Решение № 14833 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7972/2009 г.

Решение № 14833 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7972/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Ахмед Хашем Мохамед Али, гражданин на Ирак, срещу Решение № 165 от 21.05.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. Жалбоподателят излага подробни съображения, че административният орган при постановяването на своето решение е приложил неправилно чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, както и че е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Ответната страна - председателя на ДАБ, чрез юрк. Ичева, счита така подадената жалба за неоснователна респ. пледира за законосъобразност на оспорвания административен акт и отхвърляне на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ и по съществото си е частично основателна. Административното производство е започнало по молба от Ахмед Хашем Мохамед Али (вх. № 1096/24.10.2008 г. при РПЦБ - София), използвайки името Сайф Халдун Ясеин, с искане за предоставяне на закрила от Република България. С депозиране на молбата за закрила председателя на ДАБ е изпълнил задълженията си по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ като е запознал молителя чрез писмени указания на разбирам за него език - арабски, за реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за неговите права и задължения, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. На 28.10.2008 г. и на 28.11.2008 г., съгласно чл. 63а от ЗУБ са проведени интервюта за изясняване бежанската история на молителя. Видно от неговите изявления, конкретна причина за поредното му напускане на Ирак, осъществено в началото на септември 2007 г., са съображения относно сигурността му, продиктувани от действията на трети лица, целящи привличането му към тяхната криминална дейност с оглед местоработата му (военна база), както и отправените към него заплахи, посредством подхвърлено в домът му писмо, извършени през август 2007 г. Установено е също така, че първият си неуспешен опит да напусне Ирак е направен през май 2007 г., като той е бил продиктуван от "лошото положение" в страната и опасения за живота му. След изясняване на бежанската история и на основание приложена по делото обобщена справка за ситуацията в Ирак (вкл. и за провинция Нинева) с вх. № 218/24.01.2008 г., интервюиращият орган е изготвил становище до Председателя на ДАБ с вх. № УП347358/09.10.08 г., в което мотивирал предложение да бъде отказана закрила. С обжалваното решение, председателят на ДАБ, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 , във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е постановил откази спрямо жалбоподателя, за предоставянето му както на статут на бежанец, така и на хуманитарен статут. Административният орган приел, че от изложената бежанска история, по отношение на жалбоподателя не съществува риск от преследване или реална опасност от тежки посегателства по смисъла на закона, в държавата на произход - Ирак, както и че така предявеното искане за статут е изцяло неоснователно. Този извод е подкрепен със следните мотиви относно търсената закрила: напускането на страната е резултат на "собственото желания" на търсещия закрила, както и че получаването на заплашително писмо не е може да се окачестви като преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. ; не се установява лична засегнатост на жалбоподателя от съществуващото насилие, породено от продължаващия вътрешен въоръжен конфликт в държавата му по произход, както и че сигурността на цивилното население в провинция Нинева и специално град Мосул е значително подобрена след проведена през ноември 2007 г. съвместна операция на многонационалните и иракските сили за сигурност, целяща "прочистване на бойни формирования", действащи в тази част на страната. По делото са представени и две становища. Едното е меморандум от 24.04.2009 г., издадено от Върховният комисариат за бежанците към Организацията на обединените нации (ВКБООН), относно насоките за определяне на критериите за оценка на нуждата от международна закрила на иракските лица, търсещи убежище, а второто - изхожда от министерство на външните работи и засяга различни въпроси, касаещи актуалната обществено - политическа и социално- икономическа обстановка в Ирак. Видно от двете становища, към датата на произнасяне на административния орган, обстановката в провинция Нинева и град Мосул се определя като обусловена от намалена интензивност през януари - април 2009 г. на актовете на насилие спрямо октомври - декември 2008 г., но и същевременно оставящо "твърде висока", както и че сигурността в града е "един от най-сериозните проблеми в момента в Ирак" (стр. 22 - 23 от становище на МВнР). Освен това се установява, че търсещите закрила лица от петте централни провинции на Ирак (според ВКБООН провинция Ниневия (Нинева) се включва към тях), следва да се считат за бежанци съгласно Конвенцията от 1951 и протоколо към нея от 1967 г., поради "нестихващото и широко разпространено тежко погазване на човешки права" и "заради преобладаващата ситуация на повсеместно насилие в тези провинции". При така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав, счита че решението е законосъобразно издадено от компетентен орган, в установената за това форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон, в частта му относно постановения отказ за предоставяне на статут на бежанец и незаконосъобразно, поради противоречие с материалноправни разпоредби - чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в частта относно отказа да бъде предоставена закрила под формата на хуманитарен статут. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Изводите за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ, изложени от административния орган се споделят от настоящата инстанция, същите са правилни и почиват на точно прилагане на материалния закон към установените в хода на административното производство релевантни за спора факти. Що се касае до отказа за предоставяне на хуманитарен статут, то решението на административния орган в тази му част е незаконосъобразно, поради противоречие с материалноправни разпоредби. Съгласно една от хипотезите на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен въоръжен конфликт. В случая административния орган е извел необоснован извод респ. недоказано твърдение, че спрямо молителя не са налице данни за тежки и лични заплахи срещу живота и личността му в Ирак и по специално в град Мосул, провинция Нинева. Страните не спорят, че в процесната част от територията на Ирак е налице вътрешен въоръжен конфликт, чието проявление е свързано с участието на множество субекти и запазена трайна тенденция с променлив интензитет на прояви на насилие спрямо цивилното население. Спорен е въпроса относно факта, дали са налице данни за съществуваща заплаха за живота на молителя като жител на град Мосул в условията на продължаващия въоръжен конфликт. В тази връзка и съобразявайки се със даденото задължително тълкуване от Съда на Европейските общности (решение от 17.02.2009 г. по С-465/2007 г., на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83 (ЕО на Съвета от 29 април 2004 год., въведена в националното ни законодателство с разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ), предвиждащо, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила (хуманитарен статут) не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи, както и че съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на насилието, породено от въоръжени конфликт, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи, то съдът счита, че с оглед установените по делото данни, спрямо молителя такава заплаха е налице. От представените по делото становища на ВКБООН и МВнР се доказва, че обстановката в процесния регион на Ирак се характеризира с продължаващо насилие, инциденти и погазване на основните човешки права. Това становище не противоречи на данните от справка вх. № 218/24.01.2008 г., относно успешните резултатите от проведената през ноември операция на многонационалните и иракски сили за сигурност, но същото показва, че въпреки тези резултати, проявите на насилие остават да бъдат не изключение, а постоянна заплаха за всяко лице пребиваващо там. В случая поддържаната бежанска история, е очевидно несъстоятелна сама по себе си и неестествено "изчистена" от подробности, позволяващи детайлна проверка от страна на административния орган, но този факт не променя извода, че молителя идва от държава (регион), в който е изложен на заплаха от тежки посегателства, както и че възможностите за вътрешно разселване и намирането на териториална закрила в друг регион на страната са практически невъзможни. При тези данни, настоящата инстанция счита, че е налице изпълнен фактическия състав на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - Ахмед Хашем Мохамед Али, в качеството си на чужденец, е принуден да остане извън държавата си на произход, тъй като при евентуалното му завръщане в тази държава е изложен на реална опасност от тежко посегателство - тежки и лични заплахи срещу живота му като гражданско лице поради насилие в случай на въоръжен вътрешен конфликт. С оглед изложеното, Върховният административен съд - III отделение, в настоящият съдебен състав на основание чл. 172, ал. 2 , във вр. с чл. 146, т. 4 от АПК и чл. 173, ал. 2 от АПК