Решение № 3470 от 2.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7464/2024 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Л. Л., действащ чрез пълномощниците адв. Дамянов и адв. Бакалова, срещу решение 4366 от 10.06.2024 г., постановено по адм. дело 9/2024 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалба на И. Л. Л. срещу Решение БС-2-ОС-П от 09.10.2023 г., издадено от директор РИОСВ (Регионална инспекция по околната среда и водите) - Бургас, с което е прекратена започнала процедура по реда на глава втора от Наредбата за ОС по административна преписка с вх. ПД-1996/16.06.2023 г. на РИОСВ - Бургас за план Изработване на проект за ПУП - ПРЗ за ПИ 00878.503.727 по КККР на гр. Ахтопол, община Царево , с възложители: И. Л. и И. Л. и е осъден И. Л. Л. да заплати на РИОСВ - Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. В касационната жалба, в представена писмена защита и в съдебно заседание са изложени подробни съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и да се произнесе по същество, като отмени Решение БС-2-ОС-П от 09.10.2023 г. на директора на РИОСВ - Бургас и върне преписката на административния орган за произнасяне. Претендира присъждане на направените съдебни разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът - директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите - Бургас, действащ чрез пълномощника гл. юрк. Ковачева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение, поради което иска то да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. С оспореното решение Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на И. Л. Л. срещу Решение БС-2-ОС-П от 09.10.2023 г., издадено от директор РИОСВ - Бургас. Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че производството пред административния орган е започнало по повод депозирано в РИОСВ - Бургас от И. Л. и И. Л. уведомление за инвестиционно предложение по чл. 4, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда с вх. ПД-1996/16.06.2023 г., и за определяне на приложимата процедура по реда на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. Инвестиционното предложение предвижда Изработване на проект за ПУП - ПРЗ за ПИ 00878.503.727 по КККР на гр. Ахтопол, община Царево , който има за цел урегулиране на имота и разделянето му на два нови УПИ и отреждане за вилни сгради с възможност за свободно застрояване в новообразуваните УПИ, както и определяне на параметрите и характера на застрояване. Административният орган е установил, че поземлен имот с идентификатор ПИ 00878.503.727 по КККР на гр. Ахтопол, община Царево, попада в защитена територия по смисъла на Закона за защитените територии (ЗЗТ) - Природен парк (ПП) Странджа , обявена като народен парк със Заповед РД-30/24.01.1995 г. на МОС (ДВ, бр. 15/1995 г.), прекатегоризирана в природен парк със Заповед РД-350/14.07.2000 г. на МОСВ (ДВ, бр. 66/2000 г.) и с последващи изменения със Заповеди РД-25/18.01.2001 г. (ДВ, бр. 11/2001 г.) и РД- 59/24.01.2013 г. (ДВ, бр. 28/2013 г.) на МОСВ, които заповеди са публикувани на страницата на Изпълнителната агенция по околната среда. Установено е също така, че имотът попада и в границите на защитени зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие с код В00002040 Странджа за опазване на дивите птици, обявена със Заповед РД-802/04.11.2008 г. (ДВ, бр. 106/2008 г.), изм. със Заповед РД- 75/28.01.2013 г. (ДВ, бр. 10/05.02.2013 г.) на министъра на околната среда и водите, и с код В00001007 Странджа за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, приета с ПМС 122/21.09.2007 г. (ДВ, бр. 21/2007 г.), изм. с ПМС 660/01.11.2013 г. (ДВ, бр. 97/08.11.2013 г.) и ПМС 588/06.08.2021 г. (ДВ, бр. 67/13.08.2021 г.). Директорът на РИОСВ - Бургас е приел, че планът Изработване на проект за ПУП - ПРЗ за ПИ 00878.503.727 по КККР на гр. Ахтопол, община Царево не очертава рамката на бъдещо развитие на инвестиционни предложения, които попадат в позициите на Приложения 1 и 2, съответно към чл. 92 и чл. 93 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), и не подлежи на регламентираните с глава шеста от ЗООС процедури по преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка и/или оценка на въздействието върху околната среда, задължителна екологична оценка и/или задължителна оценка на въздействието върху околната среда. Приел е, че този план попада в хипотезата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за ОС и подлежи на преценяване начина на процедиране, след проверка за допустимост по чл. 12 от същата наредба. След извършване на проверка за допустимост на плана по чл. 12, ал. 2 и ал. 3 във вр.чл. 2, ал. 2 от Наредбата за ОС, директорът на РИОСВ - Бургас е издал Решение БС-2-ОС-П/09.10.2023 г., с което е прекратил започналата процедура по реда на глава втора от Наредбата за ОС по административна преписка с вх. ПД-1996/16.06.2023 г. на РИОСВ - Бургас, поради констатирана недопустимост на реализацията на плана, съгласно Закона за защитените територии и спрямо режима на защитена територия ПП Странджа , обявен като народен парк със Заповед РД-30/24.01.1995 г. на МОС (ДВ, бр. 15/1995 г.), прекатегоризирана в природен парк със Заповед РД- 350/14.07.2000 г. на МОСВ (ДВ, бр. 66/2000 г.) и с последващи изменения със Заповеди РД-25/18.01.2001 г. (ДВ, бр. 11/2001 г.) и РД-59/24.01.2013 г. (ДВ, бр. 28/2013 г.) на МОСВ. Като причина за недопустимостта в мотивите на оспореното решение на директора на РИОСВ Бургас е посочено, че съгласно изискванията на чл. 31, т. 9 от Закона за защитените територии и заповедта за обявяването на ПП Странджа всеки нов план или ново инвестиционно предложение, извън населените места следва да съответства на предвижданията на общ устройствен план (ОУП) на община Царево, но към настоящия момент няма действащ ОУП на територията на община Царево, тъй като същият е в процедура по изменение, като действието на одобрения със Заповед РД-02-14776/13.08.2008 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството ОУП на община Царево от 2008 г. е спряно до одобряването на неговото изменение. По делото е изготвена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по която не е оспорено от страните и е кредитирано от съда като обективно и компетентно. Съгласно заключението поземлен имот с идентификатор 00878.503.727 попада в землището на гр. Ахтопол, м. Южно от града , в плана на новообразуваните имоти в зона по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на гр. Ахтопол, който план е одобрен със Заповед РД- 1068/27.07.2000 г. на областния управител на област с административен център гр. Бургас, и имотът попада в устройствена вилна зона , съгласно допълнението на ТУП на община Царево, одобрено с решение по Протокол 29/15.07.1998 г. на Общински съвет - Царево. За да отхвърли подадената жалба административният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е постановен от компетентен орган, съгласно нормата на чл. 6а, т. 2 от Наредбата за ОС, в предвидената от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Според съда решението е мотивирано в достатъчна степен с излагане на фактически и правни основания, които позволяват да бъдат изяснени конкретните съображения, от които се е ръководил административният орган, и е издадено при правилно приложение на материалния закон. За да достигне до тези изводи съдът е взел предвид публикуваните на страницата на ИАОС граници на ПП Странджа , видно от които цялото землище на гр. Ахтопол, включително и процесният имот с ПИ 00878.503.727 по КККР на гр. Ахтопол, находящ се в местност Лозята в землището на гр. Ахтопол, са част от територията на природния парк. Първостепенният съд е приел, че действието на ТУП на община Царево, одобрен с Решение 216/15.07.1998 г. и изменен с Решение 272/23.03.1999 г. на Общински съвет - Царево, съгласно който ПИ 00878.503.727 по КККР на гр. Ахтопол е част от урбанизираната територия на гр. Ахтопол и попада в устройствена зона за вилна зона , е било прекратено с влизането в сила на заповед РД-02-14776/13.08.2008 г. на Министъра на РРБ, с която е одобрен ОУП на община Царево, съгласно чл. 136, ал. 3 от ЗУТ. Прилагането на ОУП на община Царево, одобрен със заповед РД-02-14776/13.08.2008 г. на министъра на РРБ, е спряно на основание чл. 135, ал. 6 от ЗУТ със заповед РД-02-15-17/07.02.2014 г. на министъра на регионалното развитие и впоследствие със заповед РД-02-15-146/06.10.2023 г. на министъра на РРБ, с която е разрешено да се изработи проект за изменение на ОУП за цялата територия на община Царево и екологична оценка към него и на основание чл. 124б, ал. 1 от ЗУТ е одобрено заданието за изработване на проект за изменение на ОУП на община Царево. В заповедта се съдържа и разпореждане на административния орган, с което на основание чл. 60, ал. 1 от АПК е допуснато нейното предварително изпълнение. Предвид посочените обстоятелства първостепенният съд е приел, че тъй като община Царево няма действащ ТУП/ОУП не е възможно определянето на допустимост на плана спрямо режима на ПП Странджа като защитена територия, и като е прекратил процедурата, на основание чл. 13, ал. 1 и § 2 от ДР от Наредба за ОС, административният орган е издал законосъобразен административен акт. Касационната инстанция намира така постановеното решение за валидно и допустимо, но за неправилно. Съобразно посочената като правно основание за издаване на административния акт разпоредба на чл. 13, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата за ОС) при констатиране на недопустимост на елементи на планове, програми, проекти или инвестиционни предложения с режима на дейностите в защитените зони, съответно в защитените територии или спрямо режими, определени в утвърдени планове за управление на речните басейни, планове за управление на риска от наводнения и по Закона за водите и в случаите по ал. 3, компетентният орган уведомява възложителя и дава указания за отстраняване на недопустимостта, когато това е приложимо, и определя срок. При неизпълнение на указанията в определения срок или когато отстраняването на недопустимостта не е възможно, процедурата по ОС се прекратява, за което компетентният орган уведомява възложителя и съответния орган, одобряващ плана, програмата, проекта или инвестиционното предложение. За да прекрати процедурата по глава втора от Наредбата за ОС административният орган е приел, че всеки нов план следва да съответства на предвижданията на ОУП на Община Царево, какъвто действащ ОУП към датата на издаване на решението няма. За да приеме за неоснователно възражението на жалбоподателя, че е недоказана констатацията на административния орган за включване на процесния ПИ в Природен парк Странджа , първостепенният съд е приел, че видно от границите на защитената територия, публикувани на страницата на Изпълнителната агенция по околната среда и водите, цялото землище на гр. Ахтопол, включително и процесният имот с ПИ 00878.503.727 по КККР на гр. Ахтопол, находящ се в местност Лозята в землището на гр. Ахтопол, са част от ПП Странджа . В заповедта за обявяване на Народен парк Странджа , както и в заповедта за прекатегоризирането му в природен парк, и в двете заповеди за намаляване на площта му, последните две относими към община Малко Търново (всичките достъпни на интернет страницата на ИАОС), не са посочени конкретни граници на защитената територия. В заповедта за обявяване на народния парк са посочени териториите, които се включват в народния парк, конкретизирани като площи на земите от горския фонд в изброени горски стопанства и на земеделските земи, като относно община Царево са посочени обща площ на земеделските земи и площи на земите от горския фонд на горски стопанства Царево и Кости, включени в площта на парка. Разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗЗТ допуска в границите на природните паркове да има населени места, селищни образувания и курорти. Видно обаче от посочените заповеди, в територията на народния/природния парк са включени само земеделски земи и земи от горски фонд. Приложима в случая е разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от Закона за защитените територии, съгласно която населените места и селищните образувания в границите, определени със застроителните и регулационни планове или околовръстни полигони, попадащи в защитени територии, не са част от тях. Не може да бъде споделена тезата на процесуалния представител на ответника, че нормата е относима само към територии, които са били урбанизирани към момента на приемане на ЗЗТ, доколкото такова ограничение не е изрично предвидено в нормата, както например в ал. 4 на същия член. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1, предишен чл. 7, от ЗУТ във всичките ѝ редакции регламентира териториите в страната според основното им предназначение, като включва сред тях и урбанизирани територии (населени места и селищни образувания, а впоследствие и индустриални паркове), земеделски територии и защитени територии. Съгласно определението по чл. 3, ал. 4 от ЗАТУРБ (предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 154 от 1998 г.) селищните образувания са територии извън строителните граници на населените места, устроени за осъществяване на специфични функции, които са определени със строителни граници, но нямат постоянно живеещо население, а според предходната редакция на ал. 3 (обн. ДВ., бр. 63 от 14 юли 1995 г.) селищните образувания са вилни зони, промишлени зони, курортни комплекси и курортни местности и са разположени в землищата на населените места. Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 4 от ДР на специалния ЗЗТ селищните образувания са вилни зони, индустриални паркове и курортни комплекси. От представените по делото писмени доказателства се установява, че със Заповед РД-09-34/17.02.1987 г. на председателя на Окръжен народен съвет Бургас са одобрени зоните за земеделско ползване, обособени на територията на селищната система Мичурин, като за землището на гр. Ахтопол е включена местността Южно от града с площ 760 дка, и е посочено, че всичките са със застрояване, като съгласно заключението по приетата и неоспорена от страните СТЕ процесният имот попада в посочената местност. Съгласно заключението на вещото лице според предвижданията на ТУП на община Царево, одобрен с решение 216 от 15.07.1998 г. и изменен с Решение 272/23.03.1999 г. на Общински съвет - Царево, ПИ 00878.503.727 по КККР на гр. Ахтопол попада в устройствена зона за вилна зона и е включен в разширението на строителните граници на гр. Ахтопол, както и попада в зона по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на гр. Ахтопол, за която е одобрен ПНИ със заповед на областен управител на област Бургас. С решение 40 по Протокол 6 от 29.02.2000 г. на Общински съвет Царево са одобрени околовръстни полигони на териториите, които попадат под разпоредбите на § 4, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, включително 364,4 дка в гр. Ахтопол, ведно с приложена скица на землището на гр. Ахтопол. Съгласно § 4, ал. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ кметовете на общини до 1 март 2001 г. следва да предложат на общинските съвети за одобряване на околовръстни полигони на земите по ал. 2 и 3. Посочените норми предвиждат създаването на селищни образувания по реда на глава трета, раздел II от ЗАТУРБ върху земите по ал. 1 (земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет), когато не по-малко от две трети от разположените в тях имоти са застроени. Земите, които са разположени непосредствено до границите на урбанизираните територии, могат да се включват в тях. С одобряването на околовръстните полигони на териториите по § 4, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, същите територии придобиват статут на селищни образувания, които са урбанизирана територия по смисъла на чл. 7 от ЗУТ. От приложените по делото писмени доказателства се установява, че процесният ПИ 00878.503.727 по КККР на гр. Ахтопол е включен в селищно образувание. Следователно може да бъде направен обоснован извод, че ПИ 00878.503.727 по КККР на гр. Ахтопол по силата на специалната разпоредба на чл. 6, ал. 2 от ЗЗТ не попада в обхвата на защитената територия ПП Странджа , поради което по отношение на него не действат забранителните режими по чл. 31, т. 9 от Закона за защитените територии. Предвид изложеното обжалваното съдебно решение следва да се отмени като неправилно, като вместо него се постанови ново по съществото на спора, с което оспореното решение на директора на РИОСВ Бургас също се отмени, а преписката да се върне на органа за продължаване на производството. При този изход на процеса, съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на спора, отчитайки обема на осъществената процесуална защита пред Административен съд - Бургас и в касационното производство, при уважаване на своевременно направените възражения за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, същите следва да бъдат присъдени за двете съдебни инстанции в общ размер от 3 480 лв., която сума обхваща внесените държавни такси в общ размер на 80 лв., възнаграждение за вещо лице пред първата съдебна инстанция в размер на 400 лв. и редуцирани адвокатски хонорари в общ размер на 3 000 лв. за двете съдебни инстанции, по 1 500 лв. за всяка от тях. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение