Решение № 4549 от 9.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12547/2020 г.

Решение № 4549 от 9.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12547/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Г. Д. за отмяна на влязло в сила решение № 9628/15.07.2020 г., постановено по адм. д. № 12759/2019 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е оставено в сила решение № 4981/15.07.2019 г., постановено по адм. д. № 11211/2018 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата й против задължително предписание № П/Д-С-ЛЦ-002/03.08.2018 г., издадено от директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Лозенец и са присъдени разноски. Към искането за отмяна е представено ново писмено доказателство, за което се твърди, че има съществено значение за спора, защото установява невъзможност да бъде изпълнено атакуваното съдебно решение. Изложени са аргументи за начина на откриване на това доказателство, за да се обоснове твърдението, че то е новооткрито и не е съществувала възможност да бъде известно на Г. Д. в по-ранен момент. Иска се отмяна само на влязло в сила решение № 9628/15.07.2020 г., постановено по адм. д. № 12759/2019 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение. Претендира разноски. Ответникът директорът на Дирекция"Социално подпомагане" - район "Лозенец" оспорва искането за отмяна по съображения, изложени в открито съдебно заседание. Не претендира разноски. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, след като обсъди наведените отменителни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Искането за отмяна е подадено в рамките на едногодишния срок по чл. 240, ал. 1, предл. второ от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК с изрично посочено правно основание - чл. 239, т. 1 от АПК и представено писмено доказателство (документ, съставен на 21.09.2020 г.), поради което е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: С решение № 9628/15.07.2020 г., постановено по адм. д. № 12759/2019 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение е оставено в сила решение № 4981/15.07.2019 г., постановено по адм. д. № 11211/2018 г. по описа на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на Г. Д. срещу задължително предписание № П/Д-С-ЛЦ-002/03.08.2018 г., издадено от директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Лозенец, с което й е предписано: 1. да се въздържа от всякакви действия, които имат вредно въздействие върху здравето и психичното развитие на децата, както и да не ги поставя в конфликт на лоялност между родителите и значимите за тях възрастни; 2. да сътрудничи на Отдел "Закрила на детето" (ОЗД) при ДСП - Лозенец и да осигурява присъствието на децата при покана за срещи; 3. в едномесечен срок да сключи договор с лицензирания доставчик на социални услуги - Център за семейно консултиране и подкрепа "Света София" при фондация "За нашите деца" - София, 4. да осигурява присъствието на децата при посещаване на социалната услуга за оказване на психологическа подкрепа с цел недопускане на увреждане на психо-емоционалното им развитие и интензивна психологическа подкрепа - за срок от шест месеца и/или докато децата са при майката; 5. да съдейства и изпълнява заложените цели в Плановете на действия на ОЗД при ДСП. Към искането за отмяна е представено писмо изх. № ЦОСПСф/762/24.09.2020 г. на К. К., РНРДРТУ, Фондация "За нашите деца", изготвено по повод постъпила заявка, съгласно решение № 9628/15.07.2020 г., постановено по адм. д. № 12759/2019 г., с което се уведомява Г. Д., че Фондация "За нашите деца" е лицензиран доставчик на социални услуги, а в Центъра за обществена подкрепа "Света София" се оказва семейна подкрепа на семейства на деца до 7 години, поради което с оглед възрастта на нейните деца не са в състояние да отговорят на заявката и да предоставят очакваната социална услуга. Този писмен документ е новосъставен и с него се установява нов факт като съществуващ след приключване на устните състезания, след които е постановено решението по адм. д. № 12759/2019 г. по описа на Върховния административен съд. Този документ е съставен по повод изпълнението на административния акт, който е бил предмет на съдебния контрол, приключил с влязлото в сила съдебно решение, поради което не обуславя приложението на хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК на отмяна подлежи съдебно решение (или определение), когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Юридическите фактите трябва да са нови (не са били включени във фактическите установявания), но не трябва да са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършили с влязло в сила решение. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. ("Българско гражданско процесуално право", 9-то издание, "Сиела Норма" АД, София, 2012 г., проф. д-р Живко Сталев, проф. д-р Анелия Мингова, проф. д-р Огнян Стамболиев, доц. д-р Валентина Попова, гл. ас. Ружа Иванова, стр. 657). Във всички тези хипотези новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска и да не са били известни на страната, която ги представя. В случая ангажирания в настоящото производство писмен документ не е съществувал към момента на постановяването на съдебния акт и не установяват факт, който е твърдян по време на съдебното производство и не е установен. Обстоятелствата, описани в писмото, описват дейността на Центъра за обществена подкрепа "Света София" към месец септември 2020 г. и не е възможно да окажат влияние върху правилността на съдебно решение от 15.07.2020 г., а още по-малко върху законосъобразността на административния акт (предмет на съдебния спор), който е издаден на 03.08.2028 г. Изрично следва да бъде посочено, че фактите, които се твърдят в искането за отмяна, че имат съществено значение за изхода на делото, имат значение само за изпълнението на част от акта, но не и към неговата правилност и законосъобразност. По изложените съображения настоящият петчленен състав намира искането за отмяна с правно основание чл. 239, т. 1 от АПК за неоснователно. По водене на делото ответникът не е направил разноски и не претендира юрисконсултско възнаграждение, а искане за е направено само от Г. Д., поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, Втора колегия, петчленен състав