Решение № 8829 от 20.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 37/2015 г.

Решение № 8829 от 20.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 37/2015 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Зеда тур" АД срещу решение № 1563 от 2.10.2014 г. по адм. д. № 3051/2013 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба против Акт за установяване на задължение по декларация № 431/20.09.2013 г., издаден от старши експерт в отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър, потвърден с Решение № 431 от 8.11.2013 г. от началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър, с който са определени задължения за данък върху недвижимите имоти за 2011 и 2012 г. общо в размер на 11 061.01 лева и лихви в размер на 1650.67 лева, касаещи недвижим имот с партиден номер 1303408530001, представляващ хотелски комплекс "Амфибия", находящ се в к. к. "Слънчев бряг", Община Несебър. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за частична основателност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е изложил мотиви, че в приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза са анализирани всички посочени в Приложение № 2 параметри, техните значения и начина, по който е изчислена данъчната оценка по делото. Конкретно коефицента за индивидуални характеристики/Кх/ се определя по посочената в Приложение № 2 формула, в която едно от събираемите е КК3 и представлява коефицент за корекция и за подобрения към обектите. В определената от органа данъчна оценка този показател участва със стойност 1.04, който съгласно значенията, посочени в Таблица № 8/Приложение № 2/ представлява наличие на отоплителна система или луксозна или алуминиева дограма. Жалбоподателят не оспорва наличието на такъв вид подобрения извършени в имота, като изрично е декларирал това обстоятелство в приложената към делото декларация, поради което така определената стойност на този коефицент е правилна. Прието е за неоснователно възражението, че приложения коефицент за местоположение на недвижимия имот е определен в по-висок размер и следва да бъде съобразен със зоните за райониране на к. к. "Слънчев бряг", тъй като при формиране на данъчната оценка коефицентът за местоположение участва със стойност 49.10 като е посочено местоположение на сградата в зона I, група 1, съгласно чл. 6, ал. 5 Приложение № 2 ЗМДТ. Решението е неправилно. Съгласно чл. 160, ал. 1 и 2 ДОПК при съдебното обжалване съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или частично, да измени в обжалваната част РА/АУЗД или да отхвърли оспорването. В ДОПК не се съдържат разпоредби, съгласно които, ако размерът на данъчното задължение е неправилно определен, да се отменя изцяло РА/АУЗД, след като е установено, че жалбоподателят дължи съответния данък. В този смисъл е неоснователно искането в касационната жалба за отмяна на АУЗД. Неоснователни са и доводите относно изводите на АС - Бургас за неоспорване на ССЕ, което е видно от протокола от съдебно заседание, в който не е отразено оспорване от пълномощника на жалбоподателя, както и относно определянето на коефициента Кх. В тази връзка изводите на съда относно определянето на Кх са в съответствие с декларацията на касационния жалбоподател /л. 15 и сл., вкл. относно луксозна дограма - л. 19/ и с чл. 8, таблица 8 на приложение 2, което кореспондира и със ССЕ /л. 98/, както и на липсата на коригиращи декларации. Същото се отнася и до всички останали коефициенти и Базисната стойност /БС/ с изключение на Км, за които са налице основанията по чл. 6, ал. 1, т. 1, табл. 3 и т. 2 и ал. 5, т. 1 от приложение 2 на ЗМДТ за определянето му в първа категория, група 1, като остава изясняване само на въпроса за относимата зона. В нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК, съдът не е указал на административния. орган да ангажира доказателства затова дали за к. к. Слънчев бряг е налице решение на ОбС, респ. заповед на кмета на община относно граници на зони в курортния комплекс, предвид чл. 6, ал. 7 от Приложение 2 на ЗМДТ. Изясняването на посочените въпроси има пряко отношение към точно определяне на стойностите по таблица 3 за процесния хотел, тъй като са предвидени стойности в зависимост от зоните. В тази връзка следва да се има предвид и чл. 15, ал. 2, изр. 2 от Наредба 14 за определяне на размера на местните данъци на ОбС Несебър. Ето защо искането на пълномощника на касационния жалбоподател в съдебно заседание е следвало да бъде уважено от съда. Макар че по отношение на определението на останалите коефициенти, както и на изводите за спазване на административнопроизводствените правила, валидността на оспорения АУЗД и за дължимостта на данък недвижими имоти от касационния жалбоподател, изводите на АС да са в пълно съответствие със събраните доказателства и правилното приложение на чл. 4, ал. 3 и 4, чл. 10, чл. 11, чл. 19, чл. 21, чл. 22 и приложение 2 ЗМДТ, доколкото е останал неизяснен посоченият въпрос затова хотелът в коя зона по смисъла на чл. 6, ал. 7 от приложение 2 на ЗМДТ попада, което е от значение, с оглед формулата за определяне на точната данъчна оценка и е свързано с размера на задълженията за данък върху недвижимия имот се налага извод, че обжалваното решение се явява неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и следва да се отмени, а предвид забраната за фактически установявания, съгласно чл. 220 АПК и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне за ново разглеждане, с оглед проверка на законосъобразността на определените размери на задълженията, при което се приложат чл. 171, ал. 4 АПК и в зависимост от резултата и чл. 171, ал. 2 АПК. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение