Решение № 8046 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9599/2015 г.

Решение № 8046 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9599/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. В. И. от [населено място] чрез процесуалния представител адв. А., против решение № 1424 от 24.06.2015 г., постановено по адм. д. № 1828/2014 г. от Административен съд – В., с доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество, както и разноски. Развива подробни доводи по същество на спора, като счита, че претенция по чл. 203, ал. 1 от АПК може да се предяви и по отношение за вреди, представляващи разноски от НП, което е отменено като незаконосъобразно. Липсата на уредба в АПК и ЗАНН за присъждане на разноски за платен адвокатски хонорар при обжалване и отмяна на наказателно постановление не изключва отговорността на държавата за репариране на тези разноски. При липса на уредба по аналогия съдът е длъжен да приложи най-близката по смисъл и характер уредба на спорния въпрос. Н. съдът е игнорирал обстоятелството, че страната е ангажирала адвокатска защита поради необходимост от квалифицирана правна помощ и затова те трябва да бъдат приемани като последица от дейността по административното наказване и да се приемат за вреди по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Безпорно е, че НП не са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК, но те са административни актове свързани с административна дейност. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора, както и разноски. Ответната страна – ИА "Автомобилна администрация" редовно призована, взема писмено становище за неоснователност на касационната жалба. В режим на алтернативност, моли да се постанови решение за частична основателност на предявения иск, ако размерът на адвокатското възнагреждение надвишава определеното с Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Позовава се на наличието на пряка причинна връзка между платеното адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление и настъпилите вреди претендирани по реда на ЗОДОВ. Позовава се и на приетото тълкувателно решение № 1/2017 г. по т. д. № 2/2016 г. Счита обаче решението за правилно поради недоказаност на иска. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователен, предявения иск от В. В. И., против ИА"Автомобилна администрация" - С., за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 100 (сто) лева, произтичащи от отменено, като незаконосъобразно наказателно постановление, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до пълното изплащане на обезщетението. За да постанови този резултат първоинстанционния съд е приел от фактическа страна, че разноските по водене на административнонаказателни дела могат и следва да бъдат квалифицирани като вреди произтичащи непосредствено от незаконосъобразен административен акт, който е отменен по съответния ред. Позовава се на Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. на ВКС и ВАС според което е прието делата по ЗОДОВ във връзка с вреди причинени от заплащане на адвокатски хонорар по обжалване на НП, са подсъдни на административните съдилища и е приел иска за допустим, но не основателен поради недоказаност. Съдът е приел, че не е установена причинна връзка между незаконосъобразния акт и търсената сума като обезщетение за имуществена вреда, тъй като адвокатската защита не е задължителна, а по усмотрение на лицето оспорило наказателното постановление. От друга страна размерът на възнаграждението се уговаря между страните по договора свободно, а и не е предвидено заплащането на разноски в производството по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Недопустимо е да намалява размера на адвокатския хонорар поради прекомерност за защита осъществена в друг процес. В. основа на тези изводи е счел, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение във връзка с водене на административнонаказателния процес, няма характер на увреждане (вреда) по смисъла на чл. 4 във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Във връзка с изложеното, решаващият съд е направил извод, че след като фактическият състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не е осъществен, за ответната страна невъзниква задължение за заплащане както на обезщетение, така и на акцесорното задължение за заплащане на лихва върху главното задължение. Решението като краен резултат е правилно, но със следните коригиращи мотиви: Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон - ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при/или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Няма спор в съдебната практика, че дейността по административно наказване по естеството си е дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление и представлява санкционираща управленска дейност. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а властнически акт с наказателно-правни последици, както правилно е приел първоинстанционният съд. Определяща е дейността на органа - негов издател. Актът – наказателното постановление - се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. А определяща за квалифициране на иска, като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е основният характер на дейността на органа, който го е издал. В този смисъл не е от значение фактът, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и не е отменен по реда на АПК. Този основен извод е залегнал и в цитираното съвместно тълкувателно решение на ВАС и ВКС. В. е, че законодателят не предвижда ред за присъждане на "разноски" в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразен акт, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване, следва да подлежат на разглеждане по същия ред, от една страна. От друга, след като едно от условията на АПК за образуване на производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е актът да е отменен по административен и/или съдебен ред и след като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита, не е нищо друго освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт(в настоящия случай наказателно постановление) и е непосредствена последица от него. Освен това с ТР № 1/2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ВАС бе решен основния спор - ЗОДОВ е приложим за вреди произтичащи от разноски направени в административнонаказателно производство по обжалване на НПК и тези вреди представляват пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление. В разглеждания случай безпорни доказателства за настъпването на претендираните вреди както правилно е приел първоинстанциония съд не са налице. За първи път с исковата молба е приложен договор за правна защита и съдействие с уговорена и отразена сума от 100 лева. Видно от приложеното, като доказателство АНД № 6291/2013 г. образувано по повод обжалване на НП, по делото е приложено пълномощно за адв. А. подписано от ищеца И., но в него липсват данни за уговорен и платен хонорар във връзка с обжалването на НП. Доколкото договора за правна защита и съдействие с данни за платен хонорар не е бил представен в това производство (а с исковата молба) то като такъв без достоверна дата правилно е приет от първоинстанционния съд за недостатъчно доказателство за установяване на иска по размер. Съдът може да приеме за имуществена вреда, направените разходи за адвокатски хонорар във връзка със защита по НАХД по повод обжалване и отмяна на незаконосъобразни наказателни постановление само при наличие на безпорни доказателства, че в производството по оспорването на НП такива разходи са действително направени. В случая както се посочи, налице е представено пълномощно, без да има данни за уговорено и платено възнаграждение за адвокат. Договора за правна помощ по естеството си представлява разписка за платено и получено адвокатско възнаграждение. Това е накърняване на на имуществената на ищеца и това е така тъй като разноските са свързани с незаконосъобразната административно наказваща дейност и се явяват последица от тази дейност т. е. налице е причинна връзка, но в исковото производство каквото е това по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, те следва да се докажат от ищеца. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, трето отделение,