Решение № 12799 от 11.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3673/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Г. В. против решение 408 от 30.01.2025 г., постановено по адм. дело 1321/2024 г. по описа на Административен съд (АС) Благоевград. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска неговата отмяна и постановяването на друго решение по съществото на спора, с което да се уважи жалбата му срещу Решение 244/05.09.2024 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Претендира присъждане на сторените разноски в производството. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация, в писмено становище по делото оспорва касационната жалба като неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Чрез процесуалния си представител в съдебно заседание претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна-Н. С. С. не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид становищата на страните и данните по делото и в рамките на правомощията си по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна и в законния срок. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС-Благоевград е отхвърлил жалбата на С. Г. В. срещу Решение 244/05.09.2024 г., постановено по преписка 84/2023 г. на КЗД, с което е установено, че ответната страна Н. С. не е извършила дискриминация по признаци убеждение и етническа принадлежност по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) спрямо жалбоподателя С. Г. В., както и не е извършила подбуждане към дискриминация във връзка с § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДискр. и жалбата, ведно с допълненията към нея, подадени от С. Г. В., е оставена без уважение като неоснователна и недоказана. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че спорните изявления, направени от Н. С. в предаването Денят започва по БНТ на 25.01.2023 г. за представители на ОМО Илинден (изкопани от някъде, доста зле изглеждащи, със свещ като че ли търсени), не могат да бъдат определени като словесен тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. или като подбуждащи различно третиране по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДискр., тъй като по делото не се доказва, че същите са основани на някой от сочените от жалбоподателя признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. убеждения и етническа принадлежност, от една страна, и от друга че имат за цел или резултат накърняване на достойнството на коментираните лица и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашаваща среда. Решението е правилно. При точно и безспорно установена фактическа обстановка по делото съдът е достигнал до правилни изводи за материалната законосъобразност на обжалвания административен акт. За да отговори на спорния в производството въпрос, а именно дали оспорените изказвания на ответната страна, направени в ефира на БНТ на 25.01.2023 г., изпълняват състава на тормоз и подбуждане към дискриминация по смисъла съответно на § 1, т. 1 и § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДискр. спрямо жалбоподателя и групата, към която той принадлежи, първоинстанционният състав е изследвал и съпоставил границите на приложение на свободата на изразяването на мнение, закрепена в чл. 10 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) с тези на правото на зачитане на личния и семейния живот (чл. 8 от ЕКПЧ) и забраната на дискриминацията (чл. 14 от ЕКПЧ, във вр. с чл. 5 от ЗЗДискр.) При този анализ съдът е изложил съображения, че в случая е без значение дали направените коментари по отношение на определена група лица, са израз на лично мнение или на журналистически подход за отразяване на дадена тема, доколкото всяко едно участие в публичен дебат от обществен интерес следва да се извършва при зачитане на репутацията и правата на другите, така че да бъдат спазени предвидени в чл. 10 от ЕКПЧ задължения и отговорности при упражняването на свободата на изразяване. Съдът е отчел също така, че в практиката си Европейският съд по правата на човека допуска в тези случаи представители на медиите да прибягват до известна доза преувеличение или дори провокация, стига изявленията им да не нарушават етичния кодекс на поведение на професията и да не съдържат злепоставяне, атака или каквото и да е представяне в негативен план на цели етнически, религиозни или други групи, както и призив, насърчаване, приканване към насилие, омраза, ксенофобия или друга форма на нетърпимост спрямо тях. Въз основа на тези предварителни бележки съдът е констатирал, че в настоящия случай използваните от Н. С. във въпросното телевизионно предаване изразни средства спрямо представителите на ОМО Илинден, макар и разкриващи известен ироничен и саркастичен характер, не могат да бъдат определени като накърняващи достойнството на коментираните лица, и то във връзка и на основата на сочените защитени признаци убеждения и етническа принадлежност. Правилно е заключениетно на съда, че така направените изявления изкопани от някъде, доста зле изглеждащи, със свещ като че ли търсени, макар и недотам уместни и премерени в своя тон и лексика, не съдържат груб и унизителен език, уронващ достойнството на присъствалите на коментираната среща с Президента на Република Северна Македония лица, сред които и жалбоподателят. От съдържанието им и контекста, в който са направени, не следва, че използваните от Н. С. изрази имат достатъчно висок праг на сериозност, който може да обоснове извод за обругаване на тези лица и целенасочено провокиране на обществена среда на неодобрение, отхвърляне и нетърпимост спрямо тях, още по-малко може да се открие какъвто и да е призив към омраза или насилие, основани на признаците убеждения и етническа принадлежност. Правилно в тази връзка първоинстанционният съд отбелязва, че с процесните изявления не е извършена ценностна оценка на убежденията на въпросните лица, нито е възможно да се заключи, че направените коментари спрямо тях са провокирани и мотивирани изключително на основата на етническия им произход, т. е. че са направени в контекста на македонското им самосъзнание и самоопределение. Събраните по делото доказателства не подкрепят твърдението на жалбоподателя, че изразеното от Н. С. мнение пряко реферира и се мотивира с етническата принадлежност на обсъжданите лица. Предвид горното, следва да се споделят изцяло като правилни и обосновани изводите на съда за неосъществен състав на словесен тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. и на подбуждане към дискриминация по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДискр. посредством оспореното изказване на Н. С. в телевизионното предаване на БНТ Денят започва, излъчено на 25.01.2023 г. Възраженията в касационната жалба преповтарят в голямата си част релевираните с първоинстанционната жалба оплаквания и доводи, по които административният съд се е произнесъл с ясни и мотивирани съображения, поради което не е необходимо повторното им изложение в настоящото решение. Твърдението в касационната жалба за осъществена дискриминация по друг от заявените пред КЗД признаци, а именно възраст, не следва да се обсъжда, тъй като подобно оплакване не е било направено в рамките на административното производство пред КЗД, съответно не е обхванато от предмета на спора, очертан с Решение 244/05.09.2024 г., постановено по преписка 84/2023 г. на КЗД. Съдът при проверка на законосъобразността на административния акт е обвързан от установените и посочени в решението на КЗД фактически и правни основания, като в съдебното производство по оспорване на същия не могат да се въвеждат и установят други форми на дискриминация и други признаци. От изложеното следва, че като е отхвърлил жалбата на С. Г. В. срещу Решение 244/05.09.2024 г. на КЗД, АС-Благоевград е постановил решение, което е в съответствие с материалния закон и фактите по спора. Предвид липсата на сочените пороци по чл. 209, т. 3 от АПК обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане, на ответника по касация КЗД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8, във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 200 (двеста) лева, платими от касационния жалбоподател. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,