Решение № 16154 от 8.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9896/2011 г.

Решение № 16154 от 8.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9896/2011 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 от АПК. Образувано е по касационната жалба на Жана Иванова Христова от гр. Габрово против решение № 79 от 29.06.2011 г., постановено по адм. дело № 97/2011 г. по описа на Административния съд - Габрово, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 813/4.05.2011 г., издадена от кмета на община Габрово. В касационната жалба се иска отмяна на първоинстанционното решение като изложените доводи касаят постановяването на съдебния акт при игнориране на фактите по делото, касаещи продължителността на ползване на имота и изпълнението на съществувалите в миналото задължение. При тези възражения, касатора иска отмяна на обжалваното решение респ. отмяна на оспорваната заповед. Ответната страна - кметът на община Габрово, е представил становище, поддържайки неоснователност на касационната жалба. Представителя на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е редовно подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 79/29.06.2011 г. по адм. дело № 97/2011 г. по описа на Административния съд - Габрово, е отхвърлена жалбата на касационната жалбоподателка против заповед № 813/4.05.2011 г. по чл. 46, ал. 2 от ЗОС на кмета на община Габрово, с която е прекратено наемно правоотношение между община Габрово и Жана Иванова Христова и Ивайло Василев Иванов спрямо общинско жилище, находящо се в гр. Габрово, ул. "Хризантема" № 5, т. 2, ап. 5, поради неплащане на наемната цена и консумативните разходи за повече от 3 месеца, изтичане срока за настаняване и решение на Комисията по чл. 8, ал. 1 от НУРУЖННОЖ от 29.04.2011 г. Съдът е приел, че с оглед представените доказателства, едногодишния срок на договора за наем, сключена на 12.10.2009 г. е изтекъл към 12.10.2010 г. Прието е също така, че към този момент наемателите на жилището са имали задължения за повече от три месеца по отношение заплащането на дължимия наем за ползване на имота и свързаните с това консумативни разходи (ток и вода). Съдът е установил, че с изтичане срока на наемния договор, е открито ново производство за установяване жилищните нужди на ползвателите на имота, което е завършило с вляло в сила решение от 29.04.2011 г. на Комисията по чл. 8 от НУРУЖННОЖ, наемните правоотношения да не се продължават. Съдът е изключил като ирелевантни за спора възраженията, касаещи последващото издаването на акта частично изпълнение на формираните парични задължения. При така установеното, съдът е извел извод за законосъобразност на оспорвания административен акт като е приел, че същият е издадено от компетентен орган, действащ в кръга на своите правомощия, при спазване на законовоизискуемата се форма и без да са налице допуснати нарушения на процесуалния и материален закон. Решението е правилно. Между страните няма спор по установената фактическа обстановка. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът е следвало да изследва законосъобразността на акта спрямо факта, че жилището се ползва в продължение на "четвърт век" и от безсрочно наемното правоотношение е преминало към срочно токова. Съдът правилно е изследвал единствено последния действащ наемен договор между страните от 12.10.2009 г., с които същите са се уговорили за действието му за срок от една година, считано от датата на неговото сключване. Неотносими са към предмета на делото, респ. предмета на доказване продължителността на ползване на имота и модалитетите на наемните договори, сключвани между страните в миналото. Тези договори са с преустановено действие и те не могат да бъдат ползвани като основание за определяне облигационната връзка между наемодател и наемател. Що се касае до изследването на фактите, свързани с неплащане на наемната цена и консумативните разноски при ползване на имота, то разглеждането им е безпредметно при условие, че е налице прекратено наемно правоотношение с изтичане на срока на договора. Хипотезата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС и чл. 16, ал. 1, т. 1 от НУРУЖННОЖ е приложима единствено при действащ договор за наем, но не и когато на едно или друго основание този договор е вече прекратен. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,