тълкуването и прилагането на закона в мотивите на решението, както и е осъден ДФЗ да заплати на "Интернационал" ООД разноски по делото в размер на 700 лв. Административният съд е приел, че е допуснато нарушение на установената форма, допуснати съществени процесуални нарушения в административното производство и неправилно приложение на материалния закон /чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК/. Приел е, че са посочени само фактически основания при издаване на акта -неспазване на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 29, но не е посочено правно основание, което е препятствало правото на защита на адресата на акта. Също така е приел, че е допуснато нарушение на императивни норми - чл. 27, ал. 2 и чл. 28, ал. 1 от Наредба № 29, като не е дадена възможност на кандидата да отстрани неяснота и нередовност на заявлението в съответствие с настъпилите нови изменения в нормативната уредба. Прието е, че са допуснати нарушения на основни принципи на административния процес по чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 от АПК, както и нарушение на материалноправни разпоредби по чл. 29, ал. 1 от Наредбата, поради липса на основание за отказване на финансиране при неспазване на изискването по чл. 8, ал. 2 от Наредбата. Съдът след като е отменил заповедта, с която е отказано финансиране, е върнал делото като преписка на административния орган за ново произнасяне при съобразяване мотивите на решението. Обжалваното решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения обуславящи касационни отменителни основания. Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства по делото относими към оспорения акт, към компетентността на органа издател на акта и въведените материалноправни изисквания при финансиране на проекти по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (ПРСР). От фактическа страна безспорно е установено и не се спори от страните, че "Интернационал" ООД е кандидатствал пред ДФ "Земеделие" - РА със заявление идентификационен № 01/312/00465 от 29.04.2009 г. за финансиране на проект - Крайпътен комплекс "Интернационал" на стойност - 560 792.13 лева, по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" по ПРСР. Към заявлението са приложени бизнес план, по който кандидатът е посочил сума на инвестицията в размер на 914 063,70 лева и Таблица за допустимите инвестиции, в която е посочил общи разходи - 560 792.13 лева. Установено е, че сумата за която не се кандидатства за подпомагане на проекта е 353 271, 57 лв. Въз връзка с установяване на спорните обстоятелства относно обекта на инвестициите, извършените разходи за които не се кандидатства, размера на разходите, за които се иска финансово подпомагане, както и установяване свързаността на имотите в комплекса, са назначени съдебно - счетоводни експертизи /СЧЕ/ основна и допълнителна. Въз основа на СЧЕ е прието, че в приложения към заявлението бизнес план са описани инвестициите в двата притежавани от жалбоподателя съседни имоти /ПИ № 005136 и № 005135/, образуващи Крайпътен комплекс "Интернационал", но това за което се кандидатства по процесния проект включва единствено инвестицията в ПИ № 005135 - хотел, снек-бар и офиси, която инвестиция е самостоятелна, както и че инвестициите за обектите в двата ПИ са общо в размер на 914 064 лева, от които 163 035,80 лева са разходите за обектите в ПИ № 005136, а за процесния ПИ№ 005135- хотел, снек-бар и офиси, общият размер на инвестицията е 751 028,20 лева, от която заявителят е кандидатствал за сумата в размер на 560 792,13 лева. Заявлението за подпомагане е подадено на 29.04.2009 г. при действието на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., в редакцията ДВ, бр. 76 от 2008 г., съгласно която "Максималният размер на допустимите разходи, за които се кандидатства по проекта, е левовата равностойност на 400 000 евро". С Раздел V Допустими разходи от Наредба № 29 /ред. ДВ, бр. 76 от 2008 г./ са описани допустимите за финансово подпомагане разходите, предназначени за постигане целите на проекта, като по отношение на заявените разходи за подпомагане от кандидата по бизнес - плана Таблица за допустимите инвестиции, с която се кандидатства за подпомагане по проекта - общата стойност е 560 792.13 лева. Заедно с останалите разходи по инвестицията, за които не се кандидатства за подпомагане по проекта общият размер на инвестиция е 914 063,70 лева. След подаване на заявлението за подпомагане на 29.04.2009 г. в 3 месечния инструктивен срок по чл. 27, ал. 1 от Наредба № 29 /ред. ДВ, бр. 76 от 2008 г./ административният орган не е приключил процедурата по проверка и произнасяне. С § 4 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., ДВ, бр. 37 от 18.05.2010 г. е изменен чл. 8, като ал. 2 е с нова редакция - "Максималният размер на общите допустими разходи, за които се кандидатства, заедно с тези, за които не се кандидатства, но са част от цялостния обект на инвестицията и без него той не може да бъде завършен и/или да функционира самостоятелно, не трябва да надхвърлят левовата равностойност на 400 000 евро. С изменения нормативен акт не са уредени случаи с висящите производства по вече подадени заявления. Със заповед № 01-РД-1517 от 16.06.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" на основание чл. 31, ал. 1 от Наредба № 29 е отказано финансиране по заявлението за подпомагане от 29.04.2009 г. № 01/312/00465 със стойност на проекта 560 792.13 лева, като са изложени мотиви: че не е изпълнено условието на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 29/2008 г. /редакция след изм. ДВ, бр. 37 от 18.05.2010 г./, като сумата за която кандидатства бенефициентът е 560 792,13 лева, но заедно с инвестиционните разходи, за които не се кандидатства за подпомагане на проекта - 353 271,57 лева възлизала в размер на 914 063, 70 лева, което значително надхвърляло левовата равностойност на 400 000 евро /782 332,00 лева/. В съответствие с чл. 220 от АПК настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че административният съд обективно е установил фактическите обстоятелства по делото и въз основа на тях правилно е приложил материалния закон, като въпреки допуснатите отделни неточности в изводите за незаконосъобразност, като краен резултат постановеното от него решение е правилно. Основателно е възражението на касатора, че е необоснован извода на административния съд относно извода, че липсва правно основание на постановения отказ за финансиране. Действително в т. 1 от правните изводи съдът е приел, че административният орган е изложил само фактически основания по чл. 8, ал. 2 от Наредба № 29,но не е посочил правно основание, поради което е направил извод, че неспазването на установената форма и не посочването на правното основание за издаването на конкретен индивидуален административен акт само по себе си обуславя неговата отмяна, тъй като този пропуск възпрепятства от една страна упражняването на съдебен контрол, а от друга е пречка за упражняване правото на защита на адресата на акта. В тази част изводите на съда са неправилни и необосновани, след като изрично в оспорената заповед № 01-РД-1517 от 16.06.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е посочено правно основание за отказа - чл. 31, ал. 1 от Наредба № 29, а в"Мотиви за отказа" са изложени фактическите основания по чл. 8, ал. 2 от Наредба № 29. Посоченото нарушение в решението на съда обаче не обуславя неговата неправилност и наличие на касационно основание за отмяна, поради наличие на допуснати нарушения от административния орган на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби, които обуславят незаконосъобразност на постановения административен акт и основание за неговата отмяна. Неоснователни са доводите на касатора в останалата част по жалбата. След подаване на заявлението за подпомагане - 29.04.2009 г. административният орган е приел заявлението на кандидата за допустимо за подпомагане и е извършил част от предвидените по реда на Наредба № 29 административни проверки, но не е приключил процедурата по Глава трета, Раздел втори от Наредба № 29 с издаване на административен акт. Заявената за финансиране инвестиция от 560 792,13 лева е била в съответствие с изискването на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 29 ( ред. ДВ, бр. 76 от 2008 г.) като максималният размер на допустимите разходи, за които се кандидатства по проекта, не надвишава левовата равностойност на 400 000 евро. Административният орган не се е произнесъл в инструктивния срок по чл. 27, ал. 1 от Наредба № 29 за одобрение или отхвърляне на заявлението /чл. 31, ал. 1/, повече от една година от подаване на заявлението, като на 18.05.2010 г. е прието изменението на чл. 8 и са въведени, нови неблагоприятни за заявителя финансови условия. След като заявлението за подпомагане е подадено при нормативно определени финансови условия и в хода на административното производството е установена неяснота относно обхвата на процесния проект и размера на инвестициите, за чието извършване се кандидатства, с настъпването на нови нормативно установени финансови условия за финансиране на един проект, като е определен обема на разходите, които е необходимо да бъдат извършени за цялостното завършване и самостоятелното функциониране на инвестицията, включително и тези, които са направени, но за които не се кандидатства за подпомагане, административният орган е бил длъжен да изпълни задължението си по чл. 27, ал. 4 от Наредба № 29/2008 г. /предишна ал. 3, изм. ДВ, бр. 37 от 2010 г./, като РА е следвало с мотивирано писмо да уведоми кандидата и да му даде възможност да отстрани съществуващата неяснота и му даде възможност да коригира заявлението в съответствие с изменените условия. Бездействието на административния орган и непроизнасянето в нормативно установения инструктивен срок имат за последица настъпване на нови обстоятелства свързани с приложение на материалния закон по чл. 142, ал. 1 от АПК, които са във вреда на заявителя по подпомагането, за които не е знаел и не е могъл да предполага за настъпването им при подаване на заявлението, довели са до засягане на неговите права и интереси при наличие на първоначални предпоставки за одобряване на проекта. Едва след като е дадена такава възможност и кандидатът не отстрани нередовността на документите и/или непълнотата и неяснотата на заявените данни и посочени факти, респ. да приведе заявлението в съответствие с новите изисквания до изтичане на срока по ал. 4, РА в съответствие с чл. 27, ал. 7 следва да откаже финансиране или да намали финансовата помощ в съответствие с неотстранените нередности. В случая не е била налице начална нередовност на заявлението, след като не са извършени действия от експертна комисия за осигуряване на прозрачност (ЕКОП) по реда на чл. 28 от Наредба № 29, а е настъпила последваща нередовност в резултат на въведени нови нормативни изисквания, при бездействие на административния орган за произнасяне по заявлението в указания нормативен срок. Правилно административният съд е приел, че неизпълнението на процедурата по чл. 27, ал. 4 и чл. 28 от Наредба № 29 от страна на административния орган представлява нарушение на административнопроизводствените правила, което е съществено след като се засягат правата и интересите на заявителя. В случай, че административния орган е изпълнил задължението да уведоми заявителя за настъпилите нови изисквания на закона и да укаже да отстрани недостатъците на първоначалното заявление, в съответствие с настъпилите нови финансови условия по чл. 8, ал. 2 от Наредба № 29 и ако проекта не бъде коригиран, последиците за отхвърляне на заявлението за подпомагане, ще бъдат нормативно оправдани. Неоснователни са доводите на касатора, че и дори да беше уведомен кандидата за възможността да коригира разходите в съответствие с чл. 8, ал. 2 от Наредба № 29, отново би се надхвърлила левовата равностойност на 400 000 лева, поради това, че първоначалните разходи извършени от кандидата, които не са предмет на проекта и на инвестицията за финансиране, не могат да бъдат коригирани, а разходите по проекта, не биха могли да се променят, поради това, че са свързани с цялостния обект на инвестицията като комплекс "Интернационал", който включва два отделни имота и без обща свързаност, комплекса не може да бъде завършен и/или да функционира самостоятелно. Твърдяното предположение не освобождава административния орган от изпълнение на задължението по чл. 27, ал. 4 от Наредба № 29, след като с изменения нормативен акт не са уредени висящите производства. Освен изложеното в обжалваното решение административният орган не е изпълнил и общите изисквания по процедурата по издаване на индивидуален административен акт по чл. 30, ал. 2 от АПК и не е уведомил заявителя за недостатъците на заявлението за подпомагане, след като не удовлетворява по негова преценка изискванията на закона /чл. 8, ал. 2 от Наредба № 29/, респ. да даде възможност да бъде коригирано подаденото първоначално заявление в съответствие с настъпилите нови нормативни изисквания по финансовите условия на проекта. Административният съд законосъобразно и обосновано е приел, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в резултат на което е допуснато нарушение материалноправните разпоредби по чл. 29 от Наредба № 29 при постановяване на отказа за финансиране. В заповедта не е посочено нарушението на материалноправна норма, което е правно основание за отказа, а е само посочено фактическо основание по чл. 8, ал. 2. В касационната жалба се посочва, че материалната разпоредба като основание за отказа е чл. 29, ал. 1, т. 2 от Наредба № 29, но акта не е издаден въз основа на нея, както и не са установени в производството конкретните хипотези относими към твърдяното основание за отказа за финансиране. В тази връзка правилно административният съд е приел допуснато нарушение на материалноправни разпоредби и е отменил оспорения административен акт. При новото произнасяне административният орган следва да спази процедурата по чл. 27, ал. 4 и чл. 28 от Наредба № 29 и чл. 30, ал. 2 от АПК, след което се поизнесе по заявлението за подпомагане в съответствие с приетите изменения на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 29. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че решението на административния съд, с което е отменена заповед № 01-РД-1517 от 16.06.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса и с оглед направеното искане от пълномощника на ответника за заплащане на разноски по делото за настоящата инстанция, в съответствие с чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да бъдат присъдени на ответника разноски по делото, като бъде осъден ДФ "Земеделие" - София да заплати на "Интернационал" ООД сумата 700,00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение по договор за адвокатски услуги от 16.05.2012 г. Предвид на изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение