Решение № 6037 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10872/2013 г.

Решение № 6037 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10872/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) против решение № 1482 от 3.07.2013 г. по адм. дело № 1353/2013 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменена заповед № РД-606/15.02.2013 г. на същия административен орган, с която е прекратено действието на безсрочно разрешително за извършване на стопански риболов № 02107305/2012 г. с риболовен кораб с външна маркировка Сз 657 и име Тони ню, издадено на Мариян Димитров Пъздерков. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като са налице всички законови изисквания за постановяване на административния акт. Моли да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Пъздерков против заповедта да бъде отхвърлена. Ответникът оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Бургас е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентния орган (съгласно чл. 18в, ал. 2, т. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) изпълнителният директор на ИАРА или оправомощено от него лице прекратява със заповед действието на разрешителното за извършване на стопански риболов с риболовен кораб). Законосъобразни са и заключенията, че заповедта е издадена при спазване на формалните изисквания на закона и на административнопроизводствените правила. Изводът за отмяна на административния акт поради противоречие с материалния закон, е направен при правилно тълкуване и прилагане на нормите на ЗРА и също се споделя от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл. 18в, ал. 2, т. 1 от ЗРА овластява изпълнителния директор на ИАРА или оправомощено от него лице да прекрати със заповед действието на разрешителното за извършване на стопански риболов с риболовен кораб, когато две поредни години на притежателя на разрешителното не е издавано удостоверение по чл. 18е от закона. Нормата е приета със Закона за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите (ЗИДЗРА), обнародван в ДВ, бр. 59/2012 г. и е в сила от 6.08.2012 г. Разпоредбата е материалноправна и действа занапред (обратно действие на нормата с изрична разпоредба не е придадено - чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Всъщност нормата е със санкционен характер, поради което съгласно чл. 14, ал. 3 от ЗНА обратно действие не може да бъде предвидено, тъй като липсва по - неблагоприятна предходна санкционна норма от този вид, която да е отменена. Следователно разпоредбата е неприложима за периода до влизането й в сила на 6.08.2012 г., а осъществяването на предпоставките, предвидени в текста на чл. 18в, ал. 2, т. 1 от ЗРА, следва да се преценява след тази дата. В случая правилно първоинстанционният съд приема, че условията за прекратяване на действието на разрешителното, регламентирани в текста, не е са изпълнени. От влизане на закона в сила на 6.08.2012 г. до датата на издаване на заповедта на 15.02.2013 г. не са изминали две години, през които на притежателя на разрешението да не е издавано удостоверение по чл. 18е от ЗРА. Поради това не са налице основания по смисъла на 18в, ал. 2, т. 1 от ЗРА за прекратяване на действието на разрешителното. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отменя административния акт съставът на Административен съд - Бургас постановява решение, което кореспондира със закона. Възражението на касатора, че с нормата на чл. 18в, ал. 2, т. 1 от ЗРА се преуреждат заварени правоотношения занапред, поради което оспорената заповед е законосъобразна, е неоснователно. Цитираната разпоредба за пръв път въвежда като основание за прекратяване на действието на безсрочно разрешително за стопански риболов неиздаването на удостоверение по чл. 18е от закона на титуляра на разрешителното за две поредни години. Следователно фактът на неиздаване на удостоверението става факт с правно значение по силата на тази норма едва след влизането й в сила. Ето защо, а и с оглед действието на нормата занапред, приложението й не може да се обоснове с факти, настъпили преди това. В тази смисъл са и съображенията на Административен съд - Бургас, които следва да бъдат споделени. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно и не са налице посочените от касатора и визирани в текста на чл. 209, т. 3 от АПК основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури следва да заплати на ответника по касационната жалба сумата 200.00 лв. разноски за настоящото производство. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,