Решение № 1245 от 1.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 14666/2019 г.

Решение № 1245 от 1.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 14666/2019 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Дойчинов, приподписана от адв. И. Иванова, срещу Решение № 6517 от 04.11.2019 г., постановено по адм. д. № 1605 по описа на Административен съд София – град (АССГ) за 2019 г. С него са отхвърлени предявените от Дойчинов искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), с които се претендира заплащането на обезщетение за имуществени вреди в размер на 20000, 00 лв. вследствие незаконосъобразни действия по неговото диагностициране и определяне на процент трайна неработоспособност за периода 1989 г. – 2016 г. (погрешно посочено в решението 2916 г.), както и за сумата от 10000, 00 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в ежедневен стрес, безпокойство, липса на сън, дължащи се на извършена несправедливост спрямо него. В касационната жалба се поддържа, че решението, предмет на контрол, е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да бъдат уважени предявените искове изцяло. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се явява лично и с упълномощената адв. Иванова, която от негово име поддържа жалбата. По същество моли отмяната на обжалваното решение и уважаване на предявените искове. В дадения от съда срок представя писмени бележки по същество на спора. Ответникът – НЕЛК не представя писмен отговор на касационната жалба и не изразява становище по касационното оспорване. В съдебното заседание пред настоящия съд не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е разгледал предявените от Дойчинов искове, срещу НЕЛК, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с които се претендира заплащането на обезщетение за имуществени вреди в размер на 20000, 00 лв., вследствие незаконосъобразни действия по неговото диагностициране и определяне на процент трайна неработоспособност за периода 1989 г. – 2016 г., както и сумата от 10000, 00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в ежедневен стрес, безпокойство и липса на сън, дължащи се на извършена несправедливост спрямо него. Съдът направил извод за тяхната допустимост, но ги преценил като неоснователни по същество. От фактическа страна съдът е приел за установено, че Дойчинов е работил на длъжности, които според представените медицински документи са определени като рискови: подземен общ работник в Геоложки проучвания "Кремиковци" в периода 29.06.1955 г. - 20.04.1956 г.; формовчик в ДСО "Строителна механизация" в периода 02.06.1969 г. - 26.03.1970 г. и подземен сондьор шпурач в ДФ "Редки метали", гр. Бухово в периода 15.02.1982 г. - 19.08.1989 г., след което е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въз основа на приложените по делото медицински документи е установено, че Дойчинов е имал оплаквания от болки по гръбначния стълб, изтръпване и слабост в ръцете, побеляване на пръстите, намаляване на слуха и др. С Протокол на ДК № 34/28.07.1989 г. на него е признато професионално заболяване с диагноза [диагноза], при трудов стаж в среда с шум, вибрации и неблагоприятен микроклимат. С Експертно решение (ЕР) № 1961/14.09.1989 г. на обща Трудово-експертна лекарска комисия (ТЕЛК) е потвърден професионалният характер на заболяването на Дойчинов. С ЕР № 2659/24.08.1992 г. на обща ТЕЛК - София и ЕР № 00/14.09.1992 г. заболяването е прието като [заболяване]. От 2008 г. до 2015 г. заболяването се препотвърждава във втори стадий, в това число и в ЕР № 1997/2012 г. и ЕР № 185/04.03.2015 г. С ЕР 1440/16.10.2008 г. на ТЕЛК по общи и професионални болести към УМБАЛ "Св. Иван Рилски", заболяването [заболяване] е определено като общо такова. По отношение на констатираното заболяване [заболяване] е установено, че за него Дойчинов е клинично проследяван в периода 2008 г. - 2011 г. В тази връзка е документирано, че е полагал труд като подземен сондьор в предприятие, признато за силикозоопасно и поради това е прието, че заболяването отговаря на изискванията, съответстващи на Списъка на професионалните болести. Проследено е и е описано в ЕР № 222 от зас. № 047/23.03.2016 г., с което е отменено ЕР № 185/04.03.2015 г. на ТЕЛК и преписката е върната за ново произнасяне като са дадени указания за съобразяване с констатираните пропуски. При така установеното от фактическа страна съдът е направил извод за неоснователност на исковите претенции. Изложил е съображения, че не са налице и трите предпоставки за ангажиране отговорността на НЕЛК в производството по ЗОДОВ. Според възприетото в решението при липсата на установени незаконосъобразни фактически действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица при ответника, извършени извън производство, приключило с издаването на индивидуален административен акт, не е налице първото и основно условие за основателност на исковете. По отношение на другите две предпоставки - настъпила вреда и пряка и непосредствена причинно–следствена връзка съдът приел, че ищецът не е представил годни доказателства, от които да се установи настъпването на реални вреди. Според възприетото от съда становище законът не презюмира настъпването на вреди като последица само поради факта на отмяна на административен акт или поради незаконосъобразно действие или бездействие – те следва да бъдат доказани по несъмнен начин, вкл. техния размер и дали са причинени при или по повод изпълнението на административна дейност на държавни или общински органи. По отношение твърдените неимуществени вреди съдът приел още, че от събраните доказателства по делото безспорно е установено, че Дойчинов има здравословни проблеми, рецидивиращи във времето, но направил извод, че те не са в причинна връзка с поведението на ответника. Посочил, че съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като тази преценка е обвързана с редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението. При липсата на годни доказателства, които да сочат за настъпили неимуществени вреди, съдът приел, че Дойчинов не се е справил с доказателствената тежест. По тези съображения и този иск бил отхвърлен. Решението е валидно, допустимо и правилно. То е постановено при правилно приложение на материалния закон, а изводите на съда са обосновани на приобщените по делото писмени доказателства. Те са обсъдени в решението поотделно и в съвкупност, като въз основа на тях и след правилната им преценка съдът е извел обосновани фактически и правни изводи, които напълно се споделят от настоящия състав и това прави ненужно повтарянето им. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК с това решение настоящият състав на Върховния административен съд прави препращане към мотивите на обжалваното съдебно решение. Правилно предявените от Дойчинов искове са отхвърлени от първоинстанционния съд като неоснователни поради липсата на кумулативните предпоставки за осъждането на НЕЛК по предявените претенции съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. И в касационната жалба той поддържа, че претенциите му са за присъждане на обезщетенията като последица "от незаконосъобразни действия на НЕЛК, вследствие на които издадените през годините експертни решения за степен на увреждане и процент на неработоспособност не отговарят на обективната истина", а не от отменени като незаконосъобразни или нищожни актове в тази връзка. В този смисъл правилно първоинстанционният съд, а и прокурора в становището си по делото, отбелязват, че релевантните за отговорността фактически действия не следва да предхождат издаването на индивидуален административен акт, засягащ правната сфера на лицето. В този случай те не подлежат на самостоятелен контрол за законосъобразност, извън незаконосъобразността на издадения административен акт. Твърдените от Дойчинов вредоносни действия предхождат издаването на индивидуален административен акт, поглъщат се от него и не подлежат на самостоятелен съдебен контрол. Проверка за тяхната законосъобразност се извършва в процедурата по издаването му. Предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е наличието на отменен такъв акт, респективно обявен за нищожен акт. Предвид това, правилно съдът е приел, че не е налице първия елемент от фактическия състав на обезщетяване за вреди от незаконосъобразни административни действия, а именно – незаконосъобразни фактически действия на административен орган или длъжностни лица, извършени извън производство, приключило с издаването на индивидуален административен акт. В допълнение, обосновани са изводите на съда, че не са налице и другите два елемента – настъпила вреда и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между действието и претендираните вреди. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи настъпили за Дойчинов вреди, поради което първоинстанционният съд правилно е отхвърлил исковете. Ето защо, Върховният административен съд, състав на трето отделение