Решение № 14391 от 30.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8863/2009 г.

Решение № 14391 от 30.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8863/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от Стефан Стойнев Колев от гр. София, чрез пълномощника му адвокат Славка Аракчиева, против решение от 25.02.2009 г., постановено по адм. дело № 1456/2005 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III - А състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 1179/11.03.2005 г. на командира на СОБТ - МВР за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното му правоотношение. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, обосноваващи посочените основания, моли решението да бъде отменено, при което да бъде постановено друго - за отмяна на обжалваната заповед. Ответникът по касационната жалба, представляван от Министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Адриана Каракашева в писмено становище моли съда да отхвърли касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че обжалваното решение е обосновано от фактическа и правна страна, а изводите на съда са подкрепени с анализ на конкретните доказателства. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение, СГС е отхвърлил жалбата на Стефан Стойнев Колев срещу Заповед № 1179/11.03.2005 г. на командира на СОБТ на МВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, като гл. сержант, старши командос - дежурен в Специализиран отряд за борба с тероризма при МВР, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР - поведение несъвместимо с морала и действия, уронващи престижа на службата. За да постанови този резултат, по същество съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, приложимия материален закон и неговата цел. Актът е постановен от органа, компетентен да наложи дисциплинарно наказание по чл. 238, т. 5 ЗМВР , съобразно чл. 240, ал. 2, т. 2, вр. чл. 200 ЗМВР . Обосновано е прието, че с обжалваната заповед е наложено дисциплинарно наказаниe "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на Стефан Колев, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, за каквото е прието поведението му, при възникнало по негова вина ПТП на 09.02.2005 г., когато при установяване на самоличността му пред органите на КАТ се представил като безработен, отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо средство "Дрегер" 7410 и не се явил за медицинско изследване на кръвта в определеното му лечебно заведение. Въз основа приложените по делото доказателства съдът е приел, че установеното от фактическа страна, налага извод че Стефан Колев е осъществил състава на тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР , съставляващо основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. При преценка на релевантните факти и обстоятелства съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, че данните по преписката и съдебното производство сочат на извършването на действия, осъществяващи хипотезата на чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР . Посочената разпоредба предвижда задължително налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" в случаите на поведение, несъвместимо с морала и действия, уронващи престижа на службата. Управлението на МПС след употреба на алкохол от служител на МВР и причиняване на ПТП, обективира фактическия състав на цитираната правна норма, тъй като представлява поведение несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата. Предоставянето на неверни данни на органите на КАТ, както и отказът на служителя да се подложи на проверка за алкохол, също сочат на липсата на чувство за отговорност и гражданска съвест от страна на служител на МВР, чийто професионален и морален дълг е да защитава обществения ред, правата и свободите на гражданите, опазването на живота, здравето и имуществото им. Поради това поведението на касатора несъмнено води до уронване престижа на службата пред обществото. Чл. 209 ЗМВР изрично задължава служителите на МВР да изпълняват задълженията си, произтичащи от функциите на министерството, както по времето, когато са на служба, така и извън установеното работно време и да имат поведение, което съответства на изискванията към заеманата от тях длъжност. Неоснователен е наведеният довод, че сам по себе си отказът на служителя да му бъде извършена проверка за алкохол, изключва установяването на обстоятелството, че при ПТП на 09.02.2005 г. е шофирал именно след употребата на такъв. Наред с това, следва да се има предвид, че издадената от министъра на вътрешните работи Заповед № Iв-449/28.04.2005 г., с която съобразно собствените му изявления Колев е своевременно запознат, предвижда налагането на дисциплинарно наказание "уволнение" за служител на МВР, за който бъде установено, че управлява МПС след употреба на алкохол, с алкохолно съдържание в кръвта над 0.5 промила - еднакво с наказанието, визирано в същата заповед, в случаите на отказ на служителя да се подложи на проверка за употреба на алкохол с техническо средство или за несвоевременно явяване в определеното му лечебно заведение за кръвно изследване със същата цел. В този смисъл направените от административния орган и съда фактически констатации, противно на застъпеното от процесуалния представител на касатора схващане, не обуславят отмяна на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Неоснователен е и наведеният в касационната жалба довод, че съдът не е обосновал направеният в решението извод, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е съобразена с изискването по чл. 240, ал. 1 ЗМВР при определяне на вида и размера на наказанието да бъдат взети предвид тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата при които е извършено, вината и цялостното поведение на служителя по време на службата. Императивната разпоредба на чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР предвижда задължително налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" в случаите на поведение несъвместимо с морала и действия, уронващи престижа на службата, поради което при нарушение квалифицирано по този текст, възможността за преценка на органа относно вида на дисциплинарното наказание е изключена. Предвид изложеното и установеното от фактическа страна, правилно е прието от СГС, че при издаването на обжалвания пред него административен акт не са допуснати процесуални нарушения, налагащи отмяната му на това основание, нито противоречие с приложимия материален закон или неговата цел. Съдът обосновано е приел, че нарушението е доказано, а оспорената пред него заповед е законосъобразна. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице твърдяните касационни основания и обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила.