Решение № 6128 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13434/2016 г.

Решение № 6128 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13434/2016 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Б. М. срещу решение № 38/13.10.2016 г. на Административен съд гр. Р. по адм. д. № 87/2016 г., с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 16 - 0275 - 000131/13.06.2016 г. на Н. Г. към ОД на МВР - Р., РУ- И. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Приема, че съдът е допуснал процесуално нарушение като не е кредитирал показанията на св. М., а отричайки същите, е дал вяра на събраните по делото докладни записки, без да разпита съставителите им - присъствалите по време на проверката полицаи в открито съдебно заседание. Твърди, че съдът е следвало да призове и разпита служебно като свидетели по делото поименно актосъставителя и свидетелите по съставения акт за установяване на административно нарушение /АУАН/. Приема за неправилни изводите на първоинстанционния съд за противоречивост на показанията на разпитания по делото свидетел - съпруга на жалбоподателя. Твърди, че същите показания следва да се отнесат към показанията на жалбоподателя М., като съвкупният им анализ опровергавал констатациите в съставения АУАН. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16 - 0275 - 000131/13.06.2016 г. на Н. Г. към ОД на МВР - Р., Сектор "Пътна полиция". Ответникът по касационната жалба, Н. Г. към ОД на МВР - Р., РУ - И., не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При служебна проверка за допустимост на касационната жалба, настоящият касационен състав приема, че същата е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Касаторът релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неаргументирано некредитиране на показанията на св. М., като отричайки същите, съдът неправилно и в нарушение на процесуалните правила бил дал вяра на събраните по делото докладни записки, без да разпита съставителите им - присъствалите по време на проверката полицаи в открито съдебно заседание. Възражението е неоснователно. Фактическата обстановка е установена от първоинстанционния съд след анализ на събраните относими и допустими доказателствени средства. АПК дава възможност в хода на административното производство като годни доказателствени средства да се използват сведения дадени в писмена форма от трети лица. Никоя от страните не е направила доказателствено искане за разпит на тези лица в открито съдебно заседание, нито приобщените към доказателствения материал докладни записки са били оспорени като документи от страните. В тази насока, касационната инстанция не констатира допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. При прочит на касационната жалба, касационната инстанция установява смесване на различни правни институти, както и на различни производства: Производството по налагане на административно наказание по реда на чл. 52 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ включва като етапи съставяне на акт за установяване на административно нарушение /АУАН - чл. 42 ЗАНН/, въз основа на който се издава наказателно постановление /НП - чл. 53 ЗАНН/. НП подлежат на обжалване пред РС, в района на който е извършено или довършено нарушението, а решението на РС подлежи на касационно обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в НПК и по реда на АПК. Съгласно чл. 84 ЗАНН, за производството пред съд по разглеждане на жалби срещу НП, се прилагат разпоредбите на наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Прочитът на разпоредбата, препращаща към НПК, изисква РС да събира доказателствените средства в процеса съгласно разпоредбите на НПК, в това число и при спазване на принципите за непосредственост и устност при събиране на гласни доказателствени средства. Производството по издаване на заповед за прилагане на принудителна административна мярка обаче е различно от производството по налагане на административно наказание по реда на ЗАНН. На първо място дори и ПАМ да е вид държавна принуда, тя е административна мярка, а не наказание, каквито се налагат с наказателни постановления. ПАМ като вид административна мярка се определя по основание и размер с индивидуален административен акт - заповед, който подлежи на обжалване по реда на АПК. АПК в глава пета, раздел първи посочва доказателствата, които са допустими в административното производство по издаване на ИАА, както и средствата за тяхното събиране. Страната - каквато се явява жалбоподателят в административното производство има право на обяснения - чл. 45 АПК, а други неучастващи в производството лица имат право да дават сведения. Съгласно чл. 44, ал. 2 АПК сведенията се дават писмено. При оспорване на административния акт по съдебен ред, лицата дали сведенията могат да се разпитат като свидетели, но съдът няма задължение да стори това. Съгласно чл. 171, ал. 1 АПК, доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Съдът може да разпита като свидетели лицата, дали сведения пред административния орган, само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено. По отношение на останалите доказателствени средства, чл. 171, ал. 2 АПК препраща към реда за събирането и оспорването им по ГПК. Съдът в рамките на съдебното административно производство няма задължение служебно да разпитва свидетели /за разлика от НПК, приложим в производство по обжалване на НП/. Съгласно чл. 171, ал. 2, изр. 2-ро АПК, в рамките на съдебното административно производство съдът служебно назначава единствено експертиза, оглед или освидетелстване. При липса на искане за разпит като свидетели по спора на съставителите на докладни в хода на административното производство, съдът правилно е приел същите като писмени доказателства по делото, неоспорени по надлежен ред, въз основа на които е базирал изводите си от фактическа страна. Ето защо, направените от касатора възражения за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения във връзка със служебно събиране на доказателствени средства се неоснователни, при смесване на производството по обжалване на НП и по обжалване на заповед за налагане на ПАМ. АПК не допуска свидетелски показания в съдебна фаза да се дават писмено. Но важи правилото в административното производство за зачитане от съда на доказателствата, редовно събрани в рамките на административното производство, каквито се явяват писмените сведения. Досежно възражението за непротиворечивост на показанията на св. М. /съпруга на жалбоподателя/: Същата е разпитана в съдебно заседание на 19.09.2016 г. Касационната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд досежно непоследователността и вътрешната противоречивост на показанията на св. М. Същата дава противоречиви показания относно факта: при спиране на автомобила дали е слязла от същия или към момента на проверката е била зад волана без да напуска автомобила. При анализ на доказателствените средства, правилно АС е приел, че същите се обособяват в две групи. Показанията на св. М. са изолирани и противоречат на другата група доказателствени средства, сред които са и събраните като писмени доказателства докладни записки на М. Н. - актосъставител, както и Г. П. - свидетел по акта. Еднопосочно в посочените докладни е удостоверен факта на управление на процесния автомобил от лицето от мъжки пол в автомобила; напускане на същия и от двете лица след като автомобилът спира, както и опитът на лицето от женски пол да заеме мястото на шофьора след като автомобилът е спрян. Така установените факти изцяло кореспондират с установените в обжалваната заповед такива, представляващи фактическо основание за прилагане на процесната ПАМ. Неправилно касаторът третира обясненията на жалбоподателя като показания и иска кредитирането им ведно с показанията на св. М.. Страна по делото може да дава единствено обяснения /АПК използва термина - пояснения/. Същите в съдебна фаза имат характер на твърдения, които следва да бъдат установени с допустими, относими и необходими доказателствени средства. Досежно правилното приложение на материалния закон: Производството пред Административен съд Р. е образувано по жалба на М. Б. М. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 16 - 0275 - 000131/13.06.2016 г. на Н. Г. към ОД на МВР - Р., Сектор "Пътна полиция". Въз основа на събраните в хода на производството доказателства, съдът е установил съответстваща им фактическа обстановка. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че деянието осъществява състава на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата /отказ на водача да му бъде извършена проверка за установяване на употреба на алкохол или друго упойващо вещество/, за което на водача е наложена процесната принудителна административна мярка /ПАМ/ - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца. Правно основание за налагане на мярката е разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Същата се състои в отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че ПАМ е наложена с валиден писмен акт на компетентен орган, при спазване на процедурата по издаването й. Заповедта съдържа фактически и правни основания за налагането на ПАМ. Касационният състав не споделя релевираното касационно възражение за несъставомерност на деянието поради липса на доказателства за реализирането му от дееца. Анализът на доказателствените средства, направен прецизно от АС Р. обосновава този извод. При налагането на мярката, органът действа при условията на обвързана компетентност. Реализирането на материалноправните предпоставки в действителността са основание за налагане на мярката, без органът да има правна възможност за преценка дали да наложи същата или не. Предвид гореизложеното, касационният състав приема, че първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Решението не страда от релевираните пороци на чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд